Андрей значи мъжествен и храбър


Андрей значи мъжествен и храбър
30 Ноември 2012, Петък


На 30 ноември Българската православна църква чества деня на свети Андрей, един от дванадесетте апостоли и ученици на Исус.



Самият празник обаче е свързан предимно с езическото минало на българите.
В Северна България Андреевден например е наречен на мечките. Според представата на древните българи мечката е свещено животно. Тя се възприемала като най-силното животно в нашите гори. Хората са вярвали, че може да убие дори вълк. Там където има мечка, няма вълци, тъй като те се страхуват от нея.

С въвеждането на християнството като религия българите възприемат християнските светци като покровители на отделни животни, болести или някои природни бедствия.
Народното предание разказва, че някога свети Андрей бил отшелник в гората. Сам си обработвал малка нива, но една мечка изяла вола на светеца.

Той успял да я хване и я впрегнал в ралото вместо вола. Така изорал земята си. След това я яхнал и слязъл до близкия манастир. Тъй като успял да обуздае дивия звяр, апостол Андрей се превърнал в „мечи покровител“.
В митологията на много европейски и азиатски народи мечката е символ на женското начало, на раждаемостта и плодовитостта. Така е и при българите. Появата на мечкар с мечка в селището се тълкува като знак за здрава и благополучна година.

Честа практика е мечката да гази хора с болки в кръста, за да оздравеят. С меча козина бабите опушват бездетни жени и изплашени деца. Ето защо на Андреевден народната традиция забранява на младите булки да работят каквато и да било работа, за да „наедряват“ по-скоро, т. е. да забременеят и да родят здрава рожба. Не бива и да се перат дрехи.

В навечерието на Андреевден жените сварявали царевица, фасул, ечемик, овес – всичко, което се сее, и го наричали: „Както сварените зърна наедряват, така и да наедреят посевите“.
Рано сутрин най-възрастната жена в къщата измивала очите си, вземала десет зърна от сварената царевица, хвърляла ги нагоре и казвала: „На ти, мечко, сварен кукуруз, да не ядеш суровия! Да не ядеш стоката и човеците!“

Цялото семейство после хвърляло нависоко няколко зърна в комина, „да израснат посевите високи“ - хапвали си, а жената раздавала от варивото и на съседите, за да е плодовита годината.
Давали и на домашните животни, за да се увеличи приплодът им. С тези заклинания българинът целял да умилостиви мечката, вярвали, че тя носи здраве.
На трапезата се слага пита и ястия от зърна – царевица, булгур, боб, леща, просо. На масата всичко е постно, тъй като сега са Коледни пости.

Българите наричат празника на свети Андрей още „Едрей“ или „Едринден“. Според народните познания в областта на астрономията на този ден започва нарастването на деня за сметка на нощта.
Старите хора казват, че „на Едрей всичко наедрява, защото денят пораства колкото едно просено или синапено зърно“. Други вярват, че денят наедрява толкова, колкото е „скокът на петел на праг“.

Според народните представи, на Андреевден се извършва преходът от есента към зимата. Този ден предхожда зимното равноденствие. Именно с това започва и астрономическата зима.
Имен ден празнуват всички, свързани със светеца Андрей Първозвани – Андрей (което значи мъжествен, храбър, силен), Андреяна, Андрея, Андриян, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан, Пръвка и други.




В категории: Традиции , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки