Реанимират най-крупните гангстери на „демокрацията“

Автор: Стефан Солаков

След като направи поредната чупка в кръста и се поклони пред Москва, за да измоли по-ниски цени за руския газ, Бойко Борисов побърза да върне махалото на робската ни зависимост отново към американския вектор. Измъкна от нафталина проваления като политик Петър Стоянов и сега го пробутва за конституционен съдия на мястото на масово омаскарената Венета Марковска.
Комично прозвучаха обясненията на новия шеф на СДС Емил Кабаиванов, че бившият президент на България бил стожер на високите морални ценности и прочее „ала-бала“ безумни твърдения, присъщи на отдавна обезлюдената и „вампирясала“ централа на „Раковски“ 134.

Из нейните празни коридори като призраци бродят шепа изперкали отпадъци от могъщите някога „сини ескадрони“, обещали на българското общество да го управляват завинаги и след това бързо изчезнали в синьо-червената мъгла на политическата ни история.
Днес наблюдаваме опит за реанимиране на тежко болния политически субект, едва кретащ под синия флаг на СДС. Паникьосан от бързо спадащия електорален интерес към ГЕРБ, премиерът трескаво търси допълнителни патерици, за да си осигури по-широк фронт за предизборни комбинации, скрит зад паравана на уж дясната управляваща формация.

Иван Костов отдавна не е удобната фигура за каквато и да е политическа далавера в навечерието на предстоящите парламентарни избори. БСП и ДПС засега имитират опозиция, но в същото време тайно надничат през стобора на ГЕРБ и със закачливостта на селска мома често подсказват на бате Бойко, че могат и да му се „пуснат“, ако през лятото на 2013 година нещата се объркат и се стигне до тънките сметки за по-широка правителствена коалиция.

В започналата политическа търговия джамбазите от ГЕРБ бързат да отстрелят първо оскубаните сини лешояди, накацали в подножието на държавната власт. Двойката Стоянови – Петър и Емил, са удобният рекламен трофей, който родният Винету ще окачи на премиерския си колан. Лошото обаче тепърва се задава.
Ако Петър Стоянов дръзне да се съгласи и да захапе примамливото захарче, подхвърлено му от управляващия дресьор, то тогава предстоят крайно нелицеприятни въпроси, които неизбежно трябва да му бъдат зададени от българската общественост.
Мнозина помним как през 2001 година тогавашният държавен глава Стоянов размаха недоказан компромат срещу своя съперник в борбата за нов президентски мандат.

Скандалът беше оглушителен и бат`Петьо Битълса грубо бе изритан от изборната надпревара. Това позволи на Първанов, хитрото чобанче от Пернишко, с ловък овчарски скок да се намести ненадейно в най-престижното държавно кресло на „Дондуков“ 2. Новите ни „братя“ от Вашингтон бяха доволни – смениха успешно една марионетка с друга.
За утешение Стоянов бе извикан в САЩ за „преподготовка“ в една от секретните школи на ЦРУ, където са близали рани и други паднали величия от американската стратегическа резидентура, контролираща новите колониални територии в Югоизточна Европа и Близкия изток.

Бившият български президент, който до 10 ноември 1989 година е свирил фалшиво на китара и е развеждал неверни съпружески двойки, изведнъж придобива самочувствието на международен политически играч, услужливо подскачащ около новите си американски господари.

Раздава го тежкарски около бившата президентска фамилия Клинтън, която според всички постулати на международното право е образец на доказани военнопрестъпници, използвали върховната си власт за масови убийства и разрушения в бивша Югославия. Бат`Петьо, както все още помним, беше онзи нашенски Юда, който предаде интересите и общественото мнение на българския народ и заедно с драгалевския политически „вампир“ Иван Костов разреши на американските бойни самолети да използват въздушното ни пространство за смъртоносните бомбардировки над съседна Сърбия.

Достойният българин и висок морален стожер, както описа Петър Стоянов новият шеф на СДС Кабаиванов, има доста интересна биография в недалечното минало. Баща му Стефан Стоянов е бил сътрудник на комунистическите тайни служби, които са го „прихванали“ веднага след червения преврат на 9 септември 1944 година.

Това твърди в пространно интервю във вестник „Нова зора“ запасният генерал Кирил Косев, заемал високи постове във военното разузнаване на България както при цар Борис ІІІ, така и в структурите на новата комунистическа власт.
Напълно логично след промените у нас, започнали на 10 ноември 1989 година, бившите комунисти настаниха на държавното кормило своята най-вярна агентура, по-точно нейните синове и дъщери, като отплата за дългата служба в защита на тоталитарната Живкова власт.

И ето ги днес братята Стоянови, най-новото попълнение в колодата „сини карти“ на Бойко Борисов. Търкулнал се похлупакът и си намерил гърненцето. Бившият бодигард на Тодор Живков и мрачните сенки от агентурния килер на БКП се обединяват в обща комбина, за да яхнат наистина завинаги доверчивия и нещастен български народ.
Високоморалният Петър Стоянов преди години стана за посмешище заради алчната му за власт и държавни привилегии съпруга Антонина, описана като комичен и същевременно зловещ персонаж в книгата „Мисия Лондон“, а заснетият филм със същото заглавие се превърна в световен хит по екраните на много близки и далечни държави.

По същото време бившият държавен глава Стоянов нападна репортер на телевизия СКАТ и му нанесе тежки удари пред обектива на телевизионната камера, явно вбесен от неудобните въпроси. Затова си престъпно деяние бат`Петьо бе даден под съд и успя да се измъкне от неизбежната присъда чрез тайно споразумение, спасяващо го от окончателно погребване на политическата и обществена репутация.

В типичния си арогантен стил премиерът Борисов безсрамно излъга, че ще приеме всяка кандидатура за конституционен съдия, предложена му от СДС. Много преди това негово изявление старият политически лисунгер и бракоразводен пловдивски адвокат се завъртя из телевизионните екрани на удобните проправителствени медии и започна да проповядва своя тарикатски морал във връзка със скандала „Марковска“.
Напълно разбираемо подкрепи управляващата банда и най-вече противоконституционното поведение на президента Плевнелиев.

Стигна още по-далече – откровено си призна, че и той е нарушил Конституцията през януари 1997 година, когато като президент отказва да връчи законния правителствен мандат на БСП.
„Дори новите ни съюзници от НАТО бяха силно обезпокоени от този мой акт, но после се съгласиха, че така трябва да се действа срещу все още влиятелните комунисти“, откровеничи господин бившият президент и ни гледа лукаво през очилцата на политическата си наглост.

Навремето го наричаха Фернандел, днес се е превърнал в истински Велзевул, копие на сатанинския котарак Бегемот, готов да служи безотказно на новия Тато, тъй както неговият баща услужливо е въртял опашка пред тайните служби на тоталитарния Бащица. Голям морал – голяма радост за любителите на силни усещания!
Какво ли ще каже Брюксел за поредния гигантски скандал, надвисващ над България? Очаквайте новия резил на т. нар. български политически елит!

Четете „Десант“, гледайте СКАТ – достатъчно, за да научите цялата истина за най-крупните мошеници на измамния преход към демокрация.

В категории: Коментари , Горещи новини