Тя е възрастна жена, на 80 години е и от нейно име се интересувам какво представлява това заболяване и как се лекува?
Жана Ангелова, Димитровград
Това е автоимунно кожно заболяване, проявяващо се в уплътнение на кожата и подлежащите тъкани. Названието му произлиза от гръцките думи „склерос“ – твърд и „дерма“ – кожа. Развитието на заболяването може да бъде свързано с остри и хронични инфекции (скарлатина, дифтерит, сифилис, туберкулоза и пр.), интоксикации (с олово, арсеник и др.), травматични увреждания на кожната повърхност и т. н. От съществена важност са нарушенията във функциите на нервната и ендокринната системи. Според най-новите проучвания обаче става дума за автосенсибилизация на организма, т. е. за автоимунен процес.
От клинична гледна точка склеродермията бива генерализирана и ограничена. Генерализираната или дуфезна форма може да се появи във всяка възраст и протича по-тежко. Обикновено започва подостро с банални оплаквания: висока температура, ставни болки, невралгии. Нерядко се появява дифузно или петнисто зачервяване на кожата (еритема). След няколко месеца започват типичните кожни изменения, които протичат в три стадия: оток, уплътнение (склерозиране) и атрофия. Най-често срещаните изменения се откриват по лицето, шията и горната половина на тялото. Кожата става напрегната, гладка и блестяща, събрана на бръчки. Цветът й е нормален или бледорозов със син отенък.
След няколко седмици настъпва стадия на склерозирането и кожата придобива дървовидно уплътнение и блести, подобно на слонова кост. Лицето става маскообразно. След продължителен период от няколко години кожата рязко изтънява, започва да наподобява пергамент и добива бял или светлокафяв цвят. Често се откриват поражения и върху слизестата обвивка на устната кухина, хранопровода, влагалището и други места. Обичайни усложнения на заболяването са появата на различни ставни изменения (артропатии), миокардит и пр.
Ограничената склеродермия е значително по-леко заболяване. Тя се характеризира с развитие по тялото или само по крайниците на няколко петна, овално кръгли, със синьо-розов цвят, които се издигат над нивото на кожата. Последователно в тяхната централна част се развиват склеротични изменения, поради което тя се превръща в гладък блестящ диск. След няколко години огнището на поражението атрофира.
Лечението на склеродермията е сложен процес и трябва да се извършва само в специализирани заведения от лекари дерматолози. Необходимо е отстраняването на възможни хронични и в частност фокални инфекции (болни сливици, зъбни грануломи) и интоксикации. За радикалното лечение се прилага специфична терапия. Като помощни средства могат да се използват и топли процедури – вани, калолечение, парафинотерапия и др. Целесъобразни са и морски и сероводородни бани, радонови водни процедури и т. н.
Консултациите със специалистите осъществи доц. д-р Гео Нешев
