Уред за счукване на дъбови кори отпреди 140 години


Уред за счукване на дъбови кори отпреди 140 години
Счукване на дъбова кора Художник: М. Мартинов
20 Ноември 2012, Вторник


През епохата на османското владичество и българското Възраждане Осман пазар (дн. Омуртаг) е административен


Автор: Крум Кирилов

и икономически център на сравнително обширен район, включващ в себе си по-голямата част от покрайнините Герлово и Тузлука. Стопанският облик на града е силно повлиян от развитието на занаятчийското производство. През 60-те години на XIX век тук се практикуват 22 вида занаяти, упражнявани от 316 майстори, калфи и чираци. Отделно градът може да се похвали с 310 дюкяна, 19 магазина, 3 фурни и др.

Сред производствените дейности на османпазарското население значимо място заема обработката на кожи от едър и дребен добитък. Макар известната ни, достигнала до днес информация по въпроса да е оскъдна, тя дава обща представа за развитието на този занаят.
В Осман пазар е била обособена кожарска махала, наричана „Табахната”. Тук са се изкупували говеждите кожи от Герлово, където имало „твърде големи стада” добитък.

Според османските статистически документи в града са работили 28 табакхани, а годишното им производство е възлизало на 5000 броя обработени кожи. Вероятно качеството на изработката им е било достатъчно високо, тъй като тукашните лицеви кожи са се изнасяли в Смирна и Влахия.

На 9 юли 1872 г. в Осман пазар пребивава унгарският пътешественик Феликс Каниц. Той посещава местните майстори кожари и е силно впечатлен от един, по думите му „оригинален апарат за приготвяне на смляна дъбова кора”, която се използва при обработката на кожите. Ето неговото описание на странния уред: „Мачкането на кората става по твърде оригинален начин.

На един кол, висок един метър, се прикачва свободно подвижна, хоризонтална греда, дълга 4 метра. В двата си края тя има два чука. Те падат в два хавана, в които са поставени корите, определени за смачкване. Конструкцията на апарата е изчислена за най-просто действие на лостовете. Но къде остава движещата сила? На този въпрос един работник се качи на напречната греда, скръсти ръце на хълбоците си и започна да танцува по средата на рамото на лоста, движещ в равномерно темпо краката си и поставящ така двата чука в движение. Попитах, дали при подобно напрежение не би се развалил твърде бързо и най-здравия бял дроб на човека. Младият турчин, приличащ на Херкулес, отговори, че това не го уморява”.

Преглеждайки достъпната ми научна литература, така и не успях да намеря подробно описание на аналогично приспособление. Най-близка по конструктивни белези се явява “чукалницата”, използвана от габровските табаци. При нея работната част се състои също от два поредно вдигащи се и спускащи се дървени чука, но те се привеждат в движение от запрегнат кон и следователно тя има принципно различно устройство.

Друг механизъм за смилане на дъбилната суровина в Габрово са воденичните камъни, като горният от тях е разположен вертикално и също се движи с животинска тяга. Подобно съоръжение, но работещо с водна сила, се е използвало в Троян – друг голям български кожарски център. Така че може да се предположи, че описаният уред от Осман пазар заема междинно място в развитието на счукващо-смилащите механизми, като се намира на по-високо стъпало от ръчните чукалници и стриващите камъни, но е по-прост по конструкция от механизмите, задвижвани с животинска тяга и водна сила.



В категории: Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки