Уред за счукване на дъбови кори отпреди 140 години
Счукване на дъбова кора Художник: М. Мартинов
20 Ноември 2012, Вторник
През епохата на османското владичество и българското Възраждане Осман пазар (дн. Омуртаг) е административен
Автор: Крум Кирилов
и икономически център на сравнително обширен район, включващ в себе си по-голямата част от покрайнините Герлово и Тузлука. Стопанският облик на града е силно повлиян от развитието на занаятчийското производство. През 60-те години на XIX век тук се практикуват 22 вида занаяти, упражнявани от 316 майстори, калфи и чираци. Отделно градът може да се похвали с 310 дюкяна, 19 магазина, 3 фурни и др.
Сред производствените дейности на османпазарското население значимо място заема обработката на кожи от едър и дребен добитък. Макар известната ни, достигнала до днес информация по въпроса да е оскъдна, тя дава обща представа за развитието на този занаят.
В Осман пазар е била обособена кожарска махала, наричана „Табахната”. Тук са се изкупували говеждите кожи от Герлово, където имало „твърде големи стада” добитък.
Според османските статистически документи в града са работили 28 табакхани, а годишното им производство е възлизало на 5000 броя обработени кожи. Вероятно качеството на изработката им е било достатъчно високо, тъй като тукашните лицеви кожи са се изнасяли в Смирна и Влахия.
На 9 юли 1872 г. в Осман пазар пребивава унгарският пътешественик Феликс Каниц. Той посещава местните майстори кожари и е силно впечатлен от един, по думите му „оригинален апарат за приготвяне на смляна дъбова кора”, която се използва при обработката на кожите. Ето неговото описание на странния уред: „Мачкането на кората става по твърде оригинален начин.
На един кол, висок един метър, се прикачва свободно подвижна, хоризонтална греда, дълга 4 метра. В двата си края тя има два чука. Те падат в два хавана, в които са поставени корите, определени за смачкване. Конструкцията на апарата е изчислена за най-просто действие на лостовете. Но къде остава движещата сила? На този въпрос един работник се качи на напречната греда, скръсти ръце на хълбоците си и започна да танцува по средата на рамото на лоста, движещ в равномерно темпо краката си и поставящ така двата чука в движение. Попитах, дали при подобно напрежение не би се развалил твърде бързо и най-здравия бял дроб на човека. Младият турчин, приличащ на Херкулес, отговори, че това не го уморява”.
Преглеждайки достъпната ми научна литература, така и не успях да намеря подробно описание на аналогично приспособление. Най-близка по конструктивни белези се явява “чукалницата”, използвана от габровските табаци. При нея работната част се състои също от два поредно вдигащи се и спускащи се дървени чука, но те се привеждат в движение от запрегнат кон и следователно тя има принципно различно устройство.
Друг механизъм за смилане на дъбилната суровина в Габрово са воденичните камъни, като горният от тях е разположен вертикално и също се движи с животинска тяга. Подобно съоръжение, но работещо с водна сила, се е използвало в Троян – друг голям български кожарски център. Така че може да се предположи, че описаният уред от Осман пазар заема междинно място в развитието на счукващо-смилащите механизми, като се намира на по-високо стъпало от ръчните чукалници и стриващите камъни, но е по-прост по конструкция от механизмите, задвижвани с животинска тяга и водна сила.