Моралът – непозната територия за днешните управници

Автор: Стефан Солаков

Премиерът Борисов направи поредния политически лупинг и се отрече от Венета Марковска, протежето на ГЕРБ за нов член на Конституционния съд. Цитирам мъдрите думи на Бащицата: „Молбата ми е да се оттегли, след като създаде такъв огромен шум. Да продължи да си бъде съдия. Това е нейно право, защото вече е избрана, но така или иначе около нея много се говори, има напрежение и в случая най-достойното би било тя сама да не отиде да се закълне“.

И гениалният детектив Шерлок Холмс би се затруднил да разгадае тази сложна шарада, предложена от бате Бойко. Съветва Марковска хем да продължи да бъде конституционен съдия (защото вече е избрана), хем да се откаже заради огромния шум и да удовлетвори неговата лична молба.

Но нека се абстрахираме от несвързаните разсъждения на премиера и си припомним посланието на великия наш поет Христо Ботев в незабравимите стихове „На прощаване“. Там, след Отечеството, той поставя на пиедестал своята любима Венета. За бате Бойко Венета също е на второ място, но не Отечеството я изпреварва, а неговата собствена персона. Защото в днешно време просто няма български държавник, който да рискува кариерата си в името на някакво си там Отечество или на неговия народ.

След като Брюксел тропна с крак и дори заплаши, че България може да бъде „наградена“ с допълнителен доклад заради непрозрачните процедури в областта на правосъдието, управляващите ни хлебарки се разщъкаха, уплашени от твърдия тон на Европейската комисия.

Типично по „герберски“ дадоха на заден ход и депутатите от мнозинството, които спешно организираха изслушване на съдия Марковска, въпреки че тя беше вече избрана за конституционен съдия – факт без прецедент в законодателния храм на България.
Атаката срещу правителството, парламента и съдебната ни система доста бързо беше съгласувана от Брюксел с дипломатическите представителства на страните-членки на ЕС, акредитирани у нас. Английският посланик в София директно заяви, че държавата трябва да отговаря за този гаф, независимо от конкретните му извършители.

„Не чужденците, а самите българи трябва да вярват на своите ръководители, както и на съдебната власт“, посочи господин Джонатан Алън и заби поредното дипломатическо копие в гърба на прогнилата от корупция българска политическа и правосъдна мафия.
Уплашен от целенасочения „приятелски“ огън срещу неговото управление, Бойко Борисов отвори „запасните парашути“ и се опита да смекчи болезнения удар срещу самочувствието му на непогрешим кадровик на българската държава.

Пръв скочи да го защити изпълняващият длъжността главен прокурор на България Бойко Найденов. Като истински Александър Матросов премиерският адаш се втурна да запушва огромната пробойна в снагата на правосъдието.
Нека хвърлим поглед на неговата пледоария относно случая „Марковска“, след като набедената съдийка поиска от прокуратурата да освободи името й от съмненията за нечисто минало.

„Госпожа Марковска би могла да потърси своите права пред съда. Дебатът излезе извън рамките на нормалното за мен... Не може държавата да става заложник на един човек“, бе категоричен господин Найденов. За да усили ефекта на своето мнение, той даде пример с подалия оставка директор на ЦРУ Дейвид Петреъс, който напусна поста си заради любовна афера.
По думите на и. д. главния прокурор „не винаги трябва да се разсъждава строго в правни категории – правото е изкуство на справедливостта и морала“.

Не кой да е, а президентът на България Росен Плевнелиев също взе думата, за да извади управляващата банда от конфузната ситуация: „Не може в Конституционния съд да бъдат избирани хора, ако има и капчица съмнение в тяхната репутация,  защото те не са просто най-висшите съдии в държавата. Те са върховният морален стожер“.

И така нашите любими ръководители се позоваха на морала в политиката, който, според тях, понякога имал предимство дори и пред съдебната справедливост. Похвално! Нека сега и ние тръгнем по следите на тяхната логика и да разгледаме друг един скандален случай, ударил болезнена плесница върху авторитета на България.

Наскоро Съдът по човешките права в Страсбург осъди нашата страна да заплати чувствително обезщетение на наследниците на българския гражданин Тодор Димов – Чакъра, ликвидиран от българските органи за сигурност през 2003 г.
Полицейската операция за унищожаване на този българин с криминални прояви е ръководена лично от тогавашния главен секретар на МВР генерал Бойко Борисов. Обграден в извънселищен район на Югоизточна България, Тодор Димов е атакуван с противотанкови снаряди и гранатомети, достатъчни да отблъснат батальон от бронирани коли на настъпващо армейско подразделение.

Европейският съд постанови неправомерното погубване на човешки живот, въпреки възможностите за неговото съхранение. Независими анализатори твърдят, че Чакъра е убит като неудобен свидетел, узнал неволно за тайни контрабандни канали на наркотици, управлявани или най-малкото контролирани от висши представители на полицейските и специални служби на тогавашното правителство.

Упорито се говори и за старателна полицейска постановка около смъртта на обградения рецидивист. Целта била да се имитира самоубийство, а не умишлено ликвидиране на неудобния свидетел. Напомняме отново кой е мозъкът на смъртоносната операция – лично генерал Бойко Борисов, назначен от премиера Сакскобургготски за главен секретар на МВР.

Днес премиерът Борисов отрича незаконното отнемане на човешки живот, въпреки решението на съда в Страсбург. Шумът обаче е огромен (цитираме думите му относно случая „Марковска“), някой български медии нарекоха директно министър-председателя „убиец, който се крие зад неясни полицейски наредби“.

Адютантите на бате Бойко си го върнаха на Страсбург като нападнаха Брюксел. Хамелеонът, изпълняващ длъжността външен министър, направо обвини Европа, че „разпространява слухове“.
Интернет закипя от гневните реакции на социалнобудните наши граждани: „България е призната за виновна, други виновни няма. България да си отговаря, България да си плаща. Други виновни няма, ясно и кратко...“ и още: „Насилието ражда насилие, глупостта – глупост. А колко много хора му се радваха на мутренските тъпотии... А колко си го припознаха за месия...“

И сега нека се върнем при изявленията на прокурора Найденов и президента Плевнелиев. Малко по-горе, уважаеми читатели, цитирахме господин Бойко Найденов, нека припомним: „Не може държавата да става заложник на един човек“.
Оказва се, че може, и не на кого да е, а на самия премиер на страната. По-нататък господин Найденов говори за оставката на генерал  Петреъс и за морала в политиката.

А сега да каже защо на министър-председателя не му пука нито за морала, нито за големия шум около скандала, избухнал в Страсбург и съзнателно омаловажен от приближените до правителството медии, нито за мнението на президента Плевнелиев за „капчицата съмнение“, която може да срути репутацията на държавните мъже.
И ето го двойният аршин: за съдия Марковска милост няма, за бате Бойко – всичко е наред, държавата ще плати с наши пари неговите полицейски издънки. Верните му адютанти подозрително мълчат и не помнят крилатите си думи за морал и справедливост.

Паметливите от нас не са забравили как навремето главният секретар на МВР генерал Борисов театрално си подаде оставката, когато премиерът-цар се опита да озапти каубойските му битки със себеподобните бандити, негови конкуренти от неясното му криминално минало.

Днес „Приказка за стълбата“, написана от поета-пророк Смирненски, тече с пълна сила пред очите на цяла България, все още невярваща, че закоравели престъпници могат да управляват една държава и да я правят за резил пред останалия свят. Време е бързо да го осъзнаем и да им покажем, че справедливостта и моралът не са забравени ценности за нашия родолюбив български народ.



В категории: Коментари , Горещи новини