Вниманието на посетителите привлича мощехранителницата с главата на св. Дионисий, която е обкована със злато. До нея стои кутията за нейното съхранение, върху която пък са представени сцени от житието на светията
14 Ноември 2012, Сряда
Съкровището е придобито от българската армия по време на Първата световна война от Македония и Северна Гърция и доскоро е било държано в тайна
Автор: Здравка Христова снимки: Даниел Йорданов
Безценни християнски реликви от V до XVII век, засекретени във военния фонд на България, за първи път са показани пред публика в обща изложба. За премиера на уникалната по рода си експозиция са избрани залите на хан „Хаджи Николи“ в етнографския комплекс „Самоводската чаршия“ във Велико Търново.
Съкровището включва мощехранителници, дарохранителници, процесийни кръстове, икони, медальони и реликварии, изработени от злато и сребро, бронз и скъпоценни камъни, алабастър и мрамор. Предметите са притежание на Националния, Варненския и Русенския исторически музеи.
12 от експонатите са били с гриф „секретно“ до 90-те години на миналия век, тъй като са били придобити от Македония и Северна Гърция по времето на Първата световна война. Тогава големият български археолог Богдан Филов, включен в така наречената „културна рота“, информира щаба на тогава действащата българска армия, че се натъкват на много ценни паметници в районите на военните действия. Специализираната армейска част получава задача да прибере най-ценните неща.
Първата световна война е гибелна за България и покрай закопаващите клаузи на Ньойския мирен договор страната ни е задължена да възстанови ценните предмети на държавите, от които ротата на Филов ги е събрала.
Тогава големият български политик и държавник Александър Стамболийски отсича: "Няма да ги върна!". И така тези изключителни експонати на християнството и на ювелирното изкуство остават под ключ няколко десетилетия.
Така нареченият военен фонд е създаден през 1916 година. Експедицията, ръководена от Богдан Филов, тайно успява да върне в Народния музей в София над 400 експоната, които пък са били плячкосани някога от българските земи. Те се съхранявали в Криптата на храм-паметник "Св. Александър Невски" в София, където престояват чак до 1992 г.
За съществуването им са знаели малцина.
Един от тях е сегашният директор на НИМ проф. Божидар Димитров, който проучва документите, свързани с тях. През 1994 г. Националният исторически музей ги изважда и част от тях са показани пред широката публика. Почистването и реставрирането на колекцията пък е отнело близо 14 години.
Златните реликварии от секретното съкровище са дело на Чипровската и Охридската златарски школи. Най-ценният и атрактивен експонат е мощехранителницата с главата на свети Дионисий, патриарх Константинополски. Находката е датирана от 1788 година и за неин автор се сочи Георги Златар. Тя е била предназначена за манастира "Света Богородица" в Косиница, Гърция, и е свързана със съдбата на светията, обезглавен на верска основа от турците през 1744 г.
Обковът й е изработен от позлатено сребро, скъпоценни камъни и емайл. Според специалистите, независимо от надписите на гръцки, високата класа на изработка и типичният български филигран, характерен за Възраждането, поставят извън всякакво съмнение българското авторство на този предмет.
Интересното в експоната е наличието на отвор с капаче в металния обков в областта на темето, за да могат богомолците да целуват и докосват мощите. Това става при специална церемония, която се извършва в олтара на църквата. С прецизната и майсторската си изработка вниманието приковава и специалната кутия за мощехранителницата на св. Дионисий.
Много интересни са и т.нар. таксидиотски кутии. Те са специални и по форма напомнят отворена книга. Носили са ги пътуващи монаси-дамаскини, които проповядвали християнската религия по нашите земи.
От едната страна на тези кутии се съхранявали мощи на светци, които удостоверявали тяхната божия автентичност, а от другата имало кръст, обикновено с обков от злато и сребро, с който свещениците благославяли миряните. В тях се събирали помощи и дарения за храмовете и манастирите.
В изложбата в хан "Хаджи Николи" във Велико Търново е показана таксидиотска кутия от 1812 г., която е била открита в манастира "Света Богородица” от Косиница. Изработена е от сребро с позлата, а върху нея са гравирани образите на светите Константин и Елена, на св. Параскева, св. Йоан Златоуст и св. Трифон. Най-вероятно вътре са били съхранявани частици от техните мощи. Образци на филигранната техника са представените напрестолни кръстове от XVII и XVIII век, които също са изпълнени от сребро с позлата.
Филигранът е фина бижутерска техника, при която от сребърна или златна нишка се изработва мотив, подобен на нежна дантела. Методът е познат на Балканите още от Средновековието. Владеят го и ювелирите в Западна Европа, но незнайно защо рядко си служат с него. В България по традиция златарите, които са използвали филигран, са предимно албанци и арменци, разказват историците. От векове сребро се използва за направата на църковна утвар, защото се счита за олицетворение на идеята за духовна чистота. Още в първите години на християнството бялото се свърза с непорочността и духовния подвиг. В християнските текстове например самата св. Богородица се представя като лилия, светлина или морска звезда.
Това е причината мощехранителници, дарохранителници, реликварии и други християнски реликви да се изработват изключително от сребро. Златото само придавало допълнителен блясък на предметите, поясняват историците.
С ювелирната си изработка се отличава дарохранителница от 1833 г., направена от чисто сребро с позлата. В продължение на десетилетия тя е била съхранявана в манастира "Свети Наум" в Охрид.
Реликвата е на три нива и е с височина от около 70 сантиметра. Заслужено тя се определя като един от акцентите в изложбата. В нейния най-горен регистър са изобразени светите Седмочисленици.
Дарохранителницата е уникална, защото е единственият засега паметник с изображения на Кирил и Методий.
На нея, освен образите на светите братя са изобразени още и техните ученици св. Климент, св. Наум, св. Горазд, св. Сава и св. Ангеларий, които идват по нашите земи по времето на Първото българско царство и създават православната книжовна школа. Всеки седмочисленик е изобразен със съответния манастир, където е служил.
Сред експонатите е и мощехранителница от епископската базилика на Одесос, която стана известна през 2009 г. В нея е имало костици на неизвестен светец. Основната част е изработена от мрамор и алабастър и по нея личат черни нишки, които са следи от коприната, която е обвивала съда. А самият съд пък е с формата на антична бутилка, което също прави находката единствена по рода си в света.
Гостите на изложбата могат да видят и две икони с релефни изображения. На едната изображенията са на Христос Пантократор и св. Георги, а на втората са св. Георги и св. Тодор Стратилат. Те са част от най-голямата сбирка на Балканския полуостров от златни и сребърни накити от ХIII-ХIV век. Освен иконите реликварии, в експозицията има и кръстове енколпиони - двойни кръстове, в които някога са се поставяли мощи или миро.
Изложбата "Християнски реликви и реликварии от България" ще остане във Велико Търново до март 2013 г. Тогава на нейно място в музея на хана ще бъдат показани копия на други две старобългарски съкровища - на кан Кубрат от Вознесенка и находките от Наги Сент-Миклош, Унгария. И двете копия са единствени в света. Съкровището на Кубрат се съхранява в Ермитажа в Санкт Петербург, а второто е във Виена.
