След завършването на космическата мисия на „Съюз-33“, на борда на който лети на 10 април 1979 г. първият ни аеронавт, у нас се завръщат българските участници в проекта, придружени от съветските си колеги и специалисти
Автор: Янко Крумов
В експозициите на Исторически музей-Омуртаг е изложен един експонат, който не може да се види в нито една от залитена другите български музеи. Това е полетният скафандър на родения в Омуртаг Александър Панайотов Александров – дубльор на първия български космонавт Георги Иванов и впоследствие втория българин, излетял в околоземна орбита.
След завършването на космическата мисия на „Съюз-33“, на борда на който лети на 10 април 1979 г. първият ни аеронавт, у нас се завръщат българските участници в проекта, придружени от съветските си колеги и специалисти.
Те са посрещнати с всенародни тържества. Екипажът на „Съюз-33“, заедно с дубльора Александър Александров, представители на центъра за подготовка на космонавти „Юрий Гагарин”, на програмата „Интеркосмос” и редица други официални лица посещават на 17 май с. г. Търговище, Омуртаг и село Ястребино.
След приключване на мероприятията по посрещането делегацията се връща в Търговище на тържествена вечеря. Тогава партийното ръководство на Омуртаг отправя искане полетният скафандър на Александър Александров да бъде подарен на родния му град. Идеята е приета с разбиране от руснаците. Те обещават и удържат на думата си.
Няколко месеца по-късно на Сточна гара-София пристига пратка, адресирана до партийния комитет в Омуртаг, която съдържа искания космически костюм. Той е придружен от официално писмо на съветската Академия на науките до „първия секретар на Градския комитет на БКП в Омуртаг другаря Иван Иванов”, в което се изразява волята на руснаците експонатът да бъде изложен в Музея на българо-съветската дружба.
Но към ценната реликва проявяват интерес и Окръжният музей, и Окръжният комитет на БКП в Търговище, които настояват скафандърът да остане в Търговище, тъй като в Омуртаг няма да могат да го съхранят. Тамошното партийно ръководство обаче успява да удържи на натиска и полетният костюм остава в родния град на дубльора.
Първоначално той е поставен в експозицията „Работническо и комунистическо движение”, разположена в приземието на музейната сграда. Облечен е върху изработен тук манекен, изправен в цял ръст в плексигласова витрина.
В средата на 80-те години на XX век обаче, поради влагата в залата и застрашаването му от увреждане, ценната реликва е преместена на горния етаж и изложена в експозицията, посветена на Възраждането и националноосвободителните борби.
През 1997 г. са направени проучвания с цел да се изясни дали друга музейна институция притежава полетен космически скафандър. След множество консултации с Министерство на културата, Музея на авиацията в Крумово, Историческия музей в Ловеч и специалиста по история на авиацията Найден Дичев става ясно, че скафандърът на Александър Александров, съхраняван в омурташкия музей, е единствен в България.
По-късно се оказва, че Националният исторически музей притежава космическия костюм на първия ни космонавт Георги Иванов. Той обаче не е част от неговата експозиция, а се представя само във временни изложби.
