Изложба възражда спомена на наши сънародници, останали в историята като автори на световно значими научни открития
Автор: Илияна Христова
Много са българите, които имат съществен принос за прогреса на човечеството. Без техните големи открития световната наука нямаше да притежава днешния си облик. Нека споменем Джон Атанасов, дал на цивилизацията изобретение като компютъра; Стамен Григоров, описал бактерията Лактобацилус булгарикус; проф. Иван Митев, уловил шестия сърдечен тон, и т. н. По случай Деня на народните будители из страната тръгна изложба, която цели да припомни делото на някои от най-великите наши учени.
Някои от тях са наши съвременници, други – вече са покойници, но почти всички имат интересни съдби. Сред тях има и такива, които някога са били обявени от „народната власт” за врагове, което ги е обрекло на десетилетия забрава. Но това не е успяло да заличи техния принос към науката. Потретите им и до днес висят по стените на университетските коридори, а имената им са пътеводител за младите учени от цял свят.
Кои са те
Изложбата припомня за откривателя на най-далечната планета. Тя е наречена OGLE-TR-56b и е забелязана през 2003 г. в съзвездието Стрелец от екипа на проф. д-р Димитър Съселов. През 1980 г. младият астроном получава покана от Световната астрономическа асоциация за специализация в Университета в Торонто, Канада, а през1998 г. става професор в Харвард.
В областта на природните науки е и откритието на електромагнитната пулсация от Кръстьо Кръстев.
На 12 август 1932 г. като сътрудник на Артилерийската лаборатория той забелязва по време на стрелба с тежко оръжие, че контролноизмервателните уреди показват необяснимо явление. Българинът стига до заключението, че при взривната реакция се отделят електромагнитни вълни, които се разпространяват със скоростта на светлината. През 1933 г. немски физици успяват да регистрират с измервателен осцилограф и научно да потвърдят това явление, като го назовават „Ефектът на Кръстев“.
Със златен медал на мира „Фредерик Жолио-Кюри“ окичва гърдите си през 1967 г. Георги Наджаков, за когото „Десант“ подробно писа преди няколко броя. Той прави първото си голямо откритие през 1937 г. и то ляга в основата на създаването на днешните ксерокси и скенери.
Със скоростна кутия „Антонов” се движат много автомобили на световноизвестните марки „Хонда“, „Рено“, „Пежо“, „Даймлер-Крайслер”, „Сузуки“ и др. Нейният създател Румен Антонов е роден на 21 януари 1944 г. в София в семейство на царски офицер. След 17 неуспешни опита за бягство зад граница се жени за французойка и емигрира във Франция, а по-късно се установява във Великобритания. Неговата скоростна безстепенна кутия е приложима за малки коли и има слабо нарастване на разхода на гориво.
Пътуващата изложба с данни за нашите изобретатели отделя подобаващо внимание и на откривателя на т. н. браунов газ Илия Вълков (известен още като Юл Браун), който е признат за един от най-големите химици на всички времена.
Тя припомня и за Бащата на сугестологията – проф. д-р Георги Лозанов. Популярният психиатър и психотерапевт още от средата на 50-те години на миналия век започва да търси безопасни пътища за разкриване на скритите резерви на човешкия ум.
Десетина години по-късно той започва да разработва здравно-учебна система, наричана сугестопедия, базирана на теорията за внушението. Големият учен си отиде от този свят на 6 май т. г.
Като говорим за „бащи“ в науката, няма как да пропуснем Бащата на хапчето. Евреинът с български произход Карл Джераси участва активно в разработването на първата противозачатъчна таблетка. Той е автор и на романа „Дилемата на Кантор“, в който разглежда морала на съвременните научни изследвания.
Сред бляскавата плеяда от големи български умове се нарежда и откривателят на прословутото лекарство нивалин, извлечено от цветовете на блатното кокиче. Откритието на целебните свойства на растението става съвсем случайно, след като д-р Димитър Пасков забелязва подобрение у момиче, болно от детски паралич, което без да иска изпива водата от чашка с кокичета, оставени от неговите родители до леглото му. Нивалинът намира особено приложение в неврологията при лечението на полиомиелита. Днес препаратът се прилага в различни области на медицината.
