Вместо предишното обръщение „другарю", в Китай вече си викат „господин" и се възраждат традиционните разбирания, свързани с конфуцианството
На 18-я конгрес на ККП, който започна на 8 ноември и ще продължи една седмица, Си Цзинпин ще бъде „избран“ в новия 370-членен Централен комитет на партията. Веднага след конгреса комитетът ще одобри новия състав на Политбюро. Името му ще бъде на първо място в списъка, вместо това на Ху Дзинтао, като генерален секретар на партията. Той може би ще заеме и поста на председател на Централната военна комисия, като по този начин ще стане главнокомандващ Китайската народна армия. По време на годишното заседание на китайския парламент – Националния народен конгрес – той ще бъде избран за следващ президент на страната. С това ще приключи смяната на властта по върховете на китайското ръководство.
Китайската комунистическа партия, която през 2011 чества своята 90-а годишнина, е изпълнена с решителност да остане управляваща партия на Китайската народна република през следващите десет години. Но китайският политически елит трябва да положи много усилия за преодоляването на сложните проблеми, стоящи пред страната в социално-икономическата и политическа сфери.
Страната извършва преход към икономически модел с ускорено развитие на вътрешния пазар, иновационна база, нови и високотехнологични отрасли. Едновременно с това Китай се сблъсква с редица проблеми – социални, демографски, национални. Тези и много други въпроси ККП възнамерява да реши, запазвайки организационното си единство и идейната цялост на своите редици. Но разширяването на социалната база на 80-милионната ККП изважда на дневен ред въпроса за демократизацията на партийния живот. Днес тя включва не само работници, селяни и бойци на Народноосвободителната армия на Китай /НОАК/, водени от кадровите партийци – ганбу, но и бизнесмени, интелектуалци, някои от които даже са живели на Запад.
Статистиката потвърждава нарастването на социалното напрежение, острите конфликти заради недостига на земя, нарушаването на трудовите договори и преразпределението на собствеността. Сериозна заплаха представлява разрастването на корупцията във властта. Как в такава ситуация да се поддържа стабилността на китайския начин на живот – непременно условиe за благополучното осъществяване на реформите?
Още преди започването на 18-я конгрес на Компартията експертите заговориха за необходимостта от политически реформи, подчертавайки че под тях разбират "демократизация на партията и правовите норми". "Управляващата партия не се бои, че политическите реформи могат да заплашат нейната власт. Точно обратното, продължителното отлагане на така очакваните стъпки свидетелства за отсъствието на ясна визия за политическия път", се казва в статия на "Женмин жибао".
"Трябва да признаем, че както и преди се сблъскваме с много проблеми при осъществяването на политическите реформи, а 18-ят конгрес на Компартията трябва да разработи нов план за реформиране на политиката", заяви пред вестник "Хуанцю шибао" ректорът на Партийната школа към ЦК на ККП Чън Баошън. "Злоупотребата с държавна власт и увеличаването на социалното недоволство в обществото – всичко това е резултат от бавния темп на политически реформи в страната", подкрепя го професорът от китайската академия за управление Ван Укай. В тези изказвания е скрита критика към онези ръководители, които отговаряха за тази част от партийното строителство, на първо място, Чжоу Юнкан – председател на политическата и юридическа комисия на ЦК на ККП и отговарящ за обществената сигурност.
По време на заседанието на Политбюро на ЦК на ККП, състояло се на 22 октомври под председателството на генералния секретар Ху Цзинтао, беше решено да се внесат поправки в партийния устав. Както отбелязва вестник "Хуанцю шибао", никой от участниците в заседанието нито веднъж не е споменал „идеите на Мао Цзедун" и „марксизма-ленинизма". ККП и цялото китайско общество силно са се променили три десетилетия след започването на реформите и политиката на отваряне към света. Вместо предишното обръщение „другарю", китайците използват думата, отговаряща на „господин" - „сяншън". Възраждат се традиционните разбирания, свързани с конфуцианството.
Част от партийците не искат „да клатят лодката". Привържениците на предпазливия подход говорят за "политическо преструктуриране", подразбирайки преди всичко усъвършенстване на административния механизъм. Говорейки за постиженията на китайската политическа реформа след 1979 г., те отбелязват, че Китай е премахнал системата за пожизнено оставане на чиновниците на длъжност, слагайки в ред системата за предаването на властта в органите на държавната власт.
Разширило се е общественото участие в политическите дела, "народът все по-широко се въвлича в процеса на взимането на решения". Китай продължи и подобри многопартийното сътрудничество под ръководството на ККП, осъществяват се политически консултации, демократичен надзор и участие на масите при определянето и изпълнението на държавната политика. Развива се Патриотичният народен фронт. В края на 2010 окончателно се оформи социалистическата правова система.
"Съчетанието на изборна демокрация с консултативна демокрация е още една характерна черта на развитието на Китай, особено през последните 10 години", заяви заместник-председателят на Партийната школа на ЦК на ККП Ли Цзюнжу. Изборите за изпълнителни структури постепенно се разпространяват в качеството на "експеримент" в селищата.
Председателят на Държавния съвет на КНР Вън Цзабяо също заяви необходимостта от политически реформи.
В изказването си след сесията на Общокитайското събрание на народните представители той обърна внимание, че без политически реформи страната е заплашена от още една "културна революция". Очевидно правителственият глава имаше предвид ситуацията с бившия партиен бос Чунцин Бо Силай, който от популизъм налагаше в този мегаполис "червената култура" - масово изпълнение на революционни песни и походи на ентусиастите по местата на бойна слава.
В момента на теоретично ниво върви дискусия за съотношението между "традицията" и "иновациите" в обществения живот. Ехото от различни обществени настроения си пробива път в интернет пространството, където можете да се запознаете с различни гледни точки за политическите реформи. Например, на икономиста У Цзинлян или публициста Ху Шили. Но ако за Мао Цзедун и марксизма-ленинизма някои партийци забравят в своите изказвания, едва ли ще се нахвърлят на концепцията за "социализъм с китайско лице".
Точно обратното, както заяви агенция „Синхуа”, "конгресът високо ще издигне знамето на социализма с китайска специфика, ръководейки се от теорията на Дън Сяопин и важните съображения за "трите представителства", а партията ще продължи да прокарва "научните възгледи за развитието". Но какво съдържание ще получи „китайската специфика" и „научният възглед" за развитието на социализма в КНР ще покаже най-близкото бъдеще.
Загадъчният Си Цзинпин Ако не се стигне до неочаквана развръзка, Си Цзинпин ще решава съдбините на Китай в идните десет години, ставайки първият ръководител на страната, роден след възкачването на режима, основан от Мао през 1949 г. Но неговата личност остава загадка, тя се вписва в кариерата на един апаратчик, който чакаше в сянката на предшественика си Ху Цзинтао мястото да се освободи.
Син на "герой на революцията", той е един от "червените принцове", истинска аристокрация, която управлява един Китай, превърнал се във втората световна сила под юздите на Китайската комунистическа партия,. Си Цзинпин, човек с по-скоро внушителна фигура, румено лице и коса с цвят на черен кехлибар, разделена с безупречна черта, вероятно ще има задачата да закрие конгреса, планирано за 14 ноември. Закриването ще се предава пряко по телевизията за 1,3-те милиарда китайци.
59-годишният Си има всички шансове да запази поста генерален секретар на ККП за следващите десет години, който ще наследи, точно както Ху Цзинтао, когото ще замени и на поста президент на Народна република Китай през март догодина. Десет години, това е също и броят на годините, които разделят двамата лидери - прекалено малко, за да представляват едно поколение, но може би достатъчно за "свежа кръв", способна да отговори на предизвикателствата пред Китай, намиращ се в разгара на промени.
В чужбина новите китайски лидери се възприемат като реформатори. Същото се смяташе и за Ху Цзинтао, който беше президент в период на чудесен икономически възход, но също и на тежка политическа застиналост. Това може да се случи и със Си. Първият е познат със строгата си осанка, с твърдостта на почти роботизираните си жестове. Си Цзинпин минава за по-приветлив, не е лишен от жизнерадост и има по-свободно поведение пред камерата. Но отвъд фасадата този мъж остава като цяло загадка.
Някои експерти го смятат за консерватор, лишен от харизма, който няма да промени по никакъв начин настоящия курс. Други, повечето, признават, че имат много малко сведения за начина, по който той ще управлява. Впрочем неговата съпруга Пън Лиюан, известна певица, издигната в генералски чин в армията, е по-популярна от него в Китай. Двамата имат една дъщеря, която ще учи в Харвардския университет в САЩ под чуждо име. Тайнствеността, която обгръща цялото му семейство, какъвто е случаят с всички китайски ръководители, беше нарушена от разследване през юни на агенция „Блумбърг”, което разкри, че близките на Си притежавали общо състояние от стотици милиони долари. Разследването незабавно беше цензурирано в Китай.
През 2009 г. той изненада всички при пътуване в Мексико, когато разкритикува с хаплив тон "чужденците с пълни стомаси, които си нямат друга работа, освен да размахват пръст" на Китай. Според грама, публикувана от Уикилийкс, Си признал пред американски дипломати, че харесва холивудските военни филми. Любимият му филм бил "Спасяването на редник Райън". Неговият баща Си Чжунсюн бил един от основателите на партизанските отряди в северната част на Китай. Жертва като мнозина други на Културната революция на Мао (1966-1976 г.), той е реабилитиран в началото на 80-те години на миналия век с връщането на власт на Дън Сяопин.
На 15-годишна възраст Си Цзинпин е прогонен на село, в Шанси, заедно с милиони гимназисти и студенти, включително бившите "червени гвардейци" на Културната революция, за да бъде "превъзпитан" от селяните. Именно там той е приет в редиците на партията през 1974 г. Той остава "селянин" до 1975 г., когато е приет в престижния университет Цинхуа в Пекин, където е учил и Ху Цзинтао. Там се дипломира като инженер-химик.
Следва класическа кариера на комунистически кадър, без сътресения и с избягване на клопките. Служи си с различни съюзи, за да се домогне до все по-важни длъжности - губернатор на Фуцзян през 2000 г., председател на партията в Чжъцзян през 2002 г., две крайбрежни провинции, които са сред най-брилянтните във връзка с китайското "икономически чудо". През 2007 г. той е извикан на помощ от Ху Цзинтао, за да управлява мегаполиса Шанхай, където номер едно в партията, Чън Лянюй, когото заменя, е пометен от голям корупционен скандал.
През октомври 2007 г., на 17-я конгрес на ККП, той влиза в Постоянния комитет на Политическото бюро, "сърцето на властта", след компромис за неговото име между Ху Цзинтао и предшественика му Цзян Цзъмин. Номер шест сред деветима членове, той продължава да расте в йерархията. През март 2008 г. става вицепрезидент на китайската държава, след това през октомври 2010 г. - вицепрезидент на влиятелния Военен комитет на ККП. Повишение, което го утвърждава като наследник на Ху Цзинтао.
Самият Си допълни мистерията в началото на септември, когато изчезна без обяснения в продължение на десет дни, предизвиквайки вълна от спекулации за здравословното си състояние.
