Слава Богу, откъм свестни музикални събития и посещения на истински звезди от световната сцена не можем да се оплачем и тази година. Сякаш напук на безумния вой на онези с едното име у нас, които една част от колегите, пишещи за „лайфстайл списания”, наричат „фолк фурии” и „ангелогласни фолк славеи”, признатите по цялата земя авторитети не спират да пристигат в България.
Точно тази вечер в Бургас, в късна доба, глас ще извади една от най-емблематичните за хилядите рокфенове у нас личност – Ерик Мартин, вокалист на легендите „Мистър Биг”.
Фронтменът на лудите американци два пъти се е радвал на топлото отношение на българските рокаджии, но и двата пъти в компанията на гениалната рокгрупа. Този път пристига абсолютно сам.
Концертът е част от европейското му акустично турне, което обикаля Стария континент нашир и надлъж, от Апенинския ботуш, та до нашите Балкански ширини.
Всеки, който е слушал или гледал поне един концерт на „Мистър Биг”, отлично знае, че в неговата заявка, че ще пее два часа и десет минути, няма нищо невероятно или странно. В момента той е в нещо като временен отпуск от групата (няма никакви поводи за паника, просто всеки от четиримата работи по свои проекти) и гласът му е в отлична форма.
Листът на песните за концерта е впечатляващ – от безсмъртните класики на „Мистър Биг”, като Shine и знаковата To Be With You, през неговите солови албуми, някои от които са суперизвестни и успешни в далечна Япония, отколкото в Америка и Европа, та до кавъри на световни поп и соул звезди (шушука се за версии на песни на Марая Кери и Уитни Хюстън, в невероятни собствени негови аранжименти).
Въпреки че до ден-днешен изглежда като младеж, който тъкмо излиза от тийнейджърските си години (без нито една пластична операция!), господин Ерик Лий Мартин е роден на 10 октомври 1956 година в Лонг Айлънд, Ню Йорк, в семейството на Фредерик и Айрис Мартин.
Италианско-ирландският му произход е предпоставка от хлапето да се развие талантлив и темпераментен музикант. Както и става. Първата му изява е в никому неизвестна банда в родния му град, свиреща кавъри на рокпарчета. Там бъдещият легендарен певец е... барабанист.
Тази негова кариера обаче не продължава дълго, понеже момчето иска да бъде най-отпред в светлината на прожекторите – там, където е фронтменът на всяка група, с микрофон в ръка.
След упорит труд и множество вокални уроци ученикът от гимназията в Алабама (междувременно семейството се преместило да живее на юг) успява да се присъедини към сносна група, в която се среща с Пол Тейлър, бъдещ член на други американски легенди „Уингър”.
Накрая, през 1976 година семейството на Ерик Мартин се установява трайно в друга Мека на рока – Сан Франциско, където той си намира съмишленици по свой вкус – четворката Kid Courage, с която изживява първите си звездни мигове – момчетата са подгряваща група на два от най-първите концерти на митологичните AC/DC на американска земя.
Въпреки че е живо запален по крещящите рок и хевиметъл вокали, младият Ерик усилено продължава своето усъвършенстване като певец. Винаги е признавал, че дължи най-големи благодарности на първата си учителка Джуди Дейвис, която го научила на така важните дикция, използване на диафрагмата и контрол върху дишането.
А като музикални влияния прави поклон пред Отис Рединг, Пол Роджърс, „Бийтълс” и „Ролинг Стоунс”. Въпреки рокаджийската си същност, се захласва по големите „черни” гласове на ритъм енд блус и соул компанията „Мотаун Рекърдс”, известна с едни от най-прославените изпълнители на Америка.
От 1978 до 1985 година е периодът, в който работещият като сладоледаджия Ерик събира групата „415”, успява да подпише професионален договор с известната музикална компания „Електра Рекърдс”, да промени нейното име на „Ерик Мартин Бенд” и да я превърне в наистина „оборотна”, която всички известни банди отвъд Океана силно желаят за подгряваща.
Причината е, че младите лъвове така нахъсвали публиката преди шоуто на „големите”, че те след това не трябвало да полагат огромни старания, за да я зашеметят напълно. Признанията идват от имена, свидни на българските праволинейни почитатели на хардрок и хевиметъла:
„Нощен Рейнджър”, „Джърни”, „Зи Зи Топ”...
Все пак, четиримата се разделят през 1985 година, след турне на брадатите гиганти „Зи Зи Топ”.
Следват три години на самостоятелно творчество, през които на практика Ерик свири с почти всички по-известни студийни музиканти. Опит, който през 1988 година ще се окаже силно преимущество, когато тримата „змейове” Били Шийхън (бас), Пол Гилбърт (китара) и Пат Торпи (барабани) го канят да им стане певец в култа „Мистър Биг”.
Оттук историята е позната на всички интересуващи се, които в момента четат тези редове. А историята, в която на четиридесетгодишния по онова време Ерик Мартин не сервирали бира в заведения заради подозрение, че не е навършил 21 години, се носи като легенда сред феновете и истински ги забавлява.
След раздялата на „големите” следват отново купища самостоятелни албуми и колаборации с кого ли не – Сами Хагар, Майкъл Болтън, Тед Нюджънт, Лора Браниган, Так Фуджимото...
Но вече е лесно, Ерик Мартин е всепризната звезда на световната музикална сцена.
За над двучасовото си шоу тази вечер в Бургас той пристига ден по-рано (заради отложен концерт в Италия). Неговият европейски турмениджър разказа за „Десант”, че след като разбрал за бъдещия си гиг у нас, Мистър Мартин поискал да се запознае по-отблизо със забележителностите на българското Южно Черноморие.
А на ценителите на неговата музика предстои да се запознаят лице в лице с него и невероятния му глас.
Концертът е от 23 часа в клуб ДА.
