А на полувремето – няколко довода, защо Цветан Цветанов е прав, когато хока съдиите и съдебната ни система
Автор: Борислав Наумов
Понеже в България е модерно да се сквернослови, а и надали ще е повече от смъртен грях и половина, то можем да си позволим вкарването на малко повече образност в иначе дългите информации от последната седмица за живота на съдебната система у нас и по света.
И така: представете си богинята на правосъдието Темида с къса пола и маратонки, как търчи по тенис корта срещу великия Бойко Борисов и даже му взима цял сет. Естествено, това у нас не може да се случи, защото ще се приеме за богохулство – значи става някъде в чужбина. Например в Страсбург, където все още се намира (и отсъжда срещу България) Европейският съд по правата на човека.
Там, в Страсбург, на 6 ноември България беше осъдена за нарушаване правото на живот на Тодор Димов – Чакъра. Както се е случвало и друг път, можеше да научим за тази присъда едва когато Министерският съвет приеме решение за изплащане на присъдените на жалбоподателите 54 684 евро. Но един от адвокатите на синовете и вдовицата на загиналия – Михаил Екимджиев – дръпва завесата пред сайта „Правен свят” и така научаваме, че Бойко Борисов може да бъде съден и за убийство.
Ако има прокуратура в България, след решението на Страсбург трябва веднага да започне разследване на Бойко Борисов, заявява адвокат Михаил Екимджиев. Ето и предисторията.
Става въпрос за прословутата двудневна операция на 10 и 11 декември 2003 г. по задържането на Тодор Димов Тодоров, известен като Чакъра, във вилата му в Харманли, разказва адвокат Екимджиев. След намесата на тогавашния главен секретар на МВР генерал Бойко Борисов, който лично ръководи втората част на операцията, къщата бе обстрелвана с гранатомет, докато се подпали. Чакъра бе намерен овъглен на втория етаж.
Между другото, престъпникът Тодор Димов Тодоров-Чакъра е трябвало да бъде задържан, за да бъде отведен в затвора за изтърпяване на 6-месечна присъда, задето е предоставял жилището си за сексуслуги. Операцията по задържането му е част от обща кампания за издирване на осъдени, които са на свобода – една от инициативите за създаване на имидж на новия тогава главен секретар на МВР Бойко Борисов.
После обаче разследването установи, че въпреки двудневната полицейска обсада и обстрел върху къщата, в която Тодоров е бил сам, въпреки огромното количество експлозиви, димки и обстрел с гранати, Чакъра не е бил убит от полицейски изстрел, а е успял сам да се взриви с ръчна граната. Действията на полицията са били напълно по устав, приеха последователно разследващите, а после и военният съд.
Адвокат Михаил Екимджиев припомня, че убийството на Чакъра през декември 2003 г. предизвика голям публичен скандал и постави множество въпроси за стандартите в работата на МВР, които за съжаление и до днес не са намерили адекватен отговор – нито от политическата власт, нито от съдебната, която регистрира поредния си провал в този случай.
Забележка: Ето един случай, в който можем изцяло да се съгласим с оценките на министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, че българският съд не струва и липсват осъдителни присъди дори при изобилие от факти.
Що се отнася до Европейския съд по правата на човека в Страсбург, с това си решение по делото "Димов и други срещу България" той създава прецедент – това е първото дело, в което Бойко Борисов поименно е споменат – при това не просто като участник, а като ръководител и идеолог на гротескна полицейска операция, окачествена от Евросъда като нарушение на най-основното човешко право – правото на живот.
Ако има нещо, което може да се нарече рецидив, това е развоят на отношенията между Бойко Борисов и жени, които лично е издигнал или препоръчал за високи постове. Нещо като доказателство, че няма добрина, останала ненаказана.
Първата жена, която простреля имиджа на Бойко Борисов с бронебойни снаряди, бе незабравимата Румяна Желева (1 сн.). Тази гангстерска невеста, както я нарече авторитетният германски всекидневник „Ди Велт”, бе изстреляна по волята на Борисов от нищото в стола на министъра на външните работи (първо), после траекторията на полета й я отведе от Външно министерство до Европейския парламент, където се издъни с гръм и трясък на препитването за еврокомисар, а междувременно бе пробутана и за зам.-председател на Европейската народна партия.
Втората жена бе пожарникарската щерка Калина Илиева (2 сн.), която обязди фонд „Земеделие”, дори без диплома за висше образование, а после демонстрира на Борисов и шефовете си раждане, без видима бременност и вероятно след непорочно зачатие.
Впоследствие „калинка” стана мръсна дума, а българското правосъдие така и не прояви излишна строгост към госпожата. На 4 юни 2012 година тя получи тригодишна условна присъда с петгодишен изпитателен срок.
Забележка: Просто няма как да не се съгласим с оценките на Цветанов, че българският съд не струва и липсват осъдителни присъди, дори при изобилие от факти.
Третата жена бе намерена на някакъв разклон край Велико Търново и много се хареса на Борисов с това, че е темерут, че е трудна за контакти и не се поддава на никакъв натиск. Премиерът натисна проф. д-р Ана-Мария Борисова (3 сн.) все пак да стане министър на здравеопазването, а тя докара сектора почти до аутопсия – нищо че бе специалист по детски песнички…или нещо такова.
Четвъртата жена бе само мощно подкрепена от парламентарната група на ГЕРБ, което никога не става без одобрението на Бойко Борисов. За новоизбрания конституционен съдия Венета Марковска (4 сн.) – или добро, или нищо (дори и междувременно да е подала оставка).
Европейската комисия вече каза каквото лошо можеше да се каже по случая и ни заплаши също с каквото може; Цветан Цветанов поне два пъти каза каквото можеше да се каже лошо за говорителя на Европейската комисия, както и за българската съдебна система (позволила си да оправдае Марио Николов), а Марковска показа, че въобще не може да лъже, но пък не се отказва да го прави.
Същото се отнася и до Искра Фидосова (5 сн.), която се опита да баламосва по казуса „Марковска” не друг, а самия президент на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. Но това с Искра е по презумпция то е като да носи фамилията Матросова.
И още на петия ден от сапунения сериал „София срещу Брюксел в защита на Марковска” балонът се спука – оказа се, че в прокуратурата наистина има преписка срещу нея. Добре поне, че Бойко Борисов демонстрира, че си е взел поука от казусите „Желева в ЕК”, „Калинка в земеделието” и „Министър от разклона” та витиевато каза, че хем всичко срещу Марковска е клевета, хем й препоръча да се оттегли, ако има и грам истина.
Фактологията е кратка, но показателна. Първо: Цветан Цветанов нахока люто съдиите и съдебната система в предаването „Неделя-150” на БНР. Второ: Комуникационната комисия на новоизбрания Висш съдебен съвет обяви, че съдебното правителство ще вземе становище по хокането. Трето: Магистратите от ВСС някак си забравиха да вкарат тази точка в дневния си ред; после я вкараха, но се изпокараха; сетне отложиха гласуването за становището за четвъртък – за някой четвъртък или докато открият как вълкът да е сит и агнето цяло.
Парадоксалното в случая не е, че магистратите от ВСС не защитиха поне честта на пагона, а това, че не оправдаха доверието. Защото в този си състав съдебното правителство бе така конструирано, че да се отнася към изпълнителната власт с такава неподправена любов, с каквато вицепремиерът Цветанов гледа премиера Борисов.
Забележка: Напълно сме съгласни и с тези оценки на Цветанов, че българската правосъдна система не е реформирана и греши дори когато е ясно как трябва да отсъди.
Хепиенд: И така, представете си богинята на правосъдието Темида с къса пола и маратонки как търчи по тенис корта срещу великия Бойко Борисов и даже му взима цял сет. А сега спрете да фантазирате и помислете какви са шансовете дори на една богиня, когато играе с превръзка на очите…
