Въпреки масовото въздържателно движение у нас, работата на бъчварите не е секвала
07 Ноември 2012, Сряда
Преди 67 години
Колкото и да е странно, само година след събитията около 9 септември 1944 г.
централна тема в периодичния печат заема състоялият се на 28 октомври 1945 г. конгрес на... въздържателите. В броя си от 4 ноември преди 67 години титулуващият се като безвластнически седмичник вестник „Работническа солидарност” отбелязва:
„Преди фашистите да ги разтурят, въздържателните съюзи бяха се издигнали до завидна идейна, организационна и обществена висота. Но реакцията не можеше да търпи възхода на едно борческо, прогресивно и народническо движение, каквото беше въздържателното, и го разтури”.
От дописката разбираме още, че най-активен е бил Младежкият въздържателен съюз, който „още в началото на своето развитие излезе от идейната безпътица” и рано е съумял да скъса с „тесния противоалкохолизъм”. Заключението, до което стига авторът на статията, подписал се като Трезвозар, е направо фундаментално:
„Всеки борец-антифашист трябва да бъде и трезвеник” – обобщава той.
Газетата отделя място и на филмовото изкуство, отбелязвайки, че при него „печалбата е главният критерий, ако дори не единствен”. Но все пак от време на време на публиката се поднася и „здраво изкуство, наситено с една човечност, която разтваря опошлената до крайност действителност”.
Такъв филм се оказва руският „Свинарка и пастир”. За него се изтъква, че:
„В различие от други филми, тук господства здравото отношение към труда и зрителят вижда живота на героите, осмислен в служба на колектива, където отделната личност има предвид, че щастието на индивида е тясно свързано с щастието на цялото. И тук любовта е основата на цялото действие, но тая любовна интрига е така умело свързана с основната идея, че само в труда е истинското щастие... Отношенията се зараждат не в кабарето, където алкохолът и тютюневият дим правят да се валят в калта най-святите човешки чувства; не под звуците на джаза, а под тихия ромон на капещите цветчета... В колхоза, в ударната работа за общото благоденствие, това чувство ще укрепва, за да осмисли живота на героите”.
И ако някой си мисли, че едновремешната преса е била само сериозна, много се лъже. По нейните страници също се срещат „жълти” дописки, като тази, озаглавена „Хитлер станал католически калугер”. В нея става реч за това, че въпреки многото версии около смъртта на Хитлер, „изглежда кореспондентът на „Нюз кроникъл” е попаднал най-сетне на „сигурни дири” и скоро светът ще открие под калугерското расо на скромен монах довчерашния фюрер на Третия райх”.
По-нататък се цитира разговор на оперния певец Калкюн, който, бидейки личен приятел на Хитлер и Гьобелс, е съобщил, че:
„Малко преди падането на Третия райх, Хитлер се помири с католическата църква и бе подпомогнат от монаси, за да се скрие в един от католическите манастири в Европа, като е приел монашески чин”.
Патриотичен календар
2 ноември 1912 г. — Българските войски отбелязват с победа края на Люлебургазко-Бунархисарската операция
4 ноември 1881 г. — В Русе е построен първият български кораб „Бот-1” с дължина 16 м, широчина 3 м и водоизместимост 60 тона, с което се поставя началото на българското корабостроене
4 ноември 1915 г. — В бой с френски части край село Криволак, Щипско, загива видният деец на националноосвободителното движение в Македония и Одринско и поручик от българската армия Христо Чернопеев
6 ноември 1920 г. — На основание на Ньойския мирен договор армията на Сърбия окупира Западните покрайнини (площ 1555 кв. км, население тогава 65 000 души). В България е обявен 3-дневен национален траур
6 ноември 1943 г. — Англо-американската авиация бомбардира Пловдив по време на Втората световна война
7 ноември 1885 г. — Българските войски удържат победа над сръбската армия в Битката при Сливница
7 ноември 1959 г. — Започват емисиите на първия тв канал в България на Българската телевизия, днес БНТ1
