Болно момиченце мечтае някой ден да бъде като другите
Автор: Веселина Николова
Един от най-важните критерии за зрелостта и хуманизма на едно общество е отношението му към хората с увреждания и най-вече към болните деца. Още от древността обществото търси отговор на два много важни въпроса, свързани с отглеждането и възпитанието на такива малчугани - на какво да бъдат научени те и как да бъдат приети от другите.
За съжаление в нашата страна случаите, в които хората в неравностойно положение се сблъскват с унизително съжаление, отхвърляне и безразличие, са в пъти повече от добрите примери. Не, че лицемерието ни е по-различно от това в западните общества, но там поне се отделят значителни средства за приобщаване на най-уязвимите и създаването на нормална среда за работата и живота им.
У нас също се харчат милиони по различни програми, но не за децата със специфични нужди, а, примерно, за „интегриране, квалификация и ограмотяване“ на ромите.
Надежда от Сливен е на 8 години. На малкото й детско личице грее най-красивата усмивка, а в очите й припламват закачливи пламъчета. Привидно по нищо не личи, че нещо не е наред. Докато момиченцето не реши да се изправи. За неподготвените гледката е шокираща. Без подкрепата на придружител, Надя не може да направи и една крачка.
Тя е второ дете в семейството на Светлана и Валентин Колеви. Ражда се преждевременно – в 32-ра гестационна седмица (или осмия месец на бременността). Докато малката навърши първата си годинка, по всичко изглежда, че се развива добре.
В един момент обаче майката усеща, че нещо не е съвсем наред и бебето изостава физически. Тогава започва кошмарът. Лекарите установяват диагнозата детска церебрална парализа – спастична квадрипареза.
За да осигурят на детето максимално добро лечение, семейството се подлага на безкрайни жертви и коренно променя начина си на живот. Бащата започва работа в странство и отсъства почти по 11 месеца в годината. Парите обаче едва стигат, защото е необходим чест престой в специализираните центрове за рехабилитация в страната. Инжекциите с ботокс също гълтат огромни средства, само едната струва над 750 лева. А те се поставят интрамускулно през интервал от 6 месеца в период от 2 години. Важни са, защото дават резултат. Постепенно Надето се научава да стои седнала съвсем сама, което се отчита като голям напредък при тежкото й заболяване.
След време детето претърпява и серия от операции (цели седем). Пет на краката и две на ръцете. Целта им е да отпуснат мускулите, за да може крайниците да се „подчиняват“ на гимнастиките на рехабилитаторите.
Последната интервенция е била през февруари т. г., а малката е нямала търпение всичко да отмине, за да може да тръгне на училище, макар и с година закъснение.
Най-хубавото е, че има късмет да попадне на благородна и опитна учителка. Благодарение на нея всички деца в класа разбират и приемат факта, че в групата има едно дете, което не е като тях и трябва да бъдат толерантни към него и да бъдат негови приятели.
Днес, близо 2 месеца след началото на учебната година, всяка сутрин съучениците на Надето я посрещат с целувки и прегръдки и я возят с инвалидната количка до класната стая. С много търпение от страна на класната ръководителка и нейните възпитаници, винаги усмихнатото детенце преодолява проблемите един по един.
Макар че в момента все още не може да пише например, вече разпознава гласните и съгласни звуци и букви и дори се опитва да ги оцветява в подходящи цветове. Включва се успешно във всички занимания на класа.
Светлана Колева е убедена, че цялата тази положителна нагласа и предразполагане на преподаватели и деца и техния толеранс към рожбата й са въпрос на възпитание и човечност. Благодарна е за начина, по който детето е успяло да се интегрира и е сигурна, че тепърва ще развива своите умения и способности.
У дома проблемите обаче продължават.
За да успее да създаде подходяща среда на Надежда и да е винаги на разположение на детето си, Светлана напуска работата си като касиер в голяма чуждестранна верига хипермаркети.
Но като не ходи на работа, не може и да заделя никакви средства, разчита само на мъжа си, който е в чужбина. Наскоро разбира за нова биомеханична рехабилитация за лица с мозъчна травма или аномалии - АБР.
Специалисти от Белгия изготвят програми и провеждат курс на обучение за родителите в България два пъти годишно. Вече има деца, които са се повлияли значително от терапията и Светла мечтае, през следващия курс да има възможността да включи в него и Надето. Само че засега средства за това няма, тъй като годишно лечението излиза около 3000 лв.
„Тези пари ги даваме и за нашенски рехабилитатори, но за съжаление те работят с по-стари методи и напредваме много бавно. Имам наблюдения вече и знам, че това е много ефикасна терапия и е една огромна надежда за нас и малката. Само че ние ползваме психолози, логопеди и други специалисти, за които се налага да плащаме и няма как да съберем толкова пари накуп“, споделя младата майка.
Семейството е открило дарителска сметка и се надява на помощта на отзивчиви и добри хора, които да сбъднат мечтата на Надежда - да бъде като другите.
Дарителски сметки:
в лева: BG06 UNCR 7000 1516 6477 30
в USD: BG37 UNCR 7000 1520 7334 91
в евро: BG26 UNCR 7000 1520 7334 95
УниКредит Булбанк
