Да бъде възроден Добруджанският научен институт предлагат шестима интелектуалци – петима българи и румънски професор.
Решението за възраждането на института е взето в края на миналата седмица в Балчик на събрание на клуба на приятелите на Белия град. Протоколът е подписан от арх. Владимир Попов от Варна, проф. д-р Емил Ретеган – преподавател в университета „Спиру Харет” в Букурещ, арх. Миломир Богданов от София, Петър Бойчев – директор на Историческия музей в Тутракан, Радослав Симеонов – уредник на Военно гробище-музей в Добрич, и арх. Велин Нейчев от Варна.
Своята безрезервна подкрепа за идеята е заявил и академик Георги Марков – директор на Института по история към БАН, като изтъкнатият наш учен е приел да стане почетен председател на възроденото научно средище.
Добруджанският научен институт е създаден през октомври 1932 г. – по това време Добруджа е окупирана от Румъния. Негов председател става проф. Михаил Арнаудов. В състава му влизат видни български учени – професорите Стоян Романски, Георги Петров Генов, Стефан Младенов, Анастас Иширков, Борис Йоцов, Петър Ников и Петър Мутафчиев. В него работят и редица писатели, журналисти и общественици като Йордан Йовков, Дора Габе, Антон Страшимиров и др.
Инициатор за създаването на Добруджанския научен институт е Съюзът на добруджанските благотворителни дружества. Наред с други подобни структури – Македонския, Тракийския и Западнопокрайнския научни институти, той си поставя за главна цел да изучава миналото и настоящето на българите, останали извън пределите на Отечеството. Главен предмет на изследване от учените, работещи в него, е земята – люлка на българската държавност на Балканите – Добруджа.
Институтът е закрит в началото на 50-те години на миналия век в съответствие с провежданата политика на национален нихилизъм и национално предателство от просъветския комунистически режим, установил се в България след 1944 г.
