Чешкият архитект Йосиф Шнитер проектирал къщата, от която Алеко тръгнал към смъртта си
Автор: Камен Христов Снимки: Интернет
Първият главен архитект на Пловдив след Освобождението, проектант и строител на емблематични сгради – чехът арх. Йосиф Шнитер, от този понеделник вече си има паметник на пл. „Независимост” в Града под тепетата. Шнитер, който е завършил Строителния факултет на Политехническия институт във Виена и е десето поколение архитект, получава това признание цели 98 г. след кончината си. Досега той не е бил почитан с монумент, а на гроба му в Централния траурен парк в Пловдив няма дори барелеф, припомниха историци.
Арх. Шнитер е проектирал къщата на ул. „4-ти януари” срещу баня „Старинна” в Пловдив, от която Алеко Константинов е поел към смъртта си. Собственикът й Иван Личев бил сред най-изявените пловдивчани – борец за национално освобождение, дарител, един от инициаторите за построяването на близкия църковен храм. В дома му често гостувал бъдещият премиер на България Петко Каравелов . В него се отбивали и други видни пловдивчани и общественици. Под покрива на Личев живеел зет му – юристът Недко Каблешков. Там била и адвокатската му кантора. „През май 1897 г. при юриста се отбил негов колега – писателят Алеко Константинов. Зарадвал се Каблешков, защото имал уговорка да запознае твореца с една хубавица.
Замислил се Щастливеца, но тъй като само преди броени минути вече бил обещал на Михаил Такев да пътуват заедно до Пещера, отказал срещата”, разказват в книгата си „Забравеният град. Записки за Пловдив” авторите Владимир Балчев и Петко З. Петков. Така по една нелепа случайност Алеко намерил смъртта си, тръгвайки за Пещера, където по пътя край село Радилово била устроена засада. Куршумът, предназначен за Такев, прострелял смъртоносно големия ни писател и фейлетонист. Ако бил останал в Пловдив при колегата си Каблешков, щял да остане жив. Юристът дълги години живял угнетен от чувство за вина, че не е успял да задържи Алеко Константинов и да го спаси от фаталното пътуване до Пещера.
След завършването на образованието си във Виена, в началото на ХХ век арх. Йосиф Шнитер приел българско поданство
и станал първият главен инженер и началник на техническата служба на Пловдив след Освобождението, като останал на този пост до кончината си.
Освен къщата на Недко Каблешков, той проектира десетки луксозни постройки под тепетата. Сред тях са Девическото училище в Стария град, където днес се намира Градската художествена галерия в стил неоренесанс, камбанарията „В памят Освободителям” към катедралния храм „Света Богородица”, църквите „Свети Георги Победоносец” и „Св. св. Кирил и Методий”, които са впечатляващи и до днес с прекрасната си архитектура.
Той прави проектите и ръководи строителството на къщите на Йоаким Груев, Драган Манчов, братя Свещарови, Иван Герджиков, Иван Андонов, Константин Найденович, сградите на хотел „Метропол” и търговската компания „Орозди Бак”. Автор е на първия модерен регулационен план на Пловдив, изработен в периода 1888-1891 и утвърден с княжески указ през 1896 г.
За изключителните си заслуги за развитието на града с решение на местния общински съвет през 2006 г. е удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин на Пловдив”.
За откриването на паметника на пл. „Независимост”, където навремето е живял Шнитер, дойдоха стотици хора, сред които внукът му Антон и правнучката му доц. д-р Мария Шнитер. Автор на монумента му е скулпторът Цвятко Сиромашки. Композицията от гранит събира в едно елементи от градоустройствения план, разчертан от архитекта през 1896 г., възрожденските къщи и седемте тепета. Вграден е и оригиналният му подпис. Предстои градинката около паметника да бъде облагородена, да се постави нова настилка, да се изгради нов детски кът и да се монтира видеонаблюдение.
