Репортаж с мирис на джибри


Репортаж с мирис на джибри
30 Октомври 2012, Вторник


Варенето на ракия е мъжко свещенодействие с елементи на алхимия и предчувствие за топли зимни вечери



Автор: Боби Михайлов

Не знам как е при вас в градовете, но у нас на село все още дават неплатен отпуск, за да си свариш ракията. Или относително неплатен, защото за казана се плаща, а чорбаджията и колегите те чакат да се появиш с дамаджана в ръце.
Това - за аперитив
А иначе нещата започват малко след като Господ сътворил човека – в спорния момент, когато Адам откъснал райската ябълка и бил изгонен от рая. Наложило се – вече по линия на самозадоволяването -  извънрайският живот да бъде облагороден с някаква земна светлина и топлина и ако може – на сутринта да не боли глава.

Лирично отстъпление – от добрата гроздова и махмурлукът бяга! Но колко много бачкане преди уединението с чашата…
Казано с малко думи: садиш лозя, зарязваш, пръскаш, поливаш, береш, слагаш в бидони, мачкаш, добавяш захар и вода (ш-ш-т, да не чуят пуританите!), бъркаш кашата по няколко пъти на ден, мериш захарността, записваш си час за казана, плащаш за кубик дърва… край няма тази „малка” предварителна подготовка.
Единствено акълите идват в повече, защото ги дават жената, тъщата и пратъщата, комшията, свако и калеко, както и собствениците и списователите в 20-ината сайта, претендиращи, че казват всичко за това как да си направим най-добрата домашна ракия.

Но изведнъж в избата настава тишина, подсказваща че кашата е спряла да ври и кипи, а календарът те подсеща – време е за казана.
Започва поредната голяма хамалогия. Намираш ремарке за внучето на москвича (един комшия с повечко суровина директно запрегна каруцата зад  едно „Волво” от старите), товариш бидоните с джибрите, дървата и съдинките (както и дамаджанката с миналогодишните патоки – да го „препечеш”) и мазно потегляш към казана, щото и по селските улици има дупки като в София (снимка 1).

Казанджията те гледа така, сякаш казармената му любов е дошла на гости (помни колко вино изпихте лани, докато баехте на ракията). Вие пък го гледате в ръцете, дали ще измие старателно казана от джибрите на клиента преди вас и после прехвърляте с кофи съдържанието на бидоните в лакомото гърло на казана (снимка 2). Следва обмазването на същото това гърло с тесто и запалването на огъня под казана (снимка 3).

Второ лирично отстъпление – сядате на маса и казвате „Наздраве!”. Първакът ще потече поне след два часа, а после скоросмъртницата ще се точи на тънка струйка още поне два, чак докато хванете „опашката”, която наистина е отровна.
Няма шега, няма майтап – ракията се вари с пийване на вино и сладки лакардии. Както се вижда от снимките, казаните са цели три, работят на две смени и поради тази причина край масата сме поне трима, без да се брои кучето.
Спас е донесъл от новото вино и нови истории за ловджийски подвизи. Друг един авер носи лимонада за разреждане на виното на Спас, а калеко пече наденица за мезе (снимка 4).

Оттук насетне в голяма степен ракията се вари сама, щото ние пийваме и хапваме, докато пред очите ни почнат да се кекерчат бели гълъбици (снимка 5).  Не щото сме се наквасили излишно, а понеже пернатите се въртят край казана и кълват излезлите от употреба джибри.
Така или иначе, междувременно ракията е потекла на тънка струйка, а спиртомерът е полудял от силата й.
Оттук насетне, поне в приказките, вълшебната течност се налива в черничеви бурета, които не се затапват през първия месец (за да диша ракията); сетне отлежава 5-10-20 години и чак тогава се пие на сватбата на голямата дъщеря.

В живота ракията се налива в големи бутилки от минерална вода, чийто капачки не се завиват плътно през първия месец, но пък във всяко шише се слага по пръчка от черница. Понякога стига до следващата реколта, друг път – не. И за да не убием с проза цялата приказна магия, щедро разрешаваме на жената да аранжира приказка без начало и без край (снимка 6).
Защото за какво ни е домашната ракия, ако не отваря очите ни за красотата?!




В категории: Репортажи , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки