Все по-рядко можем да се насладим на подобни гледки
29 Октомври 2012, Понеделник
Днес си плащаме дори да тропнем едно право българско хоро
Автор: Веселина Николова
Само след няколко дни е Денят на народните будители. Всяка година на 1 ноември отдаваме своята почит към делото на българските книжовници, просветители, както и към борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал. Всички знаем техните стотици имена, както и това, на което те са посветили и дори пренесли в жертва живота си – за свободата и единността на България и за съхраняване на всичко българско.
Благодарение на тези хора, дори и през вековете на робство предците ни са успели да съхранят своето национално самосъзнание и култура.
Днес обаче държавата все повече нехае за съхранението на народните традиции. Загърбва се все повече и самодейното изкуство или поне това, което е останало от него.
Тази година например колеги журналисти отразиха една срамна история – на международния хоров конкурс „Проф. Георги Димитров“, който се проведе през май т.г. във Варна, нямаше нито един представител от България.
До началото на т.нар. „преход“ в България съществуват над 4000 активно действащи хорови самодейни състава. От 1965 до 1990 г. се създава „Златният век“ на българското хорово изкуство и това утвърждава името на България по целия свят.
Тогава читалищата са не само културно-просветни организации, но и центрове със социални и най-вече граждански функции. А във всеки град имаше десетки самодейни танцови състави и ансамбли.
Днес обаче все по-малко хора имат възможността да се насладят на красотата на традиционната българска музика и обичаите на нашите баби и дядовци.
Пример за това пък е историята на една традиционна (до скоро) изложба на носии в Батановци, която години наред се провеждаше точно в Деня на народните будители. Нагиздените моми и ергени в автентични народни костюми от всички краища на България пълниха душите и очите на хората с пищността на народните си костюми.
През 2010 г. изложбата не се състоя поради липса на средства. Наша проверка установи, че по същата причина събитието не се е състояло и миналата година. Няма да се състои и тази. Едва ли ще го има и следващата...
Като цяло такива изяви напоследък стават все по-голяма рядкост, защото всичко вече е свързано не с патриотизъм, не с любов към българщината и традициите, а с пари.
Бе време, когато всички растяхме с любов към музиката, която съхранява не само порядките и морала на нашите прадеди, но и мъката им от петвековното робство – с всичките му любовни, майчински и братски трепети.
Днес такива занимания се провеждат предимно във фитнес зали или във физкултурни салони към училищните сгради.
Те, естествено, са с частен характер и таксите им варират между 40 и 60 лв. месечно на човек, за по-малко от час занимания с български хора. И то не с музика на живо, а с лошокачествена такава, звучаща от... лаптоп или допотопна уредба.
Не това са искали нашите будители, не за това са се борили те, и в навечерието на един толкова хубав празник като 1 ноември е редно да се замислим.
Хубавото е обаче, че въпреки крещящата липса на средства, на която държавата обрече българските читалища и самодейни състави, и днес сред нас има истински будители.
Намират се дейни хора, които развиват (въпреки нескопосното управление) самодейността и народните традиции.
За да им даде стимул и да популяризира тяхното дело, „Десант“ започва нова рубрика, в която ще ви разказваме за това, как се съхраняват традициите по всички краища на България.
Николай Парушев, хореограф на детски танцов състав: Tрадициите се комерсиализираха
- Колко самодейни състава за възрастни има в Бургас например? - Няколко са, четири или пет на брой. Но желаещите да танцуват са много повече от местата, които осигуряват различните състави. Тенденцията в момента е хората да се насочват към частни танцови студия, като повечето от тях нямат никакво качество на предлаганите услуги. Преди време във всеки голям град работеха минимум 10 големи ансамбъла. Днес това вече е една доста скъпа услуга. Държавата не поддържа тези културни услуги, нито пък се грижи за намирането на терени за тренировки и заплати за хореографите. Разходите са за сметка на частните клубове или студия, а те пък от своя страна нямат друг изход, освен да събират такси от желаещите да се занимават в свободното си време с народни танци.
- Къде може днес човек да се наслади на народно творчество от различни фолклорни области? - Преди имаше доста празници, които днес вече не се отбелязват. Събирахме се по 400 танцьори на едно такова мероприятие. Днес нещата не стоят така, за голямо съжаление, разбира се.
Съществуват няколко прегледа на състави, освен най-големия и посещавания в Жеравна. Те са в Предела, Рожен, Копривчица. Това са стари събори, които все още се провеждат, но не са толкова масови, както беше преди.
Всъщност няма такова събитие, което да събере всички танцьори в страната и да накара всички колеги да работят с хъс.
- Има ли отлив на интерес от страна на българите към народните танци и песни? - Абсолютно не. Аз съм хореограф от 1976 г. Може би се наблюдава такъв само при 15-16-годишните, но това се обяснява с трудната възраст и заради това, че днес има много възможност за контакти, най-вече интернет.
- Абдикирала ли е държавата от отговорността си към самодейността и читалищата? - Някъде повече, някъде по-малко. Но е факт, че всичко се комерсиализира. Даже наскоро разбрах, че един от най-големите детски фестивали в Бургас тази година е пренасочен към Ахелой. Тоест вече не се прави за радост на децата, а за да се привлекат чужденци.
