Лицемерие на празника – управниците от ДПС поднесоха венци пред бюст-паметника на освободителя на Кърджали ген. Васил Делов, но после се подчиниха на волята на Одрин
26 Октомври 2012, Петък
ДПС отказа да удостои ген. Васил Делов с почетно звание
Автор: Гергана Костова
Иде краят на толерантността към етническата партия на Ахмед Доган, която, освен всичко останало, е и извън закона. Чашата на търпимостта към ДПС окончателно преля след грозен скандал, който разтърси не само Кърджали, а и цялата държава и провокира искания за закриване на политическата формация. Това е война, коментират хората в източнородопския град след опорочения 100-годишен юбилей от Освобождението му от турско робство.
Инициативен комитет още на 19 април т.г. номинира освободителя на Кърджали ген. Васил Делов за званието „Почетен гражданин” и допреди седмица всички приемаха това.
На 17 октомври обаче започнаха трусове в политическото и общественото съгласие.
Тогава лидерът на изселническото дружество в Одрин при Федерацията на балканските турци Зюрфеддин Хаджиоглу подписа декларация с тежки провокации в нея. Очевидно той е бил услужливо информиран за номинацията на българския генерал и в текста си предупреди „турците общински съветници да не забравят, че ще им се търси сметка, ако подкрепят това решение”. Хаджиоглу посочва, че ген. Делов е „изклал и прокудил хиляди турци при настъплението си в Кърджали“, поради което присъждането на почетното звание било недопустимо.
Само ден по-късно ДПС обяви, че няма да подкрепи предложението за освободителя на Родопите и настоя тази точка да отпадне от дневния ред на тържествената юбилейна сесия. Няколко пъти при общинския председател Раиф Мустафа (съден за корупция в качеството си на зам.-министър в МВР) извънредно се събираха водачите на партийните групи съветници. Търсим консенсус, почетният гражданин винаги се е избирал с пълно единодушие, така е по европейски, обясняваха Мустафа и шефът на съветниците от ДПС Расим Муса. На едно от спешните заседания те показали на колегите си в местния парламент подписка на 360 никому неизвестни души с обръщение към кмета Хасан Азис, в което се настоява на 100-годишнината от свободата на Кърджали градът да няма почетен гражданин.
До търсения консенсус не се стигна, а политиците от местната опозиция до последния миг се надяваха, че разумът ще надделее. Това не се случи. Сесията в неделя изчерпа тържествената си част с приветствията на делегациите от побратимените общини от Гърция, Турция, Русия, САЩ и Румъния, както и с иначе прочувственото слово на градоначалника. Спорната точка не отпадна от дневния ред, но общо 16-те гласа „за” не можаха да надвият на монолитното „въздържал се” на 22-амата от ДПС.
Опозиция и граждани напуснаха залата, скандализирани от безпрецедентния акт. „Лицемерие!”, „Добре дошли в Източна Румелия!”, „Разделение!”, крещяха дълбоко възмутени хора отвън.
Малко по-късно по програма трябваше да се състои тържествена церемония пред Паметника на Освободителите. Там пристигнаха и онези съветници, които отказаха подкрепата си за командира на освободителите ген. Делов.
Нямаше нито един народен избраник от ДПС. Областният управител, депутати от БСП и ГЕРБ, активисти от местната опозиция поднесоха венци и демонстративно се оттеглиха от церемонията. Мълвата за поруганата памет на генерала светкавично се разнесе сред хората около мемориала и за минути повече от половината присъстващи се изнесоха потресени.
Децата от двете най-големи елитни училища – Езиковата гимназия „Христо Ботев” и СОУ „П. Р. Славейков” бързо бяха изтеглени от опороченото тържество. В парка около паметника останаха малцина граждани, неразбрали за позорния акт, както и селските кметове от ДПС и партийният актив. Кметът прочете с треперещ глас поредното си слово и после се скри.
Последваха гневни декларации, от Кърджали тръгна национална подписка с искане президентът да удостои ген. Делов с най-високото държавно отличие орден „Стара планина” първа степен с мечове.
Хиляди местни жители се подписват и едва сдържат сълзите си, сред тях има и много турци. Кърджали беше образец за етническа толерантност, но градът вече не е същият, коментираха членове на инициативния комитет, сформиран рано напролет за честванията на вековния юбилей.
Главният редактор на регионалния всекидневник „Нов живот” Иван Бунков каза, че като редактор и издател на книгата за генерал Делов си е поставил задачата да намери поне едно петънце в биографията му, но не се натъкнал на такова.
„Възмутен съм. За пръв път тези същите хора, които всяка година на 21 октомври падат на колене пред паметта на Васил Делов, сега решиха да го изкарат престъпник. Той и войската му са били само няколко дни в Родопите и не са имали време за безчинства, каквито му се вменяват”, посочи журналистът.
Според него „поведението на ДПС е шизофренно”, след като винаги говорят за Делов прекрасни думи, а не намират сили да го подкрепят и го отричат мълчаливо в Общинския съвет.
„През 2012 година някой си позволи да политизира поведението на един офицер от българската армия, която винаги е била част от нашата държава. Това за мен е недопустимо”, заяви Даниела Коджаманова, археолог от Регионалния исторически музей.
Според нея е още по-недопустимо подобно отношение към действия и събития отпреди 100 години. „По форумите се разрази дискусия, плашеща с измеренията си – прави се преоценка на Балканската война, отрича се ролята й за развитието на новоприсъединените земи. Това ме кара да мисля, че наистина нещата на повърхността са изглеждали по един начин, а дълбоко под шоколадовата глазура вървят процеси, които в подходящата ситуация ще избият”, посочи Коджаманова.
На 4 пункта в града върви подписката за ордена, а подкрепящите я коментират с надежда, че и прокуратурата ще се намеси, защото актът на ДПС е престъпление срещу държавата.
Депутатът от Великото народно събрание и историк доц. д-р Димитър Арнаудов се обърна към магистратите с отворено писмо, което бе публикувано във в. „Нов живот”.
Според него поведението на ДПС е антидържавно и идеолозите му трябва да бъдат ударени чрез закона. Прокуратурата в Кърджали обаче се е отдала на безхаберие. „Какво сега, да наредим съветниците до стената и да ги застреляме ли, и да обесим кмета ли? Ние сме деполитизирани и няма да търсим под вола теле, престъпление няма!”, развика се окръжният прокурор Светлозар Лазаров. Той уточни, че прокуратурата няма работа с политиците, които се ритат по кокалчетата. А и покрай изборите щяло да има десетки такива провокации.
„Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет до десет хиляди лева, както и с обществено порицание”, гласи чл.162, ал. 1 от НК, посочиха юристи в отговор на въпрос има ли законов текст за подобен престъпен акт.
До момента никой от лидерите на ДПС не е посочил смислени аргументи за скандала в Кърджали. Може би отново Турция ще се произнесе.
Освобождението на Кърджали
При подписването на Санстефанския мирен договор през 1878 г. Кърджали попада в границите на свободна България. Малко по-късно обаче, през същата година, съгласно повелите на злокобния Берлински договор, родопският град се озовава в пределите Източна Румелия – иначе административно автономна, но всъщност зависима от властта на турския султан област.
Освобождението на Кърджали от турско робство на практика съвпада исторически с обявяването на Балканската война през 1912 година. Само за три дни градът е освободен от Хасковския отряд, предвождан от генерал Васил Делов. В разразилата се битка нашите войски изтласкват турците на юг от Арда и подсигуряват тила на 2-ра Българска армия, сражаваща се край Одрин.
При атаката на Кърджали на 6 октомври 1912 г. генерал Делов разполага с 11 000 бойци, които са близо два пъти по-малко от числеността на турски войски. Задачата пред неговия отряд е да овладее и удържи височините на север от града. Но смелият пълководец организира такова внушително нападение, че противникът решава, че срещу него се изправя превъзхождаща го многократно армия и вражеският аскер панически напуска Кърджали.
Тъй като сраженията се водят извън населеното място, самият град остава незасегнат от битката. Рано призори на 8 октомври преди 100 години Кърджали осъмва свободен.
