Любомир Лулчев и разбойниците от тайните служби


Любомир Лулчев и разбойниците от тайните служби
Любомир Лулчев пред Народния съд
24 Октомври 2012, Сряда


Българският феномен открива отвлечения Мусолини, агенти на НКВД пък отвличат него

Автор: Борис Цветанов

Руски кинаджии се заеха неотдавна да снимат филм за Ванга. Очертава се той да е истинска клоунада от измишльотини, като тази, че пророчицата се срещала с Хитлер, предсказала края на Втората световна, както и деня на смъртта на цар Борис ІІІ.
Ванга беше достатъчно колоритен феномен, за да има нужда от допълнителни бояджийски ефекти на първосигнални сензации.

Фактът, че фюрерът нищо не е чувал за нея, с нищо не обезценява делото й. В Берлин не са подозирали за способностите й, затова пък са били достатъчно наясно, че в страната ни има феномен от световна величина, пред който се прекланя и най-опасният враг на Райха – Алберт Айнщайн. И че Петър Дънов има достоен ученик – Любомир Лулчев.

За него е писано много, но всичко е сведено до това, че е герой от войната, че владеел седем езика, че бил писател, гадател, съветник на царя, разстрелян в тъмната нощ на 1 срещу 2 февруари 1945 г. Лулчев обаче е необятна вселена, загадъчен и до днес феномен. Окултните му способности поне веднъж са изиграли изключителна роля за Райха.

Ден преди това в дома на Лулчев пристига майор от специалната служба на Главното имперско управление за безопасност „Аненербе“. Тази свръхсекретна организация е създадена през 1935 г. лично от райхсфюрера Хайнрих Химлер и се занимава с философия, физика, история, мистика, антропология, окултизъм, черна магия, преселение на душите, улавяне космически лъчения. Именно към „Аненербе“ и лично към Химлер се обръща на 3 август Хитлер с молба да бъде открит отвлечения Мусолини след преврата срещу него на 25 юли. До този момент нито една от тайните служби на Райха не е могла да открие следите на похитителите.

Химлер веднага изпраща телеграма-заповед до женския затвор в Барнимщасе да му бъде изпратена незабавно пророчицата Анна Краус, осъдена преди половин година за подриване военната мощ на Германия. Заповедта закъснява само с два часа – Анна Краус, заедно с 11 други жени, сред които и непълнолетно момиче, вече е екзекутирана.
Химлер свиква в централата си – замъка Вевелсбург във Вестфалия, 12 обергрупенфюрери (генерали) на „Аненербе“, все висши йерарси на ордена. В главната зала, над кръгла дъбова маса, досущ кръглата маса на митичния крал Артур, „рицарите“ са посветени в задачата.

Още на другата вечер във всички концентрационни лагери по едно и също време на немски, френски, английски и руски езици се чете заповед: „Райхсфюрерът на СС и върховен началник на полицията се нуждае за изпълнение на много важна задача от специалисти по окултизъм, хиромантия, радиестезия. Всички лица, които притежават дарби и знания в тая област – професионалисти или любители, трябва веднага след проверката да се явят при началниците на своята част“.
В същото време със сходна задача из окупираните и съюзническите земи са изпратени и  специални агенти на „Аненербе“.

В най-важния хитлеристки концлагер „Заксенхаузен“ заповедта е обявена от дясната ръка на Химлер, имперският управител на „Аненербе“ Волфрам Зиверс. Тук е „настанен“ елитът на Запада – интелектуалци, писатели, публицисти, фалшификатори и ясновидци. Зиверс си тръгва заедно с Едуард Калик – югославянин, следвал в Берлин, кореспондент на вестници до 1940 г., когато е изпратен в лагера за хомосексуализъм. В него той се отдава на окултизъм и се очертава като изключителен специалист. Зиверс се надява с негова помощ да отсее шарлатаните сред отзовалите се над 500 затворници, представили се за магове. Калик пресява от тях двеста души. Всички те са настанени в хотел на брега на езерото Ванзее.

В това време самият Химлер се вживява в самомнението си на велик маг и се опитва да влезе във връзка с душите на мъртви. За целта в специално подземие на Вевелсбург той си е изградил свой свръхолтар. Там си спомня за прибързано ликвидирания личен астролог на фюрера Ернст Крафт. И за думите му, че най-големият маг на ХХ век живее в България, че се казва Петър Дънов, но че на него не може да се разчита, защото бил обсебен от духа на комунистическия сатана Бахомет. Но пък може да се разчита на ученика му Любомир Лулчев. За София веднага е изпратен рицар на „Аненербе“, майор от СС.

Той се явява при представителя на организацията у нас д-р Валтер Геферс и двамата отиват в дома на Лулчев. Майорът от СС е смаян от спартанската обстановка – феноменът живее в барака от три на три метра, цялата отрупана с книги. След което буквално отвлича съветника на царя до летище Божурище, където ги чака специалния самолет за Берлин.
Петък, 13 август. Вевелсбург, замъка на „Аненербе“. В огромната заседателна зала са събрани 200 ясновидци от лагерите и две дузини феномени от Европа. Химлер обявява: „Търсим изключително важна личност! Трябва да установите контакт с нея и да откриете къде е!“

Неземна тишина цари десетина минути. Докато Лулчев не прошепва като на себе си, но ясно чуто от райхсфюрера: „Мусолини... Вие търсите Мусолини. Влизам в контакт с него... Страхува се... Дучето се страхува, че ако се забавите, ще бъде предаден на американците...“
Химлер е смаян. „Може ли да установите местонахождението му?“ – пита той, а Лулчев настоява да останат сами. И райхсфюрерът го отвежда в олтара си. Пред огромна карта на Европа българският гадател затваря очи, поставя ръка на нея и започва да я движи. В един момент спира. Тук – казва. Пръстът му сочи планински масив Гран Сасо, известен още като Абруци.

Оттук нататък ще има думата суперкомандосът Ото Скорцени, осъществил христоматийната операция „Айхе“ по освобождаването на Дучето като пленник в планинския хотел „Кампо императоре“.
Това обаче не е първият контакт на Лулчев с тайни служби на Райха. Най-малко той е имал вземане-даване и с Абвера, защото в „дома му“, въпреки старателния тараш и задигане на какво ли не от страна на специалните агенти на НКВД (бъдещето КГБ), остава в наличност загадъчна документация по следствието на живеещия  в Берлин българин и съветски разузнавач Александър Георгиев, член на групата с резидент д-р Александър Пеев.

Жилището на гадателя е претърсвано, тъй като вероятно още от 1942 г. той е бил обект на внимание от страна на съветското разузнаване. Арестуван е от агенти на „Смершь“ още на 6 септември. По-важен от самия Лулчев обаче е бил неговият дневник. Такъв пророкът си е водил на ръка, а по-късно преписал на пишеща машина, като унищожил оригинала. Той е предаден на специален отдел на НКВД, занимаващ се с окултизъм и паранормални явления – подразделение, което отдавна държи под око и Петър Дънов. При Учителя някъде през ноември 1944 г. тайно пристига личният астролог на Сталин Волф Месинг. Срещата е засечена от агент на Гестапо и на 28 декември Дънов е „самоубит“, но това е друга история.

Дневникът на Лулчев е сред „доказателствата“ за вината на висши държавници по време на Народния съд. Само че това размахвано с особена страст документално свидетелство е било чист фалшификат. Специалистите на „Лубянка“ са оставили основното, но всичко, свързано с паранормалното е пропуснато. Внимавайки в дозировката, в него са прибавени неща, които да са в угода на новите властници. Че този дневник е мистификация, говори още Стефан Груев в „Корона от тръни“. Той го определя като „така наречения „Дневник на Лулчев“ и че „почти никоя от Лулчевите истории не беше потвърдена от други участници в споменатите политически срещи, които описва, даже и в показания, представени от комунистически следователи“.

На самите заседания на Народния съд главният народен обвинител Георги Петров заявява, че Лулчев изобщо не би трябвало да бъде съден. Пророкът бил известен противник на изстъпленията на властта, спасявал комунисти и земеделци от смърт, в негова защита се явяват десетки свидетели, много комунисти и евреи. Друг народен обвинител –   Николай Гаврилов, изтъква, че давал само добри за народа съвети на царя.

Всичко това вбесява новите властници и най-вече политическия секретар на партията Трайчо Костов. Той праща клеветническа депеша до Георги Димитров още на 27 декември 1944 г., седем дни след започването на заседанията на съда. „Не сме доволни от хода на процеса“ – пише комунистическият лидер и свиква съвещания на секретариата на ЦК и на членовете на Политбюро, на които нарича съветниците на царя без изключение „жалки хора“. На 20 януари е свикано заседание на Политбюро с една задача (внимавай читателю): да определи присъдите на подсъдимите. От кумова срама „за размяна на мнения“ е извикан Георги Петров. За пореден път той се опитва да оневини поне Лулчев, но гласът му остава глас в пустиня. Новата власт няма нужда от пророци. Следва разстрелът.

Но дали е така?! Чувал съм от добре запознати с тайните истории версия, че Лулчев е отведен в някое сибирско поселище и доживял до дълбока старост под чуждо име като от услугите му са се ползвали в специалната служба, занимаваща се с окултизъм към КГБ. Все пак има поне още един българин, живял така мнимо разстрелян – Кръстю Раковски.



Волфрам Зиверс Замъкът Вевелсбург бил превърнат в централа на „Аненербе“

В категории: История , Горещи новини

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
светослав панайотов-окултист
02.04.2017 21:11:16
1
0
Много велик,и тих,изключително добър и духовно надарен астролог окултист,лично0стта му е толкова особена и мистична,колкото и самият живот,много близък на моята фамилия и семейство,с голяма благодарност и поклон,че спаси един живот от именно моето семейство!
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки