Традицията повелява катинарът да се заключи, а ключът да се хвърли във водите на Гребния канал
23 Октомври 2012, Вторник
На общинските охранители им се привидя, че стотината „лучети д`аморе” огъват масивен мост на Гребната база
Автор: Камен Христов
Пловдив е напът да бие Рим не само с хилядолетната си история и седемте си хълма. Италианската столица е един от десетките европейски градове, в които от години съществува традицията влюбените да се подписват върху метални катинари, да ги заключват на парапетите на мост и да хвърлят ключа в речните води. В Пловдив романтичните двойки сега са избрали за заключване на любовта си моста над Гребния канал. Преди двайсетина години катинарите били окачвани до Университета по хранителни технологии, разказват паметливи дами.
Събирачи на старо желязо обаче успели да свалят всички до един и съоръжението престанало да бъде символ на заключените чувства.
От няколко години – поне от 2007-а, както е датиран един от кофарите, традицията е възродена. Стотици влюбени пловдивчани вече са „оставили“ сърцата си по железата на моста. Има няколко катанеца с имена на гърци и мюсюлмани. Един такъв – „Гюрсел и Лейла, завинаги! 12 януари, 2008 година”, е занитен с бронзова плочка.
Младежи красиво са изрисували имената си, например, „Радослав и Ивелина - 24.10.2010”. Едни от пионерите в традицията пък са Цачо и Васка. Те са издълбали буквите върху дървен катинар още през 2007 г.
Надписът „Жоро и Пламена”, затворен в сърце, е директно изчегъртан върху металните перила на моста, а годините, вятърът и влагата са го покрили с ръжда. „Нямаме пари за катинар, но поне се обичаме” – така се е врекъл на любимата си момък, който е нарисувал катанец до посланието си. И за по-сигурно е добавил обяснения в любов с перманентен маркер.
По-заможни двойки са окачили катинари с ефектна форма, други пък са поръчали на майстор да гравира с лазер имената им и да ги свърже с метално сърчице. Този начин на вричане са избрали Боби и Дендо.
Други – може би сполетени от забранена любов, са по-дискретни – през 2010 г. са изписали само инициалите си „Б енд К“. А някои си „А и П” са се подписали, изрисували са голямо червено сърце и са поставили накрая удивителна за подчертаване на ефекта.
С калиграфски почерк Жоро и Ася са гравирали имената си на скъп катинар на 1 декември 2009 г.
Някои двойки идват и си наглеждат посланията, разказва Петър Светославов, който често прави сутрешните си кросове на Гребната база. Доказателство за това са завързаните на катинарите мартенички.
Част от историите са със хепиенд - като тази на „Теодор и Гергана - годеж 2010 - сватба 2011”. Други пък са излели чувствата си: „Вики, ти си в сърцето ми, твой Жоро!!! 2011”.
Има и самородни таланти – тийнейджърска ръка е написала послание от лексикон: „За тебе моля се в съня си. За тебе мисля всеки час. За тебе плача всяка нощ. Тебе искам аз сега - аз!”.
Традицията повелява катинарът да се махне, когато любовта си отиде, разказват възрастни пловдивчанки. Но понеже ключът отдавна е на дъното на Гребния канал, някои практикуват друго – замазват имената с черна блажна боя. Други направо лепят непрозрачно тиксо върху знака за изчерпаната си любов.
На привнесената от Европа романтична традиция вече е посветена и група във Фейсбук – „Любовни катинари”. Оттам научаваме, че заключването на любовта по този начин се опира на древно предание. Така чувствата се опазват от недоброжелатели.
Около 2005-2006 г. стремежът да се окачват „лучети д'аморе”, както ги наричат италианците, нараства лавинообразно, без да има логично обяснение за тоя феномен. Любовният ритуал се практикува в Италия, Франция, Германия, Унгария, Чехия, Китай, Тайван.
„Нужно ли е да заключиш нещо, за да бъде то твое? Реално погледнато, колкото и катинара да заключим по оградите и мостовете, няма как да заключим любовта, която изпитваме към някого. Тя няма образ, няма подобие, не може да я пипнеш, не може да я видиш, не може да я помиришеш ... може единствено да я усетиш.
Любовта е мисълта в главата, любовта е чувството и трепета в сърцата”, разсъждава създателят на групата в социалната мрежа. Смята се, че феноменът с катинарите на любовта се е появил най-напред по моста Пон-дез-ар в Париж и вече обхваща почти всички мостове по Сена. Погледнат отдалеч, Пон-дез-ар изглежда като позлатен, тъй като решетката на парапета му е изцяло покрита с месингови катинари, съобщи наскоро АФП. На някои от тях са закачени парчета от булчински воал, придружени от графити.
На Пон ньоф - изградения изцяло от камък най-стар мост в Париж, влюбени са закачили катинари на решетка на кея за туристически кораби. Китайска туристка пристигнала в Париж, за да окичи своя любовен амулет на мост в града, след като е поставила подобен в Шанхай. Сюзън Рийд от Рино, Невада, пък е дошла да провери дали закаченият преди две години от нея катинар на парижки мост все още е там, се казва в информацията на АФП. Поставянето на любовните катанци за мнозина вече е бизнес, разказва Таня Перпелова, която наскоро се е завърнала от френската столица.
Там пловдивчанката видяла как около Сена има безброй малки работилници с гравьори, които срещу заплащане издълбават имената на влюбените. Някои майстори пък отваряли сергия и работели направо на улицата, като използвали бормашини с батерия. Властите в някои европейски градове са притеснени, че хилядите катинари тежат и застрашават с огъване мостовете. Преди месец Рим започна да премахва символите на любовта от моста „Милвио” над река Тибър, съобщи Би Би Си.
Местната община установила, че хилядите заключалки, които буквално са окичили металните парапети на средновековния мост, разрушават с тежестта и ръждата си конструкцията на този паметник.
Градската управа е твърдо решена да пусне метални резачки и да премахне металните любовни знаци. Това не е първият опит на общината да се справи с действията на младежите, които самите римляни смятат за вандализъм, добавя Би Би Си и припомня, че през 2007 г. кметът въведе глоба от 50 евро за влюбените, които поставят катинари на моста. Служителите на Общинска охрана в Пловдив решиха да не останат по-назад от италианските си колеги и на принципа „Видяла жабата, че подковават вола” и те решиха да се заемат с катанците на Гребния канал.
Средно между 250 и 300 катинара смъкваме на година от съоръжението, обясняват от Общинска охрана. В момента по перилата има не повече от стотина „лучети д`аморе”, но гардовете на кмета са неумолими: „Няма да ги държим дълго - натежават на моста и развалят конструкцията. Ако хванем някой на местопрестъплението, глобата е 50 лева за повреждане на общинско имущество”.
