Славчо Змияров показва един от любимите си ножове по време на поредното изложение, в което участва
22 Октомври 2012, Понеделник
Дори Камата си купил кама от Славчо Змияров
Автор: Веселина Николова
От незапомнени времена ножът се е превърнал в неразделна част от човешкия бит. И дори в днешния модерен свят той продължава да е предмет, който ни съпътства през целия живот. Ножарството пък е един от най-древните занаяти в България. През последните години обаче хората, които го практикуват, стават все по-малко. Едва десетина са признатите майстори ножари у нас. Един от тях е Славчо Змияров.
Смолянчанинът е на 60 г. и членува в Задругата на майсторите на народни художествени занаяти и в Занаятчийската камара. Той е и един от претендентите за тазгодишните отличия „Пазител на традициите“.
Освен че изработва старинни, ловни и туристически ножове, Славчо се занимава още с дърворезба и препариране на животни.
Първите си хладни оръжия прави още когато е съвсем невръстно дете – на 4 години, само че ги изработва от дърво. Вдъхновява го красивия старинен нож, който в семейството му използвали при приготвянето на храната. Малкото момче много го харесвало и все намирало начин да се докопа тайничко до опасния кухненски прибор. Веднъж обаче майка му го хванала в поредната „забранена“ игра с любимата „играчка“ и Славчо отнесъл здрав пердах. Когато баща му се прибрал от работа и разбрал какво се е случило, вместо да се ядоса, се захванал и направил на сина си от парче дърво един нож, който да си е само негов.
Любознателният Славчо внимателно наблюдавал какво правят сръчните ръце на татко му и запомнил всяко негово действие. На следващия ден малкият палавник се промъкнал тайно в кухнята и взел острието, с което баща му дялкал. Запретнал ръкави и до края на деня успял и той да сътвори няколко дървени ножа. За негова изненада, вместо да му се скара, родителят му искрено се възхитил от майсторлъка на малкия си наследник. И дори предрекъл, че един ден, като порасне, ще стане голям майстор...
От този ден Славчо не престава да дялка ножове и ками. В първо отделение дори направил и първите си продажби – за по пакетче бонбони. И до ден-днешен това е единственото нещо, от което Славчо Змияров изпитва удовлетворение, защото го умее най-добре и това го прави щастлив.
След като завършва училище, започва работа във военен завод в Самоков, където се запознава с различните видове стомани и свойствата им, както и с технологиите на обработването и т. н. Така с течение на времето стоманата измества дървото като материал за любимите му изделия.
Един ден решава да си направи един хубав нож – такъв, какъвто не може да се види по сергиите и магазините. Изработването му отнема доста време и старание, но накрая се получава едно наистина уникално и много красиво хладно оръжие с изкусна украса от дърворезба. Виждайки как хората се възхищават на изработката му, той се вдъхновява да направи и втори, а след това и трети... След време вече има цяла собствена колекция от свои островърхи произведения, а след още няколко оръжейни шедьовъра идват и първите поръчки.
Творбите му не могат да се видят в магазините.
Те се предлагат предимно по специализираните изложения на оръжия и по панаирите на занаятите в Пловдив и Етъра.
Всички до един обаче се отличават с прецизна изработка – с красиви и уникални гравюри и инкрустации. За направата на някои от тях майсторът използва сребро, други пък са с украса от резба върху дърво или кост. „Всички модели са мои, не правя копия. Всеки отделен екземпляр е ръчна изработка в единична бройка. Използвам качествена, неръждаема, ножарска стомана. Всеки един нож се мери на твърдост при закалката, за да съм сигурен в изработката. Използвам различни техники – гравюри, инкрустации със сребро, със седеф, златарско коване“, обяснява талантливият занаятчия.
Според него, за да се посвети човек на това майсторство, е нужно да има само желание и талант. Стига да ти се отдава занаята, може да си сред първенците, макар и да си самоук.
„Ако наистина има прераждане, както някои религии твърдят, значи в минал живот съм бил много добър майстор на хладни оръжия и сега помня всичко. Защото не съм се учил. От първия ден седнах и изработих нещо сполучливо“, обяснява си чудото на своята дарба Змияров.
Днес той може да се похвали с десетки изложби в цял свят – Париж, Солун, Скопие, Брюксел. Сред страните, в които може да се открият някои от неговите оръжия, са Канада, САЩ, ЮАР, Конго, Аржентина, както и държави от почти цяла Европа.
Славчо твърди, че клиентите му идват при него с идеята да направят оригинален подарък. Вярно е, че творбите му са доста по-скъпи от масово разпространените ножове, но пък са уникални и невероятно красиви. А и никой не идва при него с мисълта да си купи нож за рязане на хляб, да речем, макар че всички изделия на самоукия майстор са истински и здраво наточени.
Все пак повечето негови клиенти са и колекционери. Славчо Змияров се хвали, че дори и Камата (както е популярен Христо Стоичков) има кама, изработена и украсена от него. Сред именитите му почитатели и притежатели на оръжия, произведени от неговите ръце, са Слави Бинев и Симеон Сакскобургготски, както и посланиците на Франция, Италия, Германия и много други известни личности.
На въпрос „Има ли вечни ножове?“, както се опитват да ни убедят десетки телевизионни реклами, като например тези, с които колкото повече режеш, толкова повече се наточват, бай Славчо е категоричен, че такова чудо няма. Все още не е създадено острие, което да се използва, пък да не се изхабява. Макар да е важно кой го точи и как. Затова той съветва да носим домакинските си ножове за точене при специалисти. И подчертава, че в никакъв случай тази работа не трябва да се извършва с шмиргел. Защото той похабява острието почти необратимо. Най-добре е инструментът да се заостря с брус (белгия), но все пак човек трябва да знае как е правилно да се борави с него.
Иначе майсторът признава, че и сред китайски ножове, които са серийно машинно производство, се срещат качествени екземпляри, нищо че не участва човек в процеса на създаването им. Но друго си е ръка да пипне...
Ножарството в миналото
Това е един от най-ранно обособените железарски занаяти, с няколко центъра в миналото: Габровско, с. Шипка (Казанлъшко), с. Костенец (Ихтиманско) и др. Изработвали са се саби, ятагани, бръсначи, ножици. Произвеждали са се над 150 вида ножове, като наименованията им произлизали от формата на изделието: кулаклии (дръжката на ножа завършва във формата на уши), сойки (наподобяващи птицата сойка), бабичици (употребявани само от баби – акушерки), балакчийски (рибарски, чобански) и др.
Ножарската работилница се е състояла от ковачница, където е разположено огнището и духалото, и второ помещение – изкарвалня, използвана за довършителни работи. След изковаването и поставянето на дръжката, ножът се заточвал на точило. Една особеност при ножарството е, че майсторите на занаята обработват сами и материалите за изработването на дръжките – предимно животински рога, кости и дърво. С тях те предавали изящество на студения метал.
Крайният продукт, който излизал изпод ръцете им, съчетавал в себе си различни видове приложни изкуства – дърворезба, златарство, обработка на кост и желязо, което е давало възможност на старите майстори да влагат повече въображение и да разгърнат по-многопластово таланта си при създаването на своите творби.
