Непобедимият борец Дан Колов срещу Петър Ферещанов в демонстративна среща пред 30 000 души на игрище „Юнак“ през 1931 г.
17 Октомври 2012, Сряда
Разузнавачи предотвратяват хитлеристки преврат, който цели да превърне България в театър на военни действия
Автор: Борис Цветанов
Анатемата с над 68-годишна давност продължава да тегне над бореца Петър Ферещанов. Клеветата е принизила световния шампион, прославил България (наричан нов Дан Колов), до образа на садистичен бияч от подземията на тъпата преддеветосептемврийска полиция. Истината за контактите му там обаче се свежда до обучение в тайните на бойните изкуства.
Той е свързан и с Гестаповската агентура у нас, но там е бил внедрен от българското военно контраразузнаване. За морала му говори случаят, когато вербува агентката Лиляна Владимирова. „Ще изпълняваш задачи на Гестапо, но всъщност ще работиш за Родината!“ – казва й мускулестият мъжага.
И още един достоен мъж е анатемосан по онова време – Стефан Недев, генералщабен офицер, полковник. В документалистиката на социалистическия реализъм той е описан като началник на зловещото РО-2 – отделението на смъртта. Парадоксът е, че той е българският вариант на прочутия Ким Филби, работил е за съветското разузнаване.
И понеже още ще пишем за тази служба, а нашите пишман демократи имат алергия към думата „разузнаване“ и за тях разузнавач е синоним на „доносник“, допълваме, че за съветското разузнаване в ония години работиха и хора като Рихард Зорге, Леополд Трепер, Шандор Радо и други личности, които в цял демократичен свят са образец на „бойци на мира“, но не и у нас.
И така: На 31 юли – 1 август 1944 г. Петър Ферещанов засича странни контакти на оттеглилия се от обществения живот архитект Севов, който е натирен от двореца от княгиня Евдокия след смъртта на брат й с обвинения, че слугува на германците.
„Укрил“ се в Търговище, Севов неочаквано е посетен от майора от Главното имперско управление за сигурност Коп. Той има специални пълномощия и е специалист по преврати – мяркал се е в Румъния по време на преврата на Антонеску, в Унгария – по събитията около Хорти и т. н. Макар и майор, пред него стоят мирно дори генерали като гаулайтера на България Бекерле.
Ферещанов тутакси осведомява истинския си началник Стефан Недев за съмнителната мисия на Коп у нас.
Работата е там, че Недев отдавна наблюдава съмнителни предислокации на военни части, никак не приличащи на грижа за разгромяване на партизанското движение. Първа софийска дивизия е изтеглена от българо-турската граница и е разположена в обсадно положение около столицата; Генералният щаб напуска Говедарци и се настанява в Министерството на войната; Втора дивизия се разполага около Перник-Батановци; а Бронираната бригада разполага танкови полкове и моторизирана артилерия около София.
За да е ясна ситуацията, нека надникнем в дневника на полковник Драганов, за когото и друг път е ставало дума в „Десант“. След атентата срещу Хитлер на 20 юли той пише, че катастрофата за България наближава и че няма да може да се направи нищо за спасяване на страната – администрацията е негодна, войската – държава в държавата, стопанството – разстроено, народът – оголял... Като частно лице Драганов пише писмо до Молотов с предложение за съвместни действия за сближаване на двете държави...
Раздвижването на военните не е убегнало и от погледите на цивилното разузнаване. Никола Гешев е осведомил бившия си началник Петър Амзин за тайните сбирки в дома на Цонков. Амзин е пенсиониран през декември 1941 г. и в момента – мобилизиран във военния контрашпионаж и е близък с полковник Недев. Той е и тайната връзка на контрашпионажа с двореца и на среща с княгиня Евдокия пряко й задава въпроса дали царят отец не си е наврял отново носа, както през 1941 година някоя щуротия. Евдокия взема самолет и запрашва през Виена за Словашко. Става ясно, че Фердинанд не участва.
Недев разбира, че налице е подготовка на два самостоятелни преврата, но германците всеки момент могат да яхнат ястребите. Още повече, че по това време Гестапо и Абвера вече работят съвместно. Делиус се опитва обаче да има някаква самостоятелност. По-късно ще видим и Бекерле, тартор на Гестапо, и Делиус по свои си линии да заминават поотделно за инструкции в Берлин.
Недев уведомява Москва за положението. Сталин веднага вдига скандал на Димитров, че с неговите номера срещу Багрянов е проиграл шанса да имат в София български Керенски, при това под контрол. Недев е инструктиран при бързо развитие на действията да не чака инструкции от Москва, а да действа според ситуацията.
А тя пришпорва събитията. Коп, Бекерле и Делиус решават екстрено да потърсят влиятелен българин, несвързан с Багрянов, от когото е смъкнато германското доверие. Такъв е намерен в лицето на вербувания преди години за Райха Борислав Асенов – за фамилията не сме сигурни, освен в първата буква. Той е извикан в тайната квартира на Гестапо на „Шипка“ 14. Картите са сложени на масата: искаме къртица с големи възможности в самия Министерски съвет, искаме всяка дума на Багрянов, всеки негов жест да ни става известен веднага. Борислав моли за час време, че да оправи някакъв семеен проблем. Разрешено му е. Но той не отива в дома си, а право при полковник Недев, защото е и един от българските агенти, внедрени при германците.
Недев веднага разбира големия си шанс. Отива при Багрянов и му изяснява ситуацията, а той, от своя страна, посочва като къртица личния си секретар Марин Маринов. Борислав се връща при германците, като успява да ги предразположи и те дори му казват, че се готви преврат с цел поставяне на премиерското кресло на проф. Александър Цанков и членове на кабинета Кочо Стоянов, проф. Асен Кантарджиев, Александър Станишев, шеф на българо-германското дружество и в момента министър на вътрешните работи, още полковник Рогозаров и други германофили.
Борислав докладва всичко на Недев, а после се среща с Марин Маринов и се опитва да го вербува от името на германците. След което всичко сякаш увисва във въздуха. Маринов се оказва истински българин и веднага съобщава опита за вербовка на Багрянов. Премиерът не знае какво да прави – все пак няма инструкции дали да разкрие истината на Маринов. И затова му казва, че ако отново се опитат да го вербуват, да приеме. След като това става, с Недев започват да обмислят каква дезинформация може да бъде подхвърлена на превратаджиите.
В това време Борислав, печелещ все повече доверието на триото Коп-Бекерле-Делиус, им предлага по-добра оферта за съставяне на ново правителство: генерал Цанков (ШЗО), генерал Станчев (Шумен), генерал Стоянов (Варна), полковник Тумбин – германофила в РО-2, Александър Пъдарев от Легиона и десния земеделец Георги Стоянов. Ония хвърлят шапки до небесата и го тупат по рамото, без въобще да подозират с кого си имат работа.
Това обаче е само първата крачка към решителната дезинформация. А такава е повече от необходима, защото Хитлер настоява за пълна промяна на позицията на Германия към България. Той се е отказал от проектираната решителна битка на Вермахта с Червената армия при Дунава и Стара планина.
Но пък е решено с цената на кръвта на българската войска руснаците да бъдат спрени за известно време, за да може немските войски безпрепятствено да се изтеглят от Гърция, Македония и Сърбия.
Недев започва голямата игра. Среща се с Кръстю Станчев и Славчо Васев, които изготвят документ от 6-7 страници – уж таен доклад на Багрянов до княз Кирил. От неговото „съдържание“ в Берлин трябва да стане ясно, че няма смисъл от извършване на преврат със съмнителни последици, предвид негативното отношение на обществеността към Цанков и че Багрянов докрай ще бъде верен на германците.
Бекерле и Делиус отново бият път до германската столица, където посланикът отстоява позиция, близка до тази, която целят нашите разузнавачи. Още повече, че там има успокоителни за фюрера редове като „Българският народ е изцяло с Германия“, „Всеки нормален човек в България вярва в германската победа“ и какво ли не в тоя дух.
Берлин бие отбой, превратът е отменен. За да не забърка някоя каша, на Цанков е осигурен самолет, който, пилотиран от един горнооряховрачанин, го откарва във Виена.
По време на Народния съд този „доклад“ е използван като стопроцентово доказателство за предателската роля на Багрянов. Напразно в началото народният обвинител Николай Гаврилов обявява, че документът е сто процента изфабрикуван и дори намира като доказателство за това изплатените за неговите съчинители 400 франка. Съдът отказва да го слуша.
Само своевременната намеса на агентурата на „Смершь“ спасява Недев от саморазправа от страна на новите властници в София. Той е укрит в една вила в Драгалевци. Амзин е арестуван, осъден на смърт, но по искане на руснаците присъдата не е изпълнена.
Министърът на културата е главният виновник за скандалната "реставрация" на паметника на Царя освободител, негова е "заслугата" за мегаломанските "проекти", които намирисват на корупция - твърди известният скулптор проф. Велислав Минеков
Борис Данков
18. Октомври 2012, брой 242
Велислав МИНЕКОВ е завършил скулптура през 1986 г. в Художествената академия, класа на Димитър Даскалов. Специализира металодизайн в Хамбург при проф. Юрген Бирт. В момента е преподавател в специалността метал в Художествената академия. Син е на известния ни корифей в областта на монументалната пластика Величко Минеков.
Проф. Велислав Минеков се занимава предимно с пластика и металодизайн. С негова помощ са осъществени изложбите на негови студенти "Скрап" (2007) и "Живи в метал" (2010).
Член е на управителния съвет на Съюза на българските художници, Съюза на професионалните художници BBK в Германия и Почетен член на Европейския център за скулптура и реставрация в камък, Wunsiedel - Германия.
Проф. Велислав Минеков има самостоятелни изложби в Турция и Германия. Участва в множество международни симпозиуми и конкурси за скулптура. Носител е на Специалната награда на скулптурен симпозиум, Buduso в Сардиния, Италия.
- Защо реставрацията на паметника на царя Освободител според вас е вандализъм?
- Вандализъм, защото в случая беше постъпено вандалски. Паметникът бе даден за реставрация по неправилен начин. Изобщо не е спазен законовият ред, който се изисква от Министертвото на културата. Това е тежко нарушение. И ако трябва да се търси нечия отговорност, тя е на министъра и неговите подчинени. Тази отговорност е много голяма. Налице са серия от нарушения. Липсва допитване до Националния институт за паметниците на културата, до "Културно-историческо наследство", отсъстват каквито и да е комисии за реставрация, експерти, анализи. Дори паметникът не е предаден с необходимия опис - какво е имало на този паметник, какво е нямало и т.н. Това са серия от нарушения. И най-накрая - публичното унищожение на паметника - рязането на краката на коня с ъглошлайф. Според Наказателния кодекс- чл. 2786 - подобно деяние се наказва с 5 години затвор.
- Но Вежди Рашидов твърди, че няма никакво нарушение, тъй като паметникът е собственост на Столична община и че именно общината осъществява проекта за реставрация.
- Това е лъжа, тъй като става дума за недвижим паметник с културно-историческо и национално значение. Дори за да стане движим и да бъде преместен, се изисква специално разрешение от Министерството на културата. Това не е спазено. Изобщо в документацията липсват група реставратори и специалисти, които да се заемат с паметника.
- Кой всъщност осъществи тази скандална "реставрация" на паметника?
- Дотук това е дело на министъра на културата, с директна поръчка за усвояване на дадените от руската фондация "Поколение" 1.2 млн. лева за реставрация на паметника.
- Кой ще "усвои" тези средства?
- Докато не беше станал скандалът, паметникът, транжиран на части, стоеше в един запуснат двор в с. Требич. Тогава това нещастие можаха да го видят много български журналисти. В момента горещият картоф е хвърлен в устата на г-жа кметицата на София Йорданка Фандъкова, която е принудена не само да го преглътне, но и да замълчи.
- Напротив - тя заяви публично, че ще възложи да се извърши проверка по случая.
- Надявам се така да стане. Имах лична среща с г-жа Фандъкова и зам.-кмета Тодор Чобанов, от която разбрах, че е налице желание нещо да се направи. Очаквам да бъде назначена проверка, като се надявам оттук нататък реставрацията да продължи със специалисти реставратори, а не да става по този хайдушки начин.
- Излиза, че и зам.-кметът на София едва ли не не знае какво се върши с паметника и защо се върши. От друга страна, Вежди Рашидов твърди, че МК не е автор на проекта за реставрация, от което се създава впечатление, че неговото ведомство няма отношение към случая?
- Как да няма отношение. Аз повтарям, че не е спазен законовият ред. Подобна реставрация не може да се осъществи без подпис на министъра, независимо от това чия собственост е паметникът. Но е факт, че той беше унищожен пред очите ни. Дори да се абстрахираме от това чий е паметникът, дори някой да е недоволен от Освобождението на България от Русия, иде реч за една прекрасна фигура, дело на един много голям майстор Арнолдо Цоки.
- Добре, в цялата верига от "изпълнители" на тази мнима реставрация има някой, който заповядал тя да бъде осъществена - да се демонтира паметникът, да се откара в с. Требич и т.н. Къде е истината?
- Аз се надявам, че в България има достатъчно професионални журналисти, които да отправят този въпрос към Министерството на културата и да узнаят истината. От няколко дни оттам отказват да отговарят на подобни въпроси, твърдейки, че това е работа на Столичната община. Да, в момента този проблем е нейна грижа, след като й беше натресен по този начин. Но следва да се разбере дали общината е получила необходимата документация за реставрация. Впрочем тези дни в медиите бе потвърдено, че подобни документи липсват. Значи нарушен е законът, оттам и правилниците на Министерството на културата.
- Зам.-кметът на София Тодор Чобанов твърди, че има законен проект за осъществяване на рестврацията, а вие твърдите, че няма проект. Кое е вярното?
- Истината излиза лека-полека. План за реставрация не е имало. Това оня ден го призна и самият Чобанов.
- Проект и план са различни неща, нали?
- Абсолютно да.
- Чобанов твърди, че е налице проект за реставрацията на паметника.
- Проект има за по-нататъшната част от реставрацията, но проект за това, което се случи дотук - няма, защото никой не може да си сложи подписа върху подобна идиотщина - отрязването на краката на коня на паметника. Вече ми се обадиха реставратори и колеги от Художествената академия и другаде, които са неистово търсени, за да се подпишат със задна дата върху подобно решение. Дотук никой не се хвана на въдицата и да подпише подобен документ.
- Кой е разпоредил паметникът да бъде откаран в леярната в с. Требич и тази леярна на кого е, чия собственост е тя?
- За леярната в Требич единственото, което разбираме от министъра на културата, е, че това е леярната, в която се леят неговите пластики. В няколко свои изказвания той твърди, че тя е единствената леярна в България, където могат да се правят качествени отливки. Нещо, в което аз дълбоко се съмнявам. Общо взето, леярните у нас са различни, но има леярни на много високо равнище. Те се ръководят от технолози и специалисти по металургия от класа. Подобни леярни има в Стара Загора, Сопот, Казанлък, Пловдив и на други места в страната.
- А според вас какъв е ръководителят на леярната в с. Требич - специалист ли е или занаятчия, както вие го определяте на едно място?
- Какъв е той няма никакво значение. Но той не е реставратор, за да се занимава с реставрирането на паметника на Цар Освободител.
- Тези дни по случая бе изразено и мнение от Камарата на строителите. Те пък какво отношение имат към реставрацията?
- Аз съветвам нейните специалисти да се изказват по качествата на тухлите и цимента, но не и за реставрацията на паметниците на културата.
- Чу се и мнение на Асоциацията на реставраторите?
- Да, това мнение беше як шамар върху този "проект" за усвояване на 1.2 млн. лева. Мнението на реставраторите беше много точно, професионално, навременно.
- Вие твърдите, че паметникът е "технологически унищожен".
- Паметникът по най-примитивен начин бе транжиран и доведен до състояние, в което аз лично не се наемам да кажа как може да бъде възстановен. Замислям се дори какви съвременни технологии могат да бъдат използвани за спасяването на паметника, но нямам конкретен отговор. Липсва оригиналът, нарушенията са драстични.
- Отрязани са краката на коня?
- Не само краката. По безобразен начин са свалени и главата, и тялото на царя и са захвърлени въру камънака. Аз видях такива технологични чудеса, че направо съм объркан. Видях по една от телевизиите например как "майсторът", който "поправя" коня, как с една малка фреза надписва детайлите през патината на бронза, за да не забрави кой от тях закъде е.
- Но това е страшно - да се "оперира" по този начин скулптура на Арнолдо Цоки?
- Това е абсурд. Ако на тези хора им бяха дали да ремонтират Айфеловата кула, те сигурно щяха да я вържат с тел и пирони. Това просто не се прави така.
- Обвиняват ви, че политизирате случая. Това вярно ли е?
- От една страна, това е абсолютно вярно, защото това безообразие се извършва пред погледа и със съучастието на правителството, което ни управлява. Да, това е политизация, но политическа е и цената на хляба, политическа е и цената на въздуха, който дишаме. Кое не е политика?
А всичко се извършва от министър, който е от кабинета на управляващата партия. Значи аз политизирам нещата, а управниците са аполитични. Ето още един абсурд.
- Казват, че тиражирате непроверени истини?
- Да, това в известен смисъл е вярно, защото онова, което мога да проверя, е в областта, в която работя. Другото е в сферата на други специалисти, които могат да свършат това. Във всеки случай не и за 2-3 месеца. Така паметникът на Фридрих Велики в Германия бе реставриран за 12 години, но ние сме първенци, отличници - паметникът на Цар Освободител ще бъде изчукан и "оправен" за броени дни.
- Трябва ли прокуратурата да се намеси по случая?
- Да, с помощта на юристи аз събирам сведения, които съм готов да предоставя на прокуратурата. Преди това обаче разчитам и вярвам, че Столична община ще направи необходимата проверка и изследвания, проект и след това да започне възстановяването на паметника.
- Значи чие дело е споменатият в началото вандализъм?
- Вандализмът е резултат от заповедта на министъра на културата за мнимата реставрация. След като избухна скандалът, министърът в едно тайно съобщение, появило се посред нощ на сайта на МК, обяви на всички, че това е работа на общината, а не негова.
- По този начин излиза, че той си е измил ръцете?
- Точно така.
- А какви са безообразията на Вежди Рашидов срещу националното ни културно наследство?
- Основното е "усвояването" на всякакви средства по най-неясен начин. Бедата е в пилеенето на огромни суми по оперативни програми, които МК няма право да получава по този начин. Щетите се виждат ачик. Сред тях са потрошените средства за напълно абсурдния Музей на съвременното изкуство; също така наречения Музей на социалистическото изкуство, в чието създаване имаше не само "усвояване" на крупни суми, но и посегателство върху творчеството на мои колеги-скулптори. Сградата на този музей дори няма акт 16. Върхът на безумието е музеят с комичното заглавие "Български Лувър", където са закопани близо 100 млн. лева, от които 27 млн. европейски пари. Никъде не е казано какво ще е съфинансирането; какво ще струва оборудването му; охраната; какъв ще е бюджетът на този музей; какво ще харчи държавата за него; какъв капацитет от посетители се очаква и т.н. Всичко, свързано с тези средства, носи мирис на корупция.
- Значи плаче за прокурор?
- Да плаче!
- Бог да пази България!
