Руини на 6700 години се показаха от земните пластове на най-стария европейски град
Автор: Илияна Христова
Тези дни гръмна новината, че най-стария европейски град е основан върху днешните български земи. Очаква се и публикация в световно научно списание, която ще потвърди това откритие. Солницата край Провадия се оказа люлката на европейската градска култура. Тези хубави и важни вести долетяха от експедицията на проф. Васил Николов, археолог от Националния исторически институт и музей на БАН.
От 7 години професорът разкопава земните пластове в солната мина на Провадия. Очакванията, че проучванията ще доведат до огромно научно откритие, се оправдаха.
Най-напред се показаха три отбранителни вала. Те са от различни периоди, като най-старият е от 4700 г. пр. Хр., а най-новият датира от 500 години по-късно.
Именно първата отбранителна стена, съчетана с останки от двуетажни каменни жилища, а и реликви за производство на сол, говорят, че това е било най-древният град на Стария континент. Друг такъв не е известен.
„Дали едно селище е било град се определя от няколко показателя. Най-важните са наличието на отбранителна линия, специализирано производство и реализацията му”, заяви проф. Николов.
Всичко това го има в Провадия. Стоката, около която разцъфтява градът и икономиката му, е солта. Тя е била „нефтът на праисторическото време”, най-ценната валута, златото е било просто предмет на престижа.
„Жителите на града са били знатни хора, около 300 души. Живеели са богато, а откритите отбранителни валове са дебели 2 м и високи над 3 м. Имали са сложна технология за производство на сол. Водих дълга борба в научните среди да не наричаме тези хора първобитни, а праисторически”, разказва проф. Николов.
Откритието има и добавена стойност. То дава отговор на загадката откъде се е взело златото във варненския некропол, тъй като е известно, че в района няма златни залежи. Именно знатните люде на най-древния град са се снабдявали с благородния метал.
Пришълци са идвали да се снабдяват със сол, а жителите на града са получавали в замяна злато, което са ползвали за накити.
По права линия разстоянието между солницата и некропола е 37 километра, а в миналото река Провадийска, която свършва в езерата край Варна, е била плавателна. Логично е да се предположи, че земята край некропола е била достъпна за богатите производители на сол.
Благоденствието на тези хора е свършило някъде във втората половина на 5-ото хилядолетие пр. Хр. Настъпва засушаване, добивът на сол става все по-труден.
От тази епоха е и гробница с площ над 5 дка, разкрита пак в района на солницата. Проф. Николов и неговият екип са разкопали едва около декар, открити са 18 запазени скелета.
Единият е със забита каменна кост в таза и с покрита със съдове глава – сведение вероятно за погребален ритуал. Друг пък е с изключително добре запазен гръден кош, но без крака и една ръка.
„Вероятно са били погребвани на друго място и тук заравяни впоследствие”, предполага проф. Катлин Максуини от Университета в Единбург.
Чуждите археолози работят заедно с българските. Освен Максуини, в Провадия идват учени от Германия и Япония, което показва стойността на находките. Чужденците сами финансират разкопките си. А за миналата година екипът на проф. Николов е получил от правителството едва 20 000 лв.
Достъпът до разкопките в момента е затруднен. Солната мина се експлоатира, теренът е зад оградата на частно предприятие. Всичко това вероятно би затруднило в бъдеще използването на находките за туристически цели.
Дали поради тази причина, или пък защото кметът на Провадия Филчо Филев е от БСП, правителството неглижира този обект. А той е с най-голяма научна стойност от всички рекламирани напоследък.
