След 100 години от началото на последната победоносна за България война, великотърновци показаха, че и днес са готови за изпитанието на историческата среща, когато българските войни, носени на крилата на чистия патриотизъм и водени от бляна за национално обединение, са тръгвали с живота и кръвта си да пишат славната българска история. Никой, паднал за Отечеството, не е забравен, показаха около 70 родолюбци от Национално дружество “Традиция” от София, Панагюрище, Шумен, Силистра и Велико Търново.
На 6 октомври хиляди граждани и гости на старопрестолния град станаха съпричастни на уникална и мащабна възстановка от Балканската война. Както преди век, войници от 18 пехотен Етърски полк отново превзеха укрепените турски позиции на Бунархисар.
Епичната битка продължи около 40 минути и се проведе на стадион “Юнак” в старото военно училище в центъра на Велико Търново, където са били казармите на войсковата част от 1891 до 1945 година.
В зрелищните боеве в старопрестолния град двете вражески армии бяха въоръжени с 50 пушки „Манлихер”, 4 тежки картечници “Шварц-Лозе” и четири оръдия. Във възстановката беше използвана и специална пиротехника за гърмежи, пушек и взривове.
По време на сражението бяха изстреляни 1600 патрона. Бойният арсенал беше предоставен специално за случая от киноцентъра в “Бояна”.
Част от оръжията са били използвани във военните действия от началото на миналия век. Подобно мащабно събитие, в което се включва и Българската армия, се прави за първи път не само в България, но и на Балканите. Възстановката започна с почетен караул пред паметника “Майка България”, където бяха почетени загиналите в Балканската война. 24 воини, облечени в униформи на българските именни полкове, също се поклониха пред паметта на жертвите от войните за национално освобождение.
Преди заупокойната служба митрополит Григорий сподели от трибуната, че в битката при Бунархисар е загинал неговият дядо Йорго, който също е бил част от състава на 18-и пехотен Етърски полк.
“Да обичаме войнството си, защото народ, който не може да издържа армията си, ще трябва да издържа чужда армия и тежко му и горко на такъв народ”, каза търновският владика преди да благослови войнското знаме на славния 18-и Етърски полк. След това множеството, водено от военния духов оркестър, се отправи към Старото военно училище, където с помощта на кадетите и курсантите от Националния военен университет “Васил Левски” футболният терен беше превърнат в бойно поле и импровизиран военен лагер. На 17 септември 1912 г., точно в 18,30 часа в седалището на полка е била получена телеграмата, дълга 70 сантиметра, за начало на мобилизацията. Сега, 100 години по-късно, съобщението отново пристигна по морзов телеграфен апарат.
Командирът на полка събра военните части, поздрави ги с мобилизацията и в прочувственото си слово надъха българските левове, че делото им е право, велико и свято. А думите му бяха заглушени от аплодисментите на хилядната публика. Любопитен факт е, че за да станат част от Българската армия, от гурбет в чужбина са се завърнали около 90 търновци, които по-късно също са се присъединили към състава на 18-и пехотен Етърски полк.
Публиката видя как градинарите си идват от Америка и младите им невести и просълзени любими ги изпратиха на фронта с китки здравец. Зрителите видяха прегледите на запасните от армейския лекар, зачисляването към полка и дори срещата им с бръснаря.
Според историческите справки до 22 септември, когато полкът е напуснал Търново, в казармите са се явили 29 запасни офицери, 44 кандидат-офицери, 65 запасни подофицери и 3015 запасни редници. Така в навечерието на бойните действия полкът е наброявал общо 3907 души. Полковият обоз се е състоял от 68 конски коли и 168 товара с общо 268 коня. На разположение на личния състав са били зачислени 3005 пушки “Манлихер” и още 102 карабини, 4 тежки картечници. Мобилизацията в 18-и Етърски полк е била извършена само за 4 дни.
След дейностите по мобилизацията полкът беше строен, командирът му съобщи на войниците, че тръгват на юг, а владиката коленичи пред знамето, целуна го и благослови войниците. С бойни маршове започна възстановката на славната битка при Бунархисар. Офанзивата се е състояла на 16 октомври 1912 г., като на бойното поле са загинали 146 души от 18-и Етърски полк, което представлява почти една трета от общите загуби на частта през двете балкански войни. Този бой е част от т.нар. Бунархисарска настъпателна операция, проведена от Първа и Трета армии.
След Лозенградското сражение турската армия се е оттеглила и е заела предварително подготвени отбранителни позиции на рубежа Бунархисар - Люлебургас. Турските сили са възлизали на 125 хил. души, 96 тежки картечници и 342 оръдия. Срещу тях двете български армии са наброявали около 108 хил. души със 116 тежки картечници и 360 оръдия. След две неуспешни атаки българските полкове на щурм успяха да пробият загражденията на турския форт. Последва командата “На нож” и след кратка схватка между войниците от двата противникови лагера, турският офицер сдаде укреплението. Той предаде сабята и знамето на полка, с което призна победата на българските войници. След това на табията беше издигнато българското знаме. Оръжието си предадоха и пленените турски войници. Звуците на “Шуми Марица” вдигнаха на крака хилядната публика.
Паметта на загиналите бе почетена от всички с едноминутно мълчание. По време на Балканските войни 18-и Етърски полк е дал 445 жертви. За своя героизъм 42 офицери са били наградени с орден за храброст, а 1489 войници и подофицери са получили кръст за храброст. По време на възстановката гостите на честването видяха и как е ставало изхранването на войниците на бойното поле и дори опитаха от войнишка храна. От Националния военен университет бяха подсигурили истинска походна кухня с казани за храна и пекарни за хляб. Пред зрителите курсантите приготвяха боб чорба и пресен хляб.
Според разчетите за войнишката дажба по време на Балканските войни на всеки воин са се полагали по 250 грама боб чорба, четвърт самун хляб и чашка вино. Във войнишкото меню влизали още булгур, ориз, говеждо и овнешко месо. Шест месеца е продължила подготовката на клуб “Традиция” за възстановката. Всеки от членовете сам е ушил униформата си и е набавил снаряжението. Много от доброволците участваха в битката с автентични раници, паласки, канчета, лопатки и ножове.
Честването на 100-годишнината от Балканските войни в старопрестолния град беше организирано съвместно от Община Велико Търново, клуб “Традиция”, Националния военен университет “Васил Левски”, Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”, Регионалния исторически музей, Регионалната народна библиотека “Петко Славейков”, Държавния военноисторически архив и Регионалния държавен архив.
