Авиацията ни кацна в музеите


Авиацията ни кацна в музеите
Част от експозицията на Авиационния музей край Крумово
15 Октомври 2012, Понеделник


Капсулата на Георги Иванов и първият полет с балон над Пловдив влязоха в новата експозиция на Авиационния музей

Автор: Камен Христов

Развитието на българската авиация от полета с балон на Йожен Годар по време на първото земеделско-промишлено изложение в Пловдив (1892 г.) до наши дни представя новата експозиция на Музея на авиацията край летището в Крумово. Тя ще бъде открита в неделя в чест на 100-годишнината от първия боен полет на наши пилоти. 

Основно място е отделено на  бойната ни авиация – участието й във войните, унищожаването й след Ньойския договор (1919 г.) и възраждането й през 30-те години, превъоръжаването й след Втората световна война и ролята й по време на Студената война, участията й в учения на НАТО и използването й при бедствия и аварии. Включена е и темата за създаването и развитието  на родното самолетостроене и фабриките в Божурище, Ловеч, Казанлък.  Представени са гражданската и селскостопанската авиации. 

Част от постоянната експозиция са спускаемият апарат на космическия кораб «Съюз 33», който на 10 април 1979 г. е изстрелян в орбита с международен екипаж – Николай Рукавишников и българския космонавт Георги Иванов. В отделна зала ще бъдат показани документи и снимки, свързани с експерименти в космоса и образци на храна за космонавти. Сред най-ценните експонати е оригиналният самолет на Георги Божинов, патентован през 1912 г. във Франция и конструиран години по-късно у нас. Легендарният френски летец Луи Блерио, в чиято школа в Етамп се обучават едни от най-добрите български пилоти, предлага на Божинов да остане да работи във Франция като конструктор. Въпреки примамливата оферта, той решава, че самолетът ще бъде построен в България.

Поради липсата на пари това се случва едва през 1926 г. През 1951 г. аеропланът е откупен от правителството срещу 100 000 лв и предаден за съхранение на Националния военно-исторически музей до създаването на авиационен музей.
Интерес представляват вещите на героите от Втората световна война капитан Чудомир Топлодолски, майор Стоян Стоянов  и части от двигателя на самолет „Месершмит 109 Г”, на който е летял поручик Димитър Списаревски. В новата експозиция намират място и част от последните дарения на Музея на авиацията – бележника на първия ни пилот Симеон Петров, предметната книжка на поручик Продан Таракчиев, извършил с поручик Радул Милков първия боен полет в историята на военната ни авиация,  и часовника на летеца-изтребител от Втората световна война подпоручик Стефан Маринополски.

Любителите на авиацията отново ще видят уникалния за света хидроплан Арадо 196 А3 Акула, произведен в Германия през 1938 г. Той постъпва на въоръжение през 1943 г. във Въздушната войска на Царство България и е предназначен за борба с подводници и лодки. Самолетът е уникален, защото е единственият по рода си, запазен в света.
„През март започнахме неговата реставрация, успяхме да осигурим необходимите материали и финансови средства", обясни директорът на Авиационния музей Рада Банялиева. И добавя, че специално място в експозицията е отделено и на големия български конструктор Асен Йорданов, за съжаление по-известен в САЩ, отколкото у нас. На 19 г. той конструира и построява самолет, с който на 10 август 1915 г. лети пилотът Радул Милков.

След успешния полет военното министерство признава Асен Йорданов за автор на изобретението, а датата – за начало на българското самолетостроене. В САЩ Йорданов участва в разработването на самолетите Локхийд, Къртис, Боинг Б-17 и Пайпър, както и в конструирането на транспортния самолет Дъглас ДС-3. През 1941 г. Асен Йорданов открива собствена компания „Джорданов авиейшън корпорейшън" и поддържа училище за летци. Той е автор и на множество учебници за обучение на американските пилоти.

В момента музеят притежава около 4000 експоната, от които 65 летателни апарата – самолети, вертолети, безмоторни самолети.


Паметни знаци, свързани с историята на авиацията ни Архивен кадър с френския въздухоплавател Йожен Годар с българските офицери Златанов и Кенчев, качени в кошницата на балона преди историческия полет на аеростата Последният МИГ-21, излитал някога от славното военно летище в Равнец, се „приземи“ завинаги в сряда в центъра на бургаското село. Изтребителят ще остане за спомен на следващите поколения, за да напомня, че някога тук в продължение на половин век е съществувало военно летище. Бойният аероплан е сред малкото оцеляла техника след окончателното закриване на летището през 2001 година. Оттогава до днес от него почти не е останало и помен, след като цели пълчища от роми необезпокоявано са превърнали някогашните постройки и хангари в руини, а пистите са заличени от напълзялите ги бурени.

В категории: Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки