Допотопните генератори, с които се подава ток и въздух за населението под земята, в бомбоубежищата под Морската градина в Бургас
14 Октомври 2012, Неделя
Аварийно-предупредителната система работи и в Бургас. Следователно целта е постигната, готови сме
Автор: Георги Ваташки
за всяко предизвикателство – било от враг, било от природа. Готови в смисъл, че поне ще научим за случилото се. Но само дотам.
Колкото редовите граждани на републиката обаче знаят какво следва да се направи след оповестяването на задаващата се опасност, толкова знаят и бургазлии.
В морския град убежищата се делят на няколко вида, за всеки от които отговарят различни институции. Но да караме поред. Местната власт отговаря за така наречените колективни средства за защита. Те се намират под четири училищни сгради в града. Нямате представа кои?! Спокойно, не сте единствени. Разследването на „Десант“ се натъкна на значителни пречки, докато разбере местоположението на тези уж „обществени“ укрития.
Картите, публикувани на сайта на бургаската управа, се оказаха остарели и преди всичко - много объркващи. Има някакви обозначения на тях, но за разпознаване на конкретните обекти е нужен код, с който само малцина чиновници са запознати. Опитахме се да получим разяснение от пресцентъра на общината. Ето и резултата.
В най-големия квартал на Бургас „Меден Рудник“ те са две - в училищата „Елин Пелин“ и „Константин Петканов“. По едно има и в комплексите „Изгрев“ и „Братя Миладинови“. Съответно това са „Константин Преславски“ и „Братя Миладинови“. В последното се опитахме да заснемем как изглежда мястото, където се предполага, че ще прекарате известно време, ако земетресение от 9 степен (не дай си Боже) разлюлее земята. Екипът ни не беше допуснат. под предлог, че трябва разрешение от инспектората по образованието. Шефката на въпросната институция се казва Виолета Илиева, която е и общински съветник от ГЕРБ. Достатъчно й беше да чуе името „Десант“, за да ни откаже съдействие.
Бургаският кмет Димитър Николов и администрацията му отговарят и за убежищата, предвидени в случай, че започне ядрена война. Уловката е, че те само ги „наблюдават“, защото въпросните скривалища не са поддържани по правилата, указани в закона. Намират се в сградите на училищата ”Антон Страшимиров”, „Добри Чинтулов” и „Йордан Йовков“. За да получим обаче тези „секретни“ сведения, посветихме цяла седмица за обиколки по разни институции и разговори с чиновници, които не горяха от желание да споделят просто така местонахождението на прословутите скривалища.
Сякаш те са някаква особено важна държавна тайна, равняваща се най-малко на знаменитата Зона 51, където САЩ, според конспиративните теории, държат цели легиони от извънземни. И защо е това цялото това усукване и разтакаване, като става въпрос за неща, които би трябвало да ги пише на всяка втора табела?
Сегашната практика при бедствие е такава, че чак след тревожния сигнал ще има и указания за “населението”. Ама то нека да се чуе, че радиоактивен облак от Фукушима е надвиснал над родината (примерно), пък да видим колко души чинно ще изчакат първо указанията, та след това чак да хукнат да се спасяват както могат.
Хайде, да речем, при наводнение е горе-долу ясно – стоиш на по-високо и гледаш краката ти да са сухи. Но при химическо замърсяване? Криеш се на остъкления балкон и се молиш ПВЦ-дограмата да е монтирана както трябва, за да не те докопа замърсяването? А и от какво точно химическо замърсяване трябва да се спасяваш? Едно е, ако намиращият се наблизо „Лукойл“ е изпуснал поредния си коктейл от „екзотични“ газове – тогава и мазето обещава безопасност. Но същото това мазе може да стане смъртоносен капан, ако над земята се стелят облаци хлор.
Ами при “наличието” на радиоактивно замърсяване? Колко души знаят къде изобщо има някакви подземни скривалища, изостанали от времето на соца и неотдадени още на концесия за дискотеки? И дали тези скривалища могат да предпазят не само от бомби, но и от радиоактивност? Същото, разбира се, важи и за бактериологичната опасност. Как да реагираме? Да си купим по един антибактериален сапун?
И сега по-сериозно. Бомбоубежищата в града, намиращи под земята, по цялото протежение на Морската градина, са с внушителната площ от 3 декара и половина. Те обхващат 12 обособени помещения. Които пък са свързани със седемнадесет коридора, които са с различна дължина. Има четири входа и изхода и при необходимост може да поберат 3 500 души. Строеното преди повече от 60 години мегабомбоубежище е трябвало да спасява хората при въздушни нападения и радиоактивна заплаха. В края на 80-те мястото станало опасно, след като наркомани окрали кабелите и счупили електрическите табла.
Ремонти не са предвидени. Има по-авангардна идея там да се прави лунапарк. През юни тази година кметът Николов гордо обяви, че тунелите под Приморкия парк, ще се превърнат в лабиринт, кръстен „Омагьосаният подземен град “.
Едно време кварталните ОФ организации вършеха и нещо полезно. Чрез тях редовно се разпространяваха брошурки, как точно се действа при различна опасност. Имаше и картинки, та и по-несхватливата част от гражданството да вдене.
А сега Бургаската община ще даде милиони за нелепата подземна атракция вместо да вложи средствата в просвещение на електората в областта на личната му защита от бедствия. Затова и сирените си вият и ще продължават да си вият профилактично, а гражданите... Дано не става нужда да изчакват последващите указания.
