През април 2010 г. еврокомисарят Кристалина Георгиева взе участие в тренировъчни занятия за спасителни операции в Националния учебен център на „Гражданска защита” в Монтана и получи диплома за завършен основен курс. Учебният център е сертифициран от НАТО
14 Октомври 2012, Неделя
Държавата има архаична система за ранно предупреждение, допотопни бомбоубежища и едни пари за харчене
Автор: Ани Петрова
На 1 октомври сирените в цялата страна виха зловещо и на пресекулки цели 20 минути. В паузите гръмовен глас с металически тембър ни уведомяваше, че това е проверка на системата за ранно продупреждение и оповестяване, както и че чуваме сигнала за обща тревога, или че ще прозвучи сигнала за отбой.
Сирените разбудиха пеленачетата по градове и села и заедно с ехото презивикаха вълни от гневни коментари в блогове и форуми на информационни сайтове.
Ето един от тях, в който сякаш е казано всичко – преценете сами:
„Пълна посткомунистическа глупост, с която в момента явно се точат ЕС пари.
1. След въпросните сирени, какво точно ще се случи, ако има нападение например!?
а/ Ще се скрием във вече несъществуващите бомбоубежища
2.След евентуален трус под развалините, за да те открият, трябва да подадеш сигнал и сирената ако вие, ще ти е от уникална полза...
3. В часовете, когато малоумният глас се дере, че това е проверка - в същото това време децата по детските градини би следвало да са в леглата.
а/ Разбира се българското дете няма нужда от спокойствие, баба му или родителите му са просто данъкоплатци... Роден съм в центъра на София и съм на 36 г. от 3 г. живея в периферията на града и 2 пъти годишно проверяват сирените, преди това над 30 г. имам спомен само в деня на Ботев… все се готвихме за нападение на врага...И като финал: на 22-ри след труса сирени нямаше, а перничани все още чакат компенсации, някои от тях в палатки...“
Скривалища или бомбоубежища
Резонно е човек да се попита колко от българите могат да намерят убежище в подходящо скривалище в случай на природно бедствие или голяма производствена авария; и за колко време; и дали няма да избягат оттам в търсене на убежище от скривалището?
Отговорът на това питане е много сложен, почти невъзможен. Някак си от само себе си се разбира, че за хората от най-висшия ешалон – президент и премиер, депутати и министри, висши магистрати, както и за градските управи на най-големите градове – са предвидени съответните убежища. Още повече, че сградите на президентството, на Министерския съвет и Народно събрание-2 (бившият Партиен дом) са строени в разгара на Студената война, когато в основите на всяка такава постройка се правеше не просто скривалище, а атомно бомбоубежище. Те се поддържат и са годни за употреба.
Но същото надали може да се гарантира за скривалището под вече частната сграда на Централна поща в София или за убежищата в няколкото жилищни сгради в стил „Сталински барок”, приютявали навремето съветски специалисти или дори за подземията на някогашния ЦУМ и отсрещния хотел „Шератон”.
И за да завършим темата за София: там преди години буквално бетонираха входовете към убежището под Южния парк, защото вътре се събираха наркомани и се губеха деца. И пак там – в столицата – всъщност вече имат най-стария и най-добрия вид подземни скривалища, характерни за големите градове:
станциите и тунелите на метрополитена.
Иначе казано – софиянци не ги мислете. Също и пловдивчани, чиито тепета са проядени от скривалища, строени по време на Студената война. Днес повечето от тях също са запуснати и входовете им - запечатени от дебели стоманени врати. Преди години някои от най-атрактивните кръчми под тепетата се намираха именно в тунелите на бивши укрития. През 2008 г. от „Гражданска защита” дори се опитаха да отдадат под наем някои от тях, но безуспешно.
Скривалище в скалите май имаше също така в Сливен и Кюстендил, а врачани си имат пещерата „Леденика”. Под сурдинка: убежища има и под много от старите „показни” хотели на „Балкантурист” в големите градове. Както и под някои от големите училища… А също и на територията на някои „структуроопределящи” индустриални предприятия.
И какво от това? Една стара и скъпа за поддържане част от градската инфраструктура се руши, а за действащите убежища знаят най-вече кметовете на областните центрове – още повече, че най-често става дума за подземията под краката им.
И ако стане война?!
Не е нужно да е у нас или дори да сме страна в нея! Нали помните, че по време на бомбардировките на НАТО над Сърбия на Милошевич „приятелска” ракета падна през покрива на къща в столичния квартал „Горна баня”? Щеше да е голям резил, ако беше пробила покрива на резиденция „Бояна” или на някоя от съседните държавни вили за най-първите държавни мъже.
Днес войната срещу Милошевич е само спомен, но пък между Сирия и Турция зрее напрежение, разменят се единични военни удари и масови закани.
Спете спокойно, деца!
През май в Чикаго президентът Плевнелиев обяви, че България е сред първите пет членки на НАТО, попадащи под противоракетния чадър на Алианса. Ако трябва да сме точни обаче, трябва да конкретизираме, че родната ПВО (противовъздушна отбрана) няма и няма да има нищо общо с този „чадър”. „Българската ПВО ще работи на национално ниво. Нашата противовъздушна отбрана не може да неутрализира балистични ракети”, призна зам.министърът на отбраната Августина Цветкова.
Но… събудете се, бащи.
Наскоро българските ВВС (в чийто състав е и ПВО) честваха 100-годишен юбилей на първия си боен полет, имайки в състава си буквално дузина физически остарели съветски изтребители, с които асовете ни летят най-много 60 часа годишно при норматив – поне 300 часа. Пари за повече часове във въздуха, както и за нови самолети няма. В този смисъл бедността е порок (на ВВС и ПВО), за който сирените трябва да вият с пълна мощ.
Щедростта към военните също не дава никакви гаранции. През май се навършиха 25 години от полета на западногерманеца Матиас Рост, който излъга цялата могъща и непробиваема руска ПВО и кацна със своята „Чесна” буквално на Червения площад. Там Рост бе арестуван малко след като обяви, че идва да поговори с президента Горбачов за проблемите на световния мир.
Цветанов и новата технологична ера
„Не можем да предвидим климатичните или техногенни бедствия, но можем да създадем координация с местната власт, бизнеса, научните среди и други заинтересувани общности, така че да вземем необходимите изпреварващи мерки и да приложим практични модели за действие”, заяви на 8 октомври вицепремиерът Цветан Цветанов пред членовете на Консултативния съвет, който ще го подпомага при формиране на държавната политика в областта на защитата при бедствия.
Малко предистория за любознателните. На 23 май – ден след земетресението в Перник – българското правителство създаде този съвет като постоянно действащ консултативен орган, който „ще поеме функциите на национална платформа за намаляване на риска от бедствия в изпълнение на Рамката за действие от Хиого (2005-2015 г.)”. Както е видно от числата в скобите, документът от Хиого е приет във вече далечната 2005 г., когато представители на 168 правителства поемат ангажимента да обединят усилията си в борба срещу бедствията и да постигнат видими резултати до 2015 г.
На практика първото заседание на новия консултативен орган, ръководен от вицепремиера Цветанов, се провежда цели четири месеца по-късно.
Някой ден всичките тези хора ще заработят в синхрон. Както се разбра, председател на Съвета е министърът на вътрешните работи, а секретар – директорът на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението”. Членове са заместник-министри и председателите на ДАНС, на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”, на Агенцията за ядрено регулиране, на Български Червен кръст (БЧК), Българска търговско-промишлена палата (БТПП), Българска стопанска камара (БСК) и Национално сдружение на общините в Република България (НСОРБ).
Някой ден България вече няма да има еврокомисар по международната помощ, международното сътрудничество и реакцията при кризи, рамката от Хиого ще бъде „остъклена” от над 160 правителства, а в България ще бъде забравена практиката полицаи с мегафони да обясняват на оцелелите, че е имало земетресение.
Но земетресенията, бедствията и авариите ще останат. И ако борбата с тях не се промени из основи – ще остане и усещането, че сирените вият бадева, всеки път, когато ги пробват.
