Майсторите на плъсти у нас се броят на пръсти


Майсторите на плъсти у нас се броят на пръсти
Мариета Недкова е посветила в редкия занаят и много деца
09 Октомври 2012, Вторник


Носителка на приз от националната кампания „Пазител на традиците“ разкрива тайните на древни български практики

Автор: Веселина Николова

Бече трета поредна година в страната се провежда станалата вече традиционна, но единствена засега кампания в подкрепа на българските занаяти „Пазител на традициите“. Гласуването за тазгодишните победители все още не е приключило, но пък ще ви срещнем с една от носителките на престижния приз в категория „Занаяти“ за 2011-та Мариета Недкова.
„Отличието представлява една дървена статуетка. Но не стойността й е важна, а признанието и емоцията“ – коментира 46-годишната софиянка своята награда.  

Мариета от години се занимава упорито със съхраняването и популяризирането старите български традиционни занаяти. Още като дете тя усвоява всички умения, които се практикуват в нейния дом – бродиране, плетене на една и две куки, тъкане на стан, кожарство, плъстене. От 1987 г. е член на Задругата на майсторите на народни и художествени занаяти.
Впоследствие се отдава по-сериозно на кожарството – първоначално като хоби, а по-късно и професионално. Иначе по образование е математик и е работила известно време в Организация за съдействие на отбраната като преподавател по радиотелеграфия.

Голям принос за отдаването й на кожарството има нейния баща Йордан Костов, който е един от основателите на Задругата на майсторите.
Мариета буквално израства в неговото кожарско ателие. В един момент й се налага да си остане вкъщи, за да се грижи за децата си и болния си брат, и тогава изработването на кожени изделия се превръща за нея в начин за препитание.

„Кожата се съчетава с всички познати материали – дърво, метал, керамика, текстил. За разлика от домашните декоративни занаяти, които са се практикували във всяко семейство, за кожарството е необходима занаятчийска работилница с определени инструменти и пособия. Тях опитният майстор в много случаи сам проектира и създава, в зависимост от технологичната необходимост, възникнала при производството на конкретно изделие“ – вещо обяснява занаята си столичанката.
Тя припомня, че обработката на кожа е позната още от древността и е свързана както с бита, така и с естетическите потребности на хората. И дава за пример използването на този материал за така необходимите в миналото седла, хамути, поводи, кожените мяхове, торби и дори за богато орнаментираните и обковани със сребро подвързии на ръкописните и старопечатни книги.

След време баща й решава да изучи и технологията на плъстите. Тъй като този занаят в нашата страна е почти изчезнал в края на 50-те години на миналия век, бай Данчо се разравя в етнографски материали и започва да води разговори с хора, практикували го навремето. Той успява с тяхна помощ да възроди старата традиция. След което предава уменията си в тази област и на дъщеря си.
„Плъсти се наричат изделията, които се правят от неопредена вълна.

Наименованието идва от думата сплъстяване, защото се ползва точно това нейно свойство. За направата на плъсти не е нужно нищо друго освен вълна, вода, сапун и... здрави ръце, разбира се“ – обяснява Мариета технологията на занаята.
Тези умения сме наследили, които си служели с тях при направата на юрти например. Това е сравнително лесен занаят, защото за него не са необходими специални инструменти за работа. Може да се упражнява навсякъде, вероятно затова е бил толкова разпространен в Европа и Азия. У нас най-много майстори на плъсти е имало в историческия град Копривщица, където още можем да видим постелки и дори преградни стени в къщите, направени от плъсти. Всъщност това е една много добра изолация от студ и влага.

Плъстите са имали и обредно значение. Те са били подарявани по сватби и кръщенета.
Чрез декоративно-приложното изкуство днес тези изделия придобиват ново, съвременно звучене и са великолепно допълнение към модерния интериорен дизайн.
Към днешна дата Мариета Недкова преподава тънкостите на плъстенето на деца с увреждания. Тя е щастлива, че голяма част от тях след това са продължили образованието си в художествени училища със специалности в областта на приложното изкуство. Иначе има последователи от всички възрасти, които с времето стават все повече.

„Интересното е, че децата изработват предимно различни фигурки, декоративни пана, пластики, докато по-възрастните хора предпочитат да направят нещо по-практично – например ръкавици, шалове, шапки и т. н.“.
Мариета отбелязва също, че  макар майсторите на плъсти у нас да се броят на пръсти, всички те се придържат към автентичната традиционната технология и черпят вдъхновение от образци, запазени в музеи и съхранени в частни домове.



Две думи и за Майстор Йордан

Бащата на Мариета Недкова – Майстор Йордан Костов, е носител на много награди и има участия в десетки изложби в страната и чужбина. През 2002 г. той получава отличие за общ принос към развитието на занаятите в България.

Бай Данчо е роден в габровското село Бичкиня, но израства в Бяла черква и учи в гимназията в Павликени. Отрано му се налага да работи за прехраната си. Още като ученик чиракува при майстор сарач (който изработва седла, хамути, юзди за впрегатни животни и други изделия от дебела обработена кожа). По-късно започва да се занимава и с живопис. До 1946 г. работи като военен, а след като е демобилизиран, става началник на цех в предприятие „Местна промишленост“, занимаващ се с обработка на кожи.

През 60-те години се установява да живее в София и става един от първите членове на Задругата на майсторите на народни и художествени занаяти. През 70-те години вниманието на бай Данчо е привлечено от една старинна технология за изработване на постели, завивки, килими и др. от вълна, но без да се преде, без да се тъче – някъде я наричат плъст, другаде – кече. Майсторът дълго обикаля цяла България и Македония, пише и до посолства на други страни с надеждата някой да му разкаже за чудноватия текстил.

Накрая открива следи от него в Родопите, където българите мохамедани правят своите религиозни шапки – кюлявчета, от плъст. Следи от плъстарството намира и във Велико Търново, Видинско, Странджанско, Малко Търново, но най-много в Копривщица (където и днес има запазени плъстени килими). Йордан научава, че бедуините си правят плъстени наметала, за да се предпазват от жегата в пустинята. Той попада на информация, че майстори на този занаят има и в Индия, и в Африка – Алжир и Мароко, и че технологията е пренесена по нашите земи още по времето на кан Кубрат. Плъстени изделия се правели във всеки български дом, макар и майсторите да били малко на брой.




Декоративни фигурки от плъстена вълна Пъстри плъстени възглавници Кожените изделия на чевръстата столичанка

В категории: Традиции , Занаяти , Обичаи

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки