Изчезването на Никола Гешев


Изчезването на Никола Гешев
Никола Гешев
03 Октомври 2012, Сряда


Три седмици след Девети септември топченгето необезпокоявано се разхожда пред очите на Държавна сигурност и Смершь в центъра на София

Автор: Борис Цветанов

В последните години упорито се налага наивната версия, разпространена от Руси Христозов, че Никола Гешев бил убит на българо-турската граница при опит за бягство. Че това е повече от несъстоятелно, би трябвало да е ясно дори и от факта, че по онова време (около 9 септември) Сульо и Пульо е можел да премине оттатък с вързани очи. А още повече Гешев не е Сульо и Пульо, че да се тътри да минава граница като последен беглец.
Рано сутринта на 7 септември 1944 г. Никола Гешев е забелязан от съседа си в Княжево Михаил Антонов (там живее със съпругата си след бомбардировките, при което е разрушена къщата му на „Христо Ботев“). Носел куфарче и бил облечен в тъмен костюм (запомнете тази подробност).

Глуповатият началник Янко Калчев го е видял същия ден да се качва на лека кола на „Мария Луиза“. Агентът от пловдивската полиция Стефан Георгиев същия ден го откарва до стотния километър след Пловдив по шосето за Свиленград, където слязъл само с куфарче в ръка.

На 8 септември Гешев отново е забелязан в София. Влязъл в дирекцията на полицията, която по това време се намира на „Велико Търново“ 9 до спирка „Шипка“ (сградата на Лъвов мост е разрушена при бомбардировките, б. а.). Разписал се е за получени 50 000 лева, раздавани този ден на елитни полицаи от ковчежника на дирекцията Тодор Цеков. Вечерта се прибрал вкъщи и по свидетелство на съпругата му Веселина бил облечен в светъл костюм, носел черни обувки и „не беше бръснат 3-4 дни, нещо необичайно за него, изглеждаше страшен“. Безпрецедентно, чуждо на характера му. Оставил й пари, стоял три-четири минути и си заминал.

Човек не трябва да е Шерлок Холмс или Монк, за да схване, че цялата тази игра (данните са само част от цяла верига „случки“) е трупане на улики за формиране на дезинформация.
И така – на 7 септември Никола Гешев слиза на стотния километър след Пловдив.
По същото време на Капитан Андреево преминават два американски джипа. Първият ни интересува дотолкова, доколкото сред хората, преминали в него, е американският журналист Чарлз Ланиънс, агент на американското разузнаване (тогава Бюро за стратегически услуги), специалист по разигравания на театро като отклоняваща вниманието операция.

Вторият джип е открит, на него е нарисувана огромна бяла звезда, опознавателен знак на кола на Съюзническа мисия. Той ни интересува. В него пътуват четирима военни. На волана е старши лейтенант Хари Хърпър, началник на групата. До него – лейтенант Дийн Уудърф. На задната седалка са се разположили двама сержанти, радиосвързочници с бели каски, небрежно небръснати два-три дни, запретнали ръкави на полувоенните си униформи. Помежду им е поставена внушителна по размери радиостанция. По пътя нашият джип чувствително изостава от първия със специалиста по отклоняване на вниманието.

В Свиленград колата с четиримата военни е посрещната от наша кола, в която е специалният, уведомен за пристигането на мисията, пратеник на министър-председателя Муравиев Петър Колев, шофьор и преводач.
На стотния километър от Пловдив американската кола, която следва българската, дава сигнал, че иска да спре – янките виновно разперват ръце: малко почивка, пътят е ужасен! Българите разбиращо се усмихват.

Двамата сержанти слизат от колата и прекрачват към храстите. След малко се връщат. Никой от тримата българи, които си дрънкат с американските офицери, не забелязва, че единият от сержантите не е същият.
На няколко крачки от километричния камък, обозначаващ стотния километър, сержантите са посрещнати от Никола Гешев. Единият от тях, който по телосложение отговаря на това на топченгето, сваля дрехите си, същото прави и бившият вече началник на отделение. А Гешев облича дрехите на американския сержант. Двамата си стискат ръцете, топченгето тръгва към джипа, а американецът – по начертан на карта път.

От този момент Никола Гешев ще осъществи най-голямата загадка, която ще остави като финален акорд на противниците си. След години ще разкаже само на Димитър Адамов Димитров, че до идеята стигнал, спомняйки си една мисъл на класика на криминалния жанр Гилберт Кий Честъртън: „Къде умният човек ще скрие камъче? На брега на морето!“

Три седмици Никола Гешев ще бъде скритото камъче, невидимият човек (идеята пак е на Честъртън, който описва случай с човек, който всички виждат, но никой не забелязва), за сетен път, доказващ, че е бележит психолог. Защото новите властници, ако изобщо проявят интерес, то ще е само към офицерите от мисията.
И това се доказва още на 8 септември. Мисията е приета във Военното министерство от началника на военното разузнаване на Никола Костов и началник щаба на войската Кирил Янчулев. Те обаче приемат само офицерите, сержантите са оставени в джипа. Костов дори се интересува ще има ли окупация от четирите съюзни държави (а вече СССР е обявил война на България).

Хърпър обявява задачата на мисията: да съобщава сведения, които ще му предава българското командване за движението на немците. Придаден е към мисията майор Дочев, началник на разузнавателен отдел. На янките им е дадена на разположение вила „Нейчев“ на горнобанския път.
Докато Никола Костов ще дава обяд на офицерите, никой няма да обръща внимание, че в джипа до голямата радиостанция ще седи само единият от сержантите.

Цялата тази история има още по-комплициран вид, като се знае, че Съюзническата мисия ще се настани не толкова във вилата на горнобанския път, а в спретнатата софийска къща на „Велико Търново“ 10, давана открай време на американски дипломати. Мисията има още едно предимство: лейтенант Дийн Уудърф е син на дългогодишна преподавателка в Американския колеж, израснал е на софийските улици и знае перфектно български, което не смята за необходимо да довежда до знанието на домакините.
Дни наред Никола Гешев ще дреме в открития джип, ще разгръща дебели американски вестници демонстративно пред очите на новата ДС, чиито служители – фанатизирани милиционери, бивши партизани, затворници, съветски шпиони – почти всички минали през ръцете му. И ще си пие бирата, неподозирано от агентите на „Смершь“ и българските контраразузнавачи...

В края на септември тази загадъчна мисия, за която всъщност никой никога не е уведомявал когото и да било и в съветската военна мисия, и в новото правителство, е извикана в Щаба на Съюзническата комисия. Генерал Бирюзов не смята за чинно да приеме мисията и изпраща на срещата заместника си полковник Зотов. От българска страна отива полковникът от контраразузнаването Стоян Владимиров Заимов. Зотов се обръща официално към началника старши лейтенант Хърпър:

- Господа, искам да чуете разпореждането на Окупационната съветска част. В срок от 24 часа трябва да напуснете границите на България!
- На какво основание? – пита лейтенантът.
- На липсата на каквото и да било официално уведомление от американска страна за пребиваването ви в Зоната на действие на Трети украински фронт!

Подава им ръка за раздяла, споделяйки нещо за некоректността, вероятно независеща от тях. Подава ръка и Стоян Заимов, който изказва съжаленията си на чист български език, ръкостискайки се с Дийн Уудърф, давайки му да разбере, че има представа кой е. Ръкостискането си с Гешев прави подчертано формално.
Ще допълним още няколко факта от живота на най-загадъчния българин за всички времена.

ДС упорито го търси десетилетия в различни точки на света, винаги там, където не е и не би могъл да бъде. Вместо да се заеме с търсене на следа според почерка му. А той личи в редица операции на ЦРУ.
Да си спомним едно негово верую, ако можем да употребим тази дума: „Ще ви обера кадърните хора и ще ви оставя кондурджиите! Да видите как се управлява с кондурджии!“ Казал го е на Никола Павлов – Комара, ветеран на БКП. Сега да видим какво представлява една от гордостите на Алън Дълес – операция „Сплинтън фектър“, кой знае защо превеждана у нас, доколкото се е писало за нея, като „Избухване“, докато преводът й е „Факторът клин“.

Това е операция, благодарение на която на въжето бяха изпратени най-видните комунисти в социалистическите страни – Трайчо Костов, Ласло Райк и други от известните процеси на края на четиридесетте и началото на петдесетте години. Почеркът на Гешев личи и във фалшифицирането на доклада „Хрушчов“, в резултат на който Третият свят обърна гръб на Москва. Дори арестът на Адолф Айхман е точно копие на „медния капан“, който Мелпомена Карничева скроява на Тодор Паница, отлично позната на Гешев акция на македонстващите.

Колкото до тайнствеността на неговия живот, тя е пак в характера му. За Гешев професията на разузнавача изисква всеотдайността и дискретността на монашеските ордени от Средновековието.



Генерал Бирюзов Някогашната къща на столичната улица „Велико Търново“ 10, дом на много американски дипломати

В категории: История , Горещи новини

3
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
3
Генади Савов
21.10.2014 19:09:04
0
1
Никола Гешев е бил англофил-харесвал е Англия,като обществ.полит.система.Гешев е ненавиждал Германия и немците-считайки ги за варвари.Виждане на Константин Чакъров-човек на Политбюро На Ц.К На Б.К.П.[bluescreen]
2
Генади Савов
10.10.2014 13:59:57
0
0
С изв.за неволн.писм.грешка не само в търсене е думата.[bluescreen]
1
Генади Савов
10.10.2014 13:56:40
0
0
Големия полицай Никола Гешев е бил умен,хитър,находчив не сама в търсене и арестуване на членове на БКП в Б-я,но и в отлично познаване на военнополитическата обстановка в Америка и Европа.Гешев е знаел,че Хитлер ще загуби войната срещу СССР,Сащ и Англия-тоест бъдещето на Европа е на Русия и САЩ.Никола Гешев най-вероятно през 1940-1941 год.е бил станал американски агент-въпроса е дискусионен нужни са нови документи...Приемам,като най-вероятна тезата на автора Борис Цветанов,че Гешев на 9-15 септември 1944 год.е бил в София с американски военен паспорт и дрехи на сержант.Н.Гешев е умрял в Западна Европа.[bluescreen]
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки