Ветеринарят реже лентички с... брадвичка, кара комбайни и зарязва лози
Автор: Диана Славчева
Вярвате или не, много е трудно да си министър днес. Това, да режеш лентички, си е едно на ръка. Макар че, съгласете се, и туй хич не е лесна работа – слънце те пече, дъжд те вали, вятър те духа... Да не говорим за мазолите, дето ти излизат на ръцете да стискаш ножичката. Пък ако няма ножичка под ръка, грабваш... секирата (сн. 1).
Но има и по-неблагодарни ангажименти, които имаш да вършиш. Особено след като големият ти началник – премиер министърът, прокламира доктрината си „Картоф”.
Помните – дето посъветва безработните да садят компири, та да се спасят от икономическата криза. Той – всезнаещият и всеможещият Бистришки тигър, имаше и свежи идеи в областта на животновъдството, където лелееше как тумби студенти ще полазят по баирите да пасат овце, нарамили геги, вместо фундаментални учебници по основи на различните науки.
Та в този ред на мисли и неговият земеделски министър се спретна и взе да прилага в реални действия почините на своя шеф. Така лошият мат`рял стана свидетел на цяла поредица от превъплъщения на ветеринаря по родните кърища.
Виждаме го, досущ класосъбирачките от популярната картина на Жан-Франсоа Миле, да стиска ръкойки сред житата край ломското село Сталийска махала (сн. 2).
За повече устрем, жизнерадост и дръзновение Мирослав Найденов дори се покачи на комбайн и както Борис ІІІ позираше, карайки влак, и той се зафръцка пред камерите като първи комбайнер на републиката.
Какво да кажем за вживяването му в ролята на лозар. През зимата често можем да го видим в ролята на Трифон Зарезан да зарязва голите пръчки на лозите.
Миналата година например запретна ръкави да свърши тази работа на цели две места – в лозовия масив край село Капатово, община Петрич – на 13 февруари, а на следващия ден – в пазарджишкото село Огняново.
Друго си е министерска ръка да пипне лозарската ножица. Зарязаните пръчки падат досущ като трикольорни лентички (сн. 3).
Дойде ли есен, той пак е в лозовите масиви. Този път като гроздоберач (сн. 4). Нейсе, без министър да откъсне първата чепка, то бива ли да почне прибирането на урожая?! Тцъ! Няма как.
А ето го и Миро като залесител. Сади борчета всякакви (сн. 5).
Какво ви казвам, тежка работа е да си министър. Трябва да полагаш усилен физически труд, не е като само да се излягаш в удобното министерско кресло. Защото хората трябва да ти повярват, че си човек от народа.
Нали така?! Тъй се трупат точки, тъй рейтингът ти расте и пиарът ти изгражда нетленен ореол, който засенчва всички останали простотии, които вършиш.
Кой вече ти помни, че някога си вкарал в страната 20-годишно месо; че поради измишльотините за шапа си ликвидирал животновъдството в цял един огромен планински регион като Странджа; че щедро развързваш кесията си за реставрации на джамии и т. н.
Той, Иван Вазов, го е казал добре в „Службогонци“: „Те министрите не се раждат, а ги правят. Днес едно дърво да вземеш и да му речеш: „Стани министър!“ – и то ще се оминистерей“. Та такива ми ти работи.
миро найдения по известен като миро стандарта е най мазния министър в правителството той е селския тарикат все лъже на поразия и голям далавераджия но те всички са такива
