Песимистичната теория за ползата от простотията


Песимистичната теория за ползата от простотията
01 Октомври 2012, Понеделник


Корупцията расте, неграмотността расте, Бай Ганьо се клонира



Автор: Ани Александрова

Най-простичкото определение за корупция я дефинира като злоупотреба с власт и/или служебно положение за лично облагодетелстване.
Най-лесносмилаемият похват в журналистиката е да се върви от единичното към общото, от проблема на бай Иван към кахърите на републиката, планетата и галактиката дори.

Най-трудно на черното се казва бяло, когато се използват факти, а още по-добре е когато фактите се изразяват с цифри. Както се казва: „Когато цифрите говорят дори и боговете мълчат”.
Всичките тези уговорки са само и единствено, за да ни разбере този, който казва ”Аз съм прост и вие сте прости – затова се разбираме”.

Ще говорим и за едни други – десетки и дори стотици хиляди – които няма как да прочетат написаното, защото са абсолютно неграмотни. Но тези хора също имат опит, права, принципи. И освен това са гласоподаватели…

Тигър в корупционен сос
Какво става, когато министър-председателят на една правова държава, членуваща в Европейския съюз, разпореди правителственият самолет да превози до Варна аматьорския футболен клуб на „Бистришките тигри” (в който премиерът е картотекиран център-нападател), за да изритат едно мачле с втородивизионен провинциален отбор, собственост на депутат от управляващата партия?

И какво следва, когато се разбере, че всичко започва от една загубена игра на белот, след което министър-председателят съзнателно е нарушил правилата и разпоредбите за ползването на правителствения самолет, после съзнателно е лъгал пред медиите какво и как се е случило, а накрая държавни служители и спортни деятели са принудени да фалшифицират документи и да съставят неверни бумаги със задна дата, за да натъкмят нещата към казаното от премиера?

Нищо не става и нищо не следва! Ясно? Защото страната е България (в която всеки закон е врата в полето); понеже за един мандат (но най-вероятно пожизнено)  премиер е център-нападателят Бойко Борисов и тъй като всяка лъжа, казана от неговата уста, е чиста истина, а всяко закононарушение – прецедент за създаването на по-правилни закони. При все, че да си султан на републиканска България видимо е възможно и при сегашните закони, които уж са хармонизирани с правото на Европейския съюз.

Там обаче има немалко примери за министри, подали оставка след „дреболии”, като ползване на служебна кола по време на отпуск или телефонно обаждане да не се закача Мишо Бирата – пардон – да се задържи на работа съпругата на близък партиен другар   (Неотдавна министърът на екологията на Хърватия подаде оставка заради и-мейл, с което иска от шефа на железниците да задържи на работа съпругата на колега от партията).
В тази връзка и заради многото примери в Европа и по света читател от форума на централен всекидневник бе помолил някой да му посочи казус – дори много, много хипотетичен – при който Бойко Борисов би подал оставка…

Иначе в конкретния случай на азбучна злоупотреба със служебно положение и власт българският премиер се вижда по-бял от бяла роза в порцеланова ваза и по-невинен от младенец. С думички отношението на Бойко Борисов към целия този футболен скандал и хората, които го разнищиха, звучи така:” „Аз се радвам, че тези хора просто няма с какво да се занимават друго, не могат да ни намерят никакъв друг кусур”.

От частното към общото
Всъщност говорехме за злоупотреба с власт и служебно положение, за обяснението на явленията и процесите, тръгвайки от частното към общото, както и за риба. Всъщност това предстои. И не става дума за словесния бисер на Бойко Борисов: „Стара жена и стара риба няма. Или е свежа, или – не”, изръсен при откриването на учебната година в пловдивско училище, а за далеч по-прозаичната народна мъдрост, че рибата се вмирисва от главата.

Понеже министър-председателят е нещо като глава на цялата държавна администрация и поне според думите му е голям борец с корупцията, та стигнахме и до поредните нелицеприятни факти за разпространението й у нас.
В голямата част от случаите инициатор на корупционните сделки е администрацията, съобщи преди дни Александър Стоянов, директор по научната дейност към Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), при представянето на доклада „Корупция и антикорупция в България. 2011-2012 г.”. Според Стоянов поведението на администрацията е решаващо за това дали има или няма корупционни сделки.

По думите на експерта, факторът "политически назначения" прави процеса доста по-различен, защото преследването на корупция стига само донякъде. „Това създава предпоставки по политически път да се намеква, че подкупи се очакват и се увеличава броят на гражданите, които дават подкупи, без да им се поиска”, коментира Стоянов.
Данните на ЦИД показват, че месечното равнище на даваните подкупи в България е между 2 до 3 пъти по-високо от средните равнища на ЕС, а броят на тези сделки надхвърля капацитета на всякакви контролни институции в държавата.

И още: в процентно отношение водещите корупционни сектори са здравеопазването (38%) и полицията (20%).
Това, което в България е принцип на управление – всяко правителство да заменя целия висш административен ешелон, подхранва всички корупционни схеми, твърди Филип Гунев, старши анализатор в ЦИД. Той е категоричен, че корупцията би била много по-ниска, ако има една администрация, която е професионална и не се сменя с всяко правителство, т.е. не е политизирана.

Със сигурност е така, но у нас ГЕРБ вече смени цялата администрация със свои хора. Сега вече берат реколтата… В този смисъл много показателни са така наречените обществени поръчки.
Наскоро стана ясно, че Народното събрание (разбирай – главният му секретар Иван Славчов) е обявило обществена поръчка за 70 нови коли с изисквания, на които отговаря не просто една-единствена марка автомобили, а само конкретен неин модел. Казано по-простичко, обявен е конкурс за апетитна длъжност, като кандидатите трябва да се казват Иван Петров Иванов, да са родом от Иваняне и да имат конкретно ЕГН.
Прозрачно, нали?

От простото към простащината
Според една крилата фраза, в България нямаше да се правят избори, ако от тях зависеше нещо. Това може и да не звучи достатъчно просташко, затова се налага да се използват няколко прости статистически данни. От тях недвусмислено става ясно, че в недалечно бъдеще, буквално от догодина,  управляващите ще бъдат избирани от страшно много неграмотни избиратели.
Неграмотни са 40% от 16-годишните граждани на България. Данните не са от вече далечната 1878 година, а от едно познато международно изследване на ОИСР, направено през 2009 г. и припомнено тези дни от организацията "Заедно в час".  Тяхната истинност не подлежи на съмнение, както и това, че догодина – през 2013 г. – тези стотици хиляди млади хора за първи път ще упражнят правото си на глас.

В изследването, за което говорим, се допълва, че българските ученици като средно ниво изостават често с година и половина - до три години спрямо техните връстници в други европейски държави, а това ги прави неподготвени за пазара на труда.
Това е абсолютно вярно и с огромна тежест в страна като България, където официлно признатата младежка безработица е 30 (словом: тридесет!) процента. Но не по-малко тревожно е, че тези неграмотни млади хора надали се интересуват от корупцията в държавата и простащината сред управляващите – въпреки че със сигурност ще се възмущават, когато утре им поискат подкуп, за да ги назначат някъде на някаква работа.

И още нещо – новите легиони от неграмотни се присъединяват към огромната стара армия от себеподобни. Преди година и половина Социалното министерство съобщи, че цели 69% от безработните у нас са неграмотни и нямат образование. Това показва, че България има страхотен, буквално страховит проблем с част от собственото си население, който изкарва на повърхността лавина от нерешени социално-икономически проблеми.

Оказа се обаче, че дори неграмотността става за проправителствен пиар. Преди повече от година стартира проектът "Нов шанс за успех", по който ще се обучават неграмотни и слабограмотни хора. Проектът е финансиран с 10 млн. лева от ЕС по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" и при стартирането си бе гръмко рекламиран от просветния министър Симеон Игнатов. Интересно колко от тези милиони са отишли в джобовете на скъпо платени „консултанти”, наети от родното Министерство на образованието.

Когато и Левски не е прав
При цялото дължимо уважение към Апостола на свободата дойде време да признаем, че Дякона хич не е бил прав в твърдението си „Ние сме във времето и то е в нас. То нас обръща и ние – него”.
В началото на второто десетилетие на ХХІ век ние не сме във времето на високите технологии, всеобщото модерно и достъпно здравеопазване и на правовата държава, в който цари ред и има сигурност. Бедни сме – най-бедни сред богатите; неграмотни сме – сиреч слепи за наука и прогрес; болни сме – най-болни, с най-ниска продължителност на живота и с най-висока детска смъртност в ЕС.

Ние в много отношения сме там, където ни описа Алеко Константинов: в страната на Бай Ганьо и Бойко Борисов („Прости сме – затова се разбираме”),  първите ни правителствени и партийни ръководители се удрят по косматите гърди или ритат комично топка с възгласа „Болгар, болгар”, а Симеон Дянков уверява с оперетния си фалцет, че пак ще бием руснаците, сякаш е оживял персонаж от „Пази Боже сляпо да прогледа”.

И все пак – има нещо, което напомня, ако не за ХХІ век, но поне за края на отминалото столетие. Бай-Ганьовците у нас вече не се размножават с онези скучни движения (дори премиерът ще си вземе булка чак след края на мандата, когато ще е на 54+ години), а се клонират. Или се записват в управляващата партия, което е същото… Защото правят избори също като Бай Ганьо, Дочоолу, Гочоолу и Данко Хаирсъзина.

А после се циганят дори за заплатите за жандарите, които ги пазят от народната любов. Както и за парите на даскалите, на синодалните старци от БАН, за детските и така нататък.
Извън времето сме и то не е в нас. Може и да ни „обърне” някой ден, ако преди това Бойко Борисов не го гътне на канадска борба или на футбол.



В категории: Коментари , Горещи новини

2
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
2
Ник
02.10.2012 17:41:52
0
0
Тук се налага да поднеса извиненията си,тъй като сбърках Десант с Бивол!Коментарът ми си остава.Съжалявам,че нямаше опция за корекция,но...така се получи.Още веднъж моите извинения!
1
Ник
02.10.2012 17:36:42
0
0
много добър материал,макар и да не съм съгласен с автора с някои неща,например за "времето..." на Левски,както и определени сравнения от миналото.Ако беше по-смела да заяви,че по отношение на българите се провежда целенасочена политика на геноцид с всички възможни средства,че се подменя коренното население на България,материалът щеше да има може би малко по-друг облик.Защото изброените негативи са само следствие.Причината е важна.
Имам питане към администрацията и моля да ми отговорите тук,ако е възможно и искате.регистриран съм нормално,но не можах да направя коментар по доста тъпата и претенциозна статия на Румен Леонидов.Намоше това "Добавяне на коментар",което го прави "недосегаем" по някакъв начин.Можи би чрез фесбук,но аз не го харесвам!
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки