Общо 500 лева е похарчила администрацията на кмета Димитър Николов, за да почете двамата велики българи
Автор: Виктор Георгиев
Националните ни герои, дали живота си за независимостта на Родината и станали символ на българския дух, сила и жажда за свобода, останаха извън дневния ред на управляващите от ГЕРБ. Пример за това даде община Бургас, чиято администрация загърби дори такива велики личности като Христо Ботев и Васил Левски.
Това стана ясно при обсъждането на общинския бюджет на 25 септември. От отчета на кмета Димитър Николов пролича, че сумите, отпускани за отбелязването на годишните, свързани с имената на Апостола и Ботев са повече от скромни, а усвоените средства – съвсем символични.
„За да бъде почетена гибелта на Левски, общинарите дават само 2000 лева. От тях реално са похарчени 300 лв. Къде са останалите пари и защо не са усвоени по предназначение“, обърна се съпредседателят на „Национален фронт за спасение на България“ и водач на групата на патриотите Валентин Касабов към мнозинството от ГЕРБ.
Той посочи още данни.
За отбелязването на 2 юни, Деня на Ботев и падналите за свободата на Родината, предвидените средства са били 2 хиляди лева, от които администрацията е изразходвала само 200. Което на практика означава само едно – че общинската управа не е създала необходимите условия за организация около тези емблематични за българската история дати. А жълтите стотинки са отишли за венец, няколко китки и платени съобщения в местен вестник.
В управлението на ГЕРБ обаче няма нищо случайно. За сметка на загърбените светли имена, на далеч по-голяма почит се радват такива като Васил Върбанов и Петя Дубарова, примерно. За музикалните празници на името на Върбанов Общинският съвет е гласувал 5 хиляди лева. Толкова са били предвидени и за литературния конкурс, посветен на бургаската поетеса Петя Дубарова. И в двата случая парите от общинската хазна са усвоени до стотинка.
Примерите за отношението към паметта и делото на Ботев и Левски разгневиха герберите, които пуснаха в ход нелепи оправдания.
По-малко са парите, защото тези чествания ни идват по-евтино, ползваме читалища и сгради като Морското Казино, които са общинска собственост, обясни зам.-кметът по културата Йорданка Ананиева.
„Без Върбан Върбанов и Петя Дубарова можем, но без Ботев и Левски – не можем. Това е част от националната ни история. Ако ги забравим, ще бъде страшно. Тогава ще бъдем народ без памет“, категоричен бе Валентин Касабов.
Родолюбците от партията на СКАТ припомниха, че не само тези двама национални герои са жертва на нихилизма на управляващите. Бургас все още чака паметника на друг велик българин – писателя Николай Хайтов. Проектът на Националния фронт обаче потъна в някакви бюрократични спънки, измислени от герберската администрация на морския град.
Патриархът на българската литература Иван Вазов също няма свой мемориал, въпреки че НФСБ предложи да бъде изграден такъв още през предния мандат. Но пък управляващите еднолично поставиха надгробна плоча на местния драматург и член на ГЕРБ Иван Славов точно до входа на бургаския театър „Адриана Будевска“.
Пари се сипят наляво и надясно и по най-различни странни поводи като „Седмица на славянството“, „Дни на Европа“, фестивали „Включи града“. И най-вече – за любимия на Димитър Николов фестивал „Духът на Бургас“, в който връзката с истинския дух на Бургас я няма никаква.
„Проблемът, който не осъзнавате е, че честванията на такива фигури като Апостола на Свободата са превърнати от вас в клише. Всяка година отбивате номера. Младото поколение няма представа за значението на делото на тези велики българи. Това доказва управленската немощ на ГЕРБ“, изтъкна съветникът от НФСБ Валентин Фътунов.
Отношението на герберите към личности като Левски и Ботев, които трябва да бъдат в сърцата на всеки българин, не трябва да учудва никой. Въпреки че партията на Бойко Борисов управлява вече твори мандат в Бургас, в града няма дори паметни знаци за такива събития като Съединението и Независимостта на България!
Валери Симеонов, съпредседател на НФСБ и собственик на СКАТ: Нямаме паметник на благодетеля на Бургас, но имаме на руския завоевател!
В Бургас няма паметник на падналите за Освобождението и Обединението на България. Това са офицерите и войниците от 24-ти Черноморски пехотен полк. Няма къде човек да преклони глава в памет на тези, на които дължим Независимостта и Съединението. И за това вина има не само комунистическата власт, но и новите управляващи, които 23 години продължават да ни мачкат. Включително и днешните.
Защо няма никъде знак за това, че тук е живял един от най-великите композитори на военно-маршова музика - Георги Шагунов. С Бургас го свързват цели 51 години от живота му, той тук е и умрял. Но върху цялото му творчество, венец на което е великият марш „Един завет“, е хвърлена пелената на забвението. Просто защото след 1946 г. комунистите му лепват етикета фашистки композитор... Той даже не е почетен гражданин на Бургас, за разлика от редица други, които станаха такива за щяло и нещяло.
И както няма паметник на падналите офицери, така пък има на Альоша – на руски завоевател!
На редица добри и известни бургаски актьори и режисьори – също няма паметен знак. Давам пример с Борис Априлов, защото много хора даже не знаят кой е. Писател и сценарист на известни филми като „Петимата от Моби Дик“, „Бягство в Ропотамо“ и т. н. Той е израснал в Бургас, но е бил неудобен на властта и затова е пренебрегнат.
Когато изобщо се заговори за памет, за българщина, за национална слава, сегашните управляващи показват едни посткомунистически и посттоталитарни привички, които продължават да властват най-вече в управлението на Бургас.
Продължавам.
Няма я първата плоча на един от най-великите публицисти и популяризатори на съвременната наука Агоп Мелконян, нито думичка няма за него.
Но пък имаме паметна плоча на Иван Славов, едно театрално недоразумение, който стана известен като активист на ГЕРБ, а не като културен деец. Имаме и къща музей на Петя Дубарова, която къща гълта немалко ресурси на общината за годишната си издръжка. Там има назначени уредници, технически лица... Няма да коментирам колко е удачно това, да има музей на една неутвърдена поетеса, а в същото време да няма паметен знак на Иван Вазов или Георги Духтев, например.
Това са все наши предложения, да отдадем заслуженото на значими хора, които имат изключителен принос за България и за Бургас.
Да не забравяме, че продължава да няма паметник и на Александър Георгиев - Коджакафалията, един от най-големите ни благодетели, благодарение на който имаме училища и църкви.
Благодарение на неговите дарения е оформен и центърът на Бургас. Също така искам да припомня, че съвсем доскоро „космополитният“ Бургас не беше отдал значимото по никакъв начин и на един от най-великите български революционери и писатели Захари Стоянов. Благодарение на нашите предложения един от булевардите на Бургас вече носи неговото име.
Но какво да говорим за град, който е допуснал изграждането на културни ценности да се извършва на родово-племенен признак или на племенно-стаден признак – (нашите и вашите)! Все пак да не забравяме, че „културният елит“ на Бургас прогони Недялко Йорданов, за да създаде поле за творческа изява на един друг „велик“ композитор Руслан Карагьозов (известен в града с прозвището си Бахура, б.р.).
Всъщност, за сведение на проевропейски управляващите от ГЕРБ искам да спомена, че ако имат добро желание да се покажат добри европейци, биха могли да направят поне една паметна плоча на Чарлс Дикенс, който също е бил в Бургас и е писал за Бургас.
