Пътешествие във времето с царя на меда


Пътешествие във времето с царя на меда
Това е едно от първите приспособления за вадене на мед
26 Септември 2012, Сряда


Днес не давим медарките както в каменната ера, но все още не ги познаваме достатъчно, казва Киро Киров от Несебър



Автор: Моника Белова

Преди повече от 6000 години, още в каменната ера, древните хора забелязали,  че от скалите (там са живели тогава пчелите) тече някаква сладникава течност. Установили, че е много вкусна, хранителна, а впоследствие разбрали, че кехлибареното на цвят чудо има и лечебни свойства. Същият еликсир забелязали и в хралупите на дърветата, но нямало как да пропуснат, че сладкият мед е строго охраняван от насекоми, които здраво жилят.

С поставянето на основите на апитерапията (лечение с пчелни продукти) хората се научили постепенно и как да се държат с малките „производители“. В началото, за да стигнат до безценната им продукция, прадедите ни режели дърветата с кошери или пълнели хралупите с вода, за да издавят пчелите.
След десетилетия наблюдения човеците най-сетне прозрели, че уникалните насекоми събират меда в горната част на „жилището“ си, а долната обитават заедно с майката или царицата, както започнали да я наричат в по-ново време.

Хората започнали да „опитомяват“ кошерите и да им правят изкуствени жилища. До началото на миналия век била известна и широко разпространена следната технология -  върху хралупата на дървото се поставя плетен кош, който наесен вече натежал от мед, се отделя внимателно така, че да се запази пчелното семейство за следващата година. Всъщност, в някои части на Африка и до ден днешен работят по този способ.
Това е само част от любопитната информация за живота на пчелите и историята на производството на мед, с която ни засипа най-известният пчелар в България.

Казва се Киро Киров, родом е от Несебър, а първата си награда „Пчелар на годината“ получава още през 1999 г., малко след като се пенсионирал като учител. Още при раждането му неговият дядо му завещал един от кошерите си и така предопределил съдбата му.
Днес той е вече на 80 години, но вместо да почива, разширява дейността си. От няколко години паралелно с производството на мед се занимава и с единствения по рода си в страната музей „Пчеларството от древността до днес“, който се намира в Кошарица.

Целта е да се запознае обществеността с целия процес от събирането на прашеца до ваденето на медените пити. Музеят условно е разделен на 2 части, като едната е старинната „секция“. Там са представени жилищата на пчелите от каменната ера до наши дни - скала, дънери, тревни и други модификации. Освен различни видове кошери, тук гостите могат да видят и макети на емблематични сгради от Стария Несебър като на църквите „Св. Иван Кръстител” и „Свети Стефан”, на несебърска къща, на вятърната мелница, крепостната стена, кулите... Има и други експонати като ханска шатра, славянско селище, славянско жилище и др.

В другата част също са представени жилищата на пчелите, на различните модели кошери, които се срещат в страната, откакто са въведени пчелните къщички тук – през 1934 г.
В зоната „Съвременно пчеларство” пък са изложени пчелни жилища от началото на двадесети век насам.
В древността в едно пчелно семейство е имало около 2-3 хиляди насекоми и общо до около 2-3 кг мед. Това обаче е било крайно недостатъчно и затова през 30-те години на двадесети век е създадена системата „Дадан-блат”. Така днес в един кошер живеят от 70 до 80 хил. пчели и се събират от 25 до 40-50, а може да стигне и до 100 кг мед.

Най-новата система пчелни жилища пък е „Лангстрот”. При тях майката може да живее в 3-те нива на кошера, обитаван от общо над 100 хиляди пчели, а добивът за една година е повече от 100 кг мед.
Като истински магьосник на пчелите, Киро Киров ни показва нещо, което не е демонстрирал пред други хора досега. За да ни докаже, че пчеличките не са опасни и не нападат хора ей така, отваря капака на единия кошер с голи ръце, без маска, без предпазни дрехи и без да ги е опушил предварително. 

Внимателно вади една от восъчните пити, нежно прокарва ръка върху нея, за да погали тези невероятни същества, които самият той нарича основен стълб на екоравновесието. После неочаквано за нас целува пчелите. Една от тях се е закачила между пръстите му, той бавно я връща при останалите.
„Няма и вас да ужилят, те усещат положителната енергия, която им предавам, и са спокойни. От тук са преминали над 10 000 туристи, до момента нямам нито един инцидент с ухапване“, гарантира опитният пчелар, след което ни кани на медовина и медена пита под навес, оформен като битов кът. Там продължаваме разговора си.

Медът е най-добрата храна, която човечеството познава, казва Киров. Златистият еликсир не съдържа абсолютно никакви токсични вещества. Освен това той се усвоява от организма на сто процента. Освен като храна, ползва се и като лекарство. Няма заболяване, което да не е подвластно на меда и пчелните продукти. Естествено, най-хубав и полезен е чистият мед, в който няма примеси като глюкоза и захар.

„Ще бъда много доволен, ако министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов изпълни обещанието си и направи контрол върху млякото и меда”, казва още Киров.
За читателите на „Десант” той издаде една тайна – как можем да разпознаем чистия мед, и то още в магазина. Нещо, което малко хора знаят. Взима се един затворен буркан и се обръща с капачката надолу. Последната капка от консистенцията трябва да се стича много по-бавно от останалото количество. Това е гаранция, че медът е чист.

Освен това фалшивият мед стои доста по-рядък в бурканчето. Ако през зимата пък отидете в магазина и само една част от съдържанието в съда е захаросана, това означава, че там глюкозата е в по-големи количества.
Пчеличките са и показател на това, кое всъщност е полезно за човека и кое не. Там, където има радиация или вредно излъчване, пчела не каца. Където има насаждения с ГМО - също.

Пчелите са пригодени да взимат чисти продукти от природата и по принцип са много чувствителни. Ако в близост да кошера има сята рапица например, те стават раздразнителни. Вредят им прелитащите ниско самолети, мобилните телефони, радиовълните... Всичко това ги дезорганизира и изнервя.
Неслучайно Айнщайн е казал за тях: “Когато изчезнат пчелите, на човечеството ще му останат още само четири години живот”.


Част от макетите в музея Ако последната капка се задържи, значи медът е истински Пчелите усещат любовта на човека към тях и отвръщат положително на добрата енергия. Досегът с тях зарежда, казва Киро Киров, преди да целуне част от пчелното семейство.

В категории: Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки