Зимните мразове не пощадиха топлолюбивите палми, опитващи се да придадат екзотичен вид на Бургас
22 Септември 2012, Събота
Безсмислени насаждения от тропически растения кичат българските градове от ден до пладне – колкото на техния фон да се кръцне поредната лентичка
Автор: Георги Ваташки
Докато Цветан Цветанов трупа точки покрай шумно рекламираната „разбита престъпност“ в страната, кметовете на ГЕРБ се мъчат да го настигнат по активност и популярност, давайки мило и драго да създадат илюзията, че българските градове все повече мязат на райски кътчета от Ривиерата.
За да постигнат това внушение, градоначалниците, избрани с бюлетината на Бойко-Борисовата партия, със завидно единомислие се надпреварват да декорират подопечните си селища с екзотични палми и маслини.
Не, това не се прави, за да онагледим по-достъпно как се превръщаме в бананова република, нито пък е отражение от миража, че живеем в райски остров на стабилността и благоденствието. В повечето случаи тази тропическа и субтропическа растителност просто служи за по-впечатляващ декор за рязането на лентички от вожда на партията и държавата Бойко Борисов.
Как палмите се превръщат в туи Най-пресният пример за подобно внушение бе демонстриран в началото на миналата седмица в Плевен, където премиерът откри поредната... ремонтирана улица. Решавайки да се подмаже на лидера си – така, както неотдавна даде съвет Вежди Рашидов да се прави, герберският кмет Димитър Стойков окичи централната плевенска улица с десетина новопосадени палми. Те естествено оцеляха ден до пладне. Без никой да разбере къде изчезнаха екзотичните красавици, техните места осъмнаха гиздосани с елементарните и втръснали на всекиго туи.
Разбира се, най-огорчени останаха плевенчани, които основателно приеха тази метаморфоза в озеленяването като подигравка с тях. От общинската фирма „Паркстрой“ смутолевиха, че екзотичните дръвчета излизат твърде скъпо на местната власт – по 82 лева на бройка, а бюджетът бил ограничен и само десет пъти по-евтините туи се вместват в него. Т
о добре, че местните власти се простират според чергата си, но тогава защо изобщо беше нужно да се кичи града с неподходяща за неговите климатични условия декорация само заради един изпразнен от всякакво съдържание ритуал. Но очевидно няма как да се отървем от старата социалистическа традиция да се излъсква населеното място преди височайшето посещение на „бащицата“, датираща от времето, когато Тодор Живков обикаляше с Дипломатическия корпус. Та нали тъкмо Тато е единственият ментор, който настоящият ни премиер признава.
Тропикът настъпва към морето Освен да повдигат самочувствието на управляващите, докато ни правят на маймуни, палмите могат и да бъдат сериозен източник на доходи. Особено ако си близък на властта доставчик на тропическите растения. Такъв е случаят в града витрина на постиженията на ГЕРБ – Бургас. Десетки екзотични дръвчета в грозни метални варели бяха пръснати навред из целия град – по протежението на ларгото, пред Морското казино и по централния булевард „Богориди“.
Докато кметът Димитър Николов обаче се фукаше с тропическия вид на града, капризните растения, оставени без поддръжка, измръзнаха през зимата и в началото на курортния сезон вече представляваха жалка гледка.
За да не се повтори гафът, на тяхно място се появиха... маслинови дръвчета. Градът се превърна в истинска Гетсиманска градина (мястото, където Иисус Христос се моли в нощта преди ареста му, в която преобладават маслиновите насаждения, б. р.). „Десант“ потърси отговор от Община Бургас колко струва средиземноморската премяна на града, но от нейния пресцентър лаконично ни обясниха, че става въпрос за дарение.
Благодетелният бургаски озеленител се оказа Палмов център „Гарден Франц“. Фирмата е с капитал от само 1000 лева и съществува от 2010 година, но развива бурна дейност за този кратък период. Неин собственик е бизнесменът Йосиф Спиридонов, известен сред приятелите си като Йоско и славещ се с топлите си връзки с ДПС депутата Йордан Цонев.
Предприемачът участва в управлението на десетина фирми, занимаващи се с най-разнообразни дейности – земеделски услуги, търговия, транспортни услуги и дори търговия с горива. През 2011 г. разследване на „Десант“ разкри, че чрез заменки е придобил терен на брега на морето до резервата „Пясъчни лилии“, на който е вдигнал хотел, изривайки дюните в защитената природна зона.
Във фирмения сайт на „Гарден Франц“ се твърди, че палмите, подарени на Бургас, са не повече от 17. Но дори на пръв поглед може да се изброи, че само тези в Морската градина дори са двойно повече, без да броим злополучно погиналите от измръзване.
Единственото обяснение за тяхното присъствие е, че все пак местната власт е наела саксиите, за да поддържа този тропически пейзаж на територията си. Въпреки че от компанията на Йоско не са обявили тарифите за отдаването под наем, от конкурентни фирми научихме, че обичайно това струва по 2.50 лв. без ДДС на ден за всяка саксия. Като се има предвид, че поне 4 месеца морският град тъне в тропическа зеленина, излиза, че става дума за разход от десетки хиляди лева. Пък ако наистина са дарение, човек се пита защо Йоско, след като може да печели от отдаването им под наем, ще ги предоставя даром на общината.
Ей така – не на килограм, ами с тонове! За фирмена реклама? Надали! Защото на табелките, окачени по кашпите и чувалите от зебло, които се използват като контейнери за маслините, никъде не е споменато, че са дарение...
Какви цветенца, каква красота При откриването на пътния възел „Бургас-Средец-Созопол“, известен още като „Детелината“ (която впрочем няма никакви „листенца“, а на практика представлява един надлез над кръгово движение, б. а.), Бойко Борисов не спря да ахка, докато реже лентата, впечатлен от зеленината, украсила съоръжението. „Има растителност, цветенца – красота. Хората ще могат да ползват това, което правим” – изпърха премиерът тогава, вдигнал глава към кошниците с китки, висящи по осветителните стълбове. Насред кръговото пък сред райграса са засадени умилни две групички от така любимите палмички.
Само три месеца по-късно от „цветенцата-красота“ са останали само... туфи изсъхнал гюрлюк. И кошниците. А дъхавите китки геройски са погинали от сушата и занемарените грижи по тях.
Още по-забавно стана, когато се опитахме да разберем кой плаща за тази безсмислена украса и носи отговорността за поддръжката й. От кметската администрация посочиха с пръст фирмата-строител на пътния възел – варненската „Хидрострой“ АД.
Тя е собственост на бизнесмена Николай Пашов, който е вече втори мандат съветник от партията на Бойко Борисов, и редовно печели големи инфраструктурни проекти тук и там. Само че от централния офис на компанията категорично отрекоха да имат нещо общо със злополучните кошници. И прехвърлиха отново топката към Община Бургас, която според тях ги е поставила на трасето изцяло по собствена инициатива.
Та чии са кошниците така и не стана ясно. Но е очевидно, че има нещо гнило в Бургас и неговото управление. Комай излиза, че служителите на общината с най-прозрачно управление, с какъвто приз се кичи морският град, най-хладнокръвно лъжат. Да си признаем, още в началото не им хванахме вяра, че строителна фирма ще седне да се занимава с окачване на кошници по стълбовете... Но както имаше една приказка от времето на тоталния тоталитаризъм: „Казва ли ти някой? Пък и смееш ли да попиташ!? А и да ти каже, можеш ли да му вярваш?“...
