Г. М. Димитров разговаря със старшината на българската рота в НАТО, без да подозира с кого си има работа
19 Септември 2012, Сряда
През 1952 г. военен конфликт между България и Югославия е трябвало да прерасне в световен по замисли на американските „ястреби”
Автор: Борис Цветанов
Още в края на Втората световна война Чърчил и Труман замислят кръстоносен поход срещу болшевизма. Побеждават обаче трезвомислещите политици в Лондон и Вашингтон. Но идеята за война срещу СССР, а по-късно със сателитите й, остава. Кроят се планове, набелязват се градове, които да бъдат сринати с атомни бомби. „Ястреби“ в САЩ дрънкат оръжие, но в Европа не искат нов военен театър. Конфликтът на Тито с Москва се явява манна небесна за военнолюбците. Но и срещу „някаква си Титова Югославия“ Англия и Франция не искат световен пожар.
Тогава Ленгли (ЦРУ) осъществява успешни провокации и срещу Запада, и срещу Белград, и срещу собственото си правителство. За Лондон, Париж и Бон е изфабрикуван документ, според който в началото на 1951 г. в Москва се провежда съвещание на ръководителите на социалистическите страни, на което Сталин ултимативно поставя задача за 3-4 години да се извърши подготовка за завладяване на Западна Европа.
Друг документ доказва строеж на 20-километров подземен тунел под река Дунав, който свързва Румъния и България. По него спокойно можело да се разминават две войскови колони камиони.
И двата документа и досега минават за автентични. През 1993 г. Си Ен Ен показва филм за подземни обекти на Варшавския договор. Между Ленинград и Москва – огромен тунел, до Калининград – тунели като швейцарско сирене, между Свищов и Зимнич – тунел; тунели и между Бургас-Ямбол-Стара Загора...
Американският шпионаж има солиден опит в изготвянето на подобни фалшификации. През ноември-декември 1940 г. на Хитлер е предоставен документ, до който агенти на СД се добират с цената на жертви до информацията, че Сталин подготвя война срещу Германия (операция „Гроза“) за юли 1942 г.
Друг документ се подхвърля в София през януари 1941 г., според който Чърчил готви откриване през април-май на фронт на Балканите. Случаят с „Гроза“ и „съвещанието на Сталин“ си приличат като две капки вода, включително и в разстрела на източниците, добрали се до „плановете“. При „Гроза“ от руснаците е разстреляна една жена, а при втория случай – един български полковник.
И тъй като след малко ще става дума вече само за Титова Югославия – едно необходимо пояснение: По данни на Интерпол от началото на века, та чак до 1948 г., в югославските държави престъпността е била най-свирепата в Европа. Необяснимо от 1948 г. насетне тя вече изчезва. Обяснението – едновременно с конфликта със Сталин по нареждане на Тито се организира един вид конференция на подземния свят. Пред големите и малки босове лично маршал Тито предлага: „Няма да ви пречим, дори ще съдействаме, само си вземайте багажа и дим да ви няма!“
Югославските мафиоти се сливат с армията югославски гастарбайтери и завладяват Европа. Нито в ЦРУ, нито в НАТО си мръдват пръста, при все че става ясно, и то веднага, че мафиотите се покровителстват от югославските тайни служби. Мнозина от най-важните босове стават двойни агенти. Официалните Вашингтон, Лондон, Париж, Бон приемат всичко, само и само Белград да противостои на Москва.
В такава обстановка на двойни агенти е подхвърлена нова фалшификация: Войната срещу Югославия ще започне от българска страна, ще нападнат и румънците, ще се включи Албания, след което идва и СССР. Срещу 35-те дивизии, които Югославия може да извади на бойното поле, Варшавският договор ще изпрати 85 елитни дивизии.
Този документ е представен и в Белия дом. Държавният департамент на спешно съвещание взема решение при разрастване на конфликта да бъдат хвърлени атомни бомби над 20 съветски града, София и Букурещ. Труман предлага да се гласуват милиарди за въоръжаване на югославската армия.
За тия документи се получават данни и в българското разузнаване. По това време в Белград като управляващ посолството и главен резидент работи Дичо Атанасов (читателят го помни от конфликта му с протежето на Мирчо Спасов Живко Попов).
Югославското направление в трети отдел на Първо главно е поверено на опитния разузнавач Кирил Масленков. Той получава в „наследство“ шестима български разузнавачи, бивши командири в югославската съпротива, заемащи важни постове в армията, полицията и икономиката. Особено ценен се оказва един майор от ВВС. С неговите сведения за българската армия няма тайни за усиленото разполагане на войскови части край Ниш, Неготин, Княжева. На разполагането им нашите отговарят със същото, като близо до границата се струпват войскови съединения, надвишаващи днешния пародиен брой на цялата ни армия. Започват насрещни битки по границата на разузнавачи. Падат жертви и от двете страни.
В такава обстановка в края на лятото на 1952 г. на границата се предава възрастен сърбин и иска среща с ръководството на разузнаването ни. Изпратен е Масленков. Сърбинът казва, че има син, военен лекар, който лекува висши военни във войсковите части на границата и имал достъп до свръхсекретни данни – пациентите са винаги словоохотливи при проявени добри лекарски грижи. Но бил разочарован от Тито и имал готовност да премине границата, но било опасно, та имало ли начин да му се помогне.
Кирил Масленков се връща в София. Провежда се екстрено съвещание. Присъстват министърът Георги Цанков, заместник-министърът Христо Боев (доскоро началник на Първо главно) и заелият мястото му Господин Гочев. Цанков потрива ръце и веднага започва да дава разпореждания как да се проведе операцията – нахлуване с военна сила на югославска територия, отвличане на лекаря... Веднага срещу му скача Христо Боев, наричан още Българският Зорге заради четвъртвековната му дейност на разузнавач, главно като нелегал в Европа и Азия и още „Хазяинът“ – в знак на уважение от колегите.
Вие сте политическо лице, казва му Боев, може да давате акъл само за политическите проблеми, не сте професионалист, как ще се действа ще решим ние с Масленков. От тук ще започне конфликтът на Боев с Цанков, който ще завърши с отстраняването на Боев от разузнаването и вливането му в редиците на репресираните. Тъй като министърът продължава да „дава акъл“, Боев отново се намесва. Цанков: „Говори, говори, може да ти е за последно”. В крайна сметка на границата са изпратени три джипа и осем висши кадрови разузнавачи, в бойна готовност е вдигната специална гранична дружина.
Както са предвидили Боев и Масленков, отсреща провокацията е подготвена професионално. Осъдени престъпници са облечени в български униформи и е трябвало да бъдат застреляни, очаквало се само преминаването на българските разузнавачи, които да преведат на наша територия лекаря. Всичко е щяло да бъде заснето със специални камери за нощно снимане. Само че оттатък преминава един единствен разузнавач, и то незабелязано от югославските агенти. Лекарят е преведен на българска територия под носа на подготвилите провокацията.
Капанът оттатък границата не хлопва. „Лекарят“ провокатор е осъден на 15 години затвор.
Сред героите от югославското направление е и Стоян Стоев. Той е започнал като следовател по доноснически сведения срещу поета Николай Ланков, че бил югославски шпионин.
Масленков през 1953 г. заедно с всички български дипломати, е изгонен от Белград като „персона нон грата“. После преминава на работа в Германия, където се превръща в кош
мар за агентурата на НАТО и генерал Гелен. Между другото вербува в българската рота в НАТО за българското разузнаване старшината на ротата и още един войник. Най-големият успех е своевременното съобщаване в София за предстоящите Унгарски събития. Агентка на Масленков с псевдоним „Лиляна“ пък черпи сведения направо от влиятелния във военните среди на Запада син на генерал Никола Жеков Тодоров.
През 1958 г. поради непрофесионализма на заместник-министъра Кумбилиев Масленков е арестуван и прекарва година и половина в германски затвор.
