Казват, че се е родила по време на криза, но е вкусна и полезна и в сити времена
Автор: Ани Петрова
Синът ми ще расте година след година с мустаци от лютеница. Сякаш беше вчера, когато проходи, а днес вече щъка гордо из градината на прабаба си и с победоносен вид ми носи я краставица, я домат…
Доматите са два и кусур пъти по-високи от него, а плодовете им са големи и тежки, неслучайно сортът е кръстен „биволско сърце”. Краставиците пък са едни такива криви, нестандартни, антиевропейски дори, ако решим да мерим кривината им в градуси и по стандарти.
Довчера моят малък юнак закусваше с някакво хуманизирано мляко от шише с биберон, но днес вече гордо забива зъбки във филията с лютеница. Лято е и „гражданчето” е при бабите си на село, но всъщност е у дома си, при корените си.
Новоприсаденото селянче не се стеснява да обира от филията и да маже обилно от лютеницата и по лицето си, за ужас на всички, които смятат, че детето трябва да е чисто и кротко като ленена салфетка.
Добре оцапаният юнак е като вожд на червенокожите и майка му дори е щастлива от победилата щуротия.
Чисти и послушни деца май има само в приказките и в спомените на баби и прабаби.
Традициите не са това, което бяха!
Това умозаключение е като плевел – където и да го сложиш, все си е на мястото, все припира за житейска мъдрост и дори за истина от последна инстанция.
А истината е, че традициите имат свой, собствен живот. Понякога надживяват десетки поколения, друг път умират скоропостижно, в трети случай се индустриализират.
Пример за превръщането на традицията в индустрия е и лютеницата. Десетки марки и разновидности мерят снага по щандовете на хипермаркети и гаражни магазинчета.
Някои се кипрят с това, че са произведени по традиционна българска рецепта, други претендират за „истински домашен вкус”, трети се хвалят с липсата на консерванти и оцветители.
А за мен и за моя малък син най-вкусна е лютеницата на баба Ани
Прави я всяка есен, нищо че гони 90-те. Шетнята около големия казан в задния двор не подминава никого.
Някои, чисто по мъжки позират с първите си подвизи около казана, в който бушува червената смес, други без много шум подготвят бурканите за съкровището, а огънят…огънят сякаш живее свой собствен живот.
Такава става и лютеницата – родена от огън и затова даваща ситост и сила. Неслучайно децата ни все така порастват с мустаци от лютеница.
Рецепта като за голяма фамилия
Продукти:
30 кг червени чушки
5 кг патладжани
10 кг доматено пюре (или повече, зависи каква киселинност се желае да бъде постигната)
2 1/2 литра олио
100 г захар
1 с. л. черен пипер
1 с. л. кимион
сол на вкус
Начин на приготвяне:
Чушките и патладжаните се изпичат. Вече обелени, се смилат на машина. Заливат се с 5-6 литра вода и се варят, докато омекнат и изври водата. Прибавя се доматеното пюре, захарта, солта и олиото. След това така получената смес започва да се пържи, като непрекъснато се разбърква с дървена лопатка, за да не загори. Останалите подправки се добавят към вече сгъстяващата се лютеница. Отдръпва се от огъня, когато прецените, че имате хомогенна смес с желаната от вас гъстота. Разсипва се още гореща в бурканчета (най-добре с винтова капачка), които след това се стерилизират във вряща вода 5-10 минути.
