Николай Хайтов е роден на 15 септември 1919 г. в пловдивското село Яврово в бедно семейство.
Символичната дата, която свързваме с първия учебен ден у нас, сякаш е белязала живота му и е предопределила волята му за учение и жаждата за знания по последния му дъх.
Завършва прогимназия в родното си село, но останал без средства да продължи образованието си, сам си изкарва хляба в Пловдив.
Работи като чирак в магазин за брашно, келнер в кръчма, камериер и общ работник в железопътните кариери край село Крумово. С цената на много лишения и системно гладуване, събира необходимите пари, за да се запише като частен ученик в гимназията в Асеновград. Завършва я през 1938г., като взима по две години за една, за да навакса пропуснатото време.
През 1943 г. се дипломира в Лесотехническия университет в София. Първото му назначение е като участъков лесничей в Персенкското горско стопанство в Родопите. После последоталено работи в Лесичево, в Девинския край и в Горското стопанство в Сапарева баня. От 1951 г. е инженер-лесовъд в Радуилския участък на самоковското стопанство „Боровец“.
Първият му очерк е публикуван през 1954 г. в списание „Септември“. Сътрудничи активно на вестниците „Работническо дело“ и „Кооперативно село“. Отпечатаните очерци събира в първата си издадена книга „Съперници“, която излиза на книжния пазар през 1957 г.
Две години по-късно е приет за член на Съюза на българските писатели, работи като редактор във вестник „Народна култура“ и списание „Наша родина“. От 1975 до 1977 г. е председател на Столичния съвет на културата, член е на Управителния съвет на СБП (от 1966 г.) и секретар на СБП (1966-1968 г.). През 1966 г. става главен редактор на списание „Родопи“ - едно неповторимо явление в българския периодичен печат, превърнато от Николай Хайтов във флагман на българщината в Родопите за цели три десетилетия.
През 1993 г. е избран за председател на Съюза на българските писатели и остава на този пост до 1999 г. През 1976 г. печели първа награда на световния конкурс за къс разказ в Арнсберг, Германия. Носител е на Димитровска награда за проза, на литературната награда „Йордан Йовков“ и на Вазовата награда за литература. През 2000 г. е удостоен с орден „Стара планина“. Избран е за академик от Българската академия на науките през 1997 г. Тиражът на творбите на Хайтов само в България вече надхвърля 5 милиона екземпляра.
Сред най-известните му книги са „Шумки от габър” (1965) , „Диви разкази” (1967), „Бодливата роза”(1975), „Гробът на Левски” (1987), „Дневници” (1988-1990). По негов сценарий са филмите „Краят на песента” (1970), „Козият рог” (1972), „Дърво без корен” (1974), „Мъжки времена” (1977), тв сериалът „Капитан Петко войвода” (1981) и др.
Николай Хайтов има двама сина – Александър и Здравец, и дъщеря – Елена. Той напуска завинаги този свят на 30 юни 2002 г.
