Зад волана, в компанията на големия писател


Зад волана, в компанията на големия писател
И легендарният водещ на предаването “Старият албум” по телевизия СКАТ Михаил Топалов е бил спътник на Хайтов в някои от многобройните му пътувания из страната
14 Септември 2012, Петък


Шофьорът на Хайтов разказва за това, което е научил от общуването си с него

Автор: Любомир Николов

Аз съм щастлив човек! Не защото съм богат и преуспял в живота, а защото имах рядкото щастие да познавам отблизо Николай Хайтов и да бъда приятел с него.
Хайтов ми беше любим писател. Бях изчел с наслада и удивление всичко, написано от него. Но никога, дори и в най-смелите си мечти, не съм мислил, че ще се запозная лично с известния писател.

Съвсем случайно една моя колежка, която се оказа негова балдъза, ме попита дали мога да намеря шофьор за Хайтов. И това ако не е съдба! Още на следващия ден почуках на вратата с надпис „Главен редактор на сп. „Родопи“. Влязох и застанах пред самия него. Гледах го и няколко минути не можех да повярвам на късмета си.
- Какво ми носите, младежо? – чух приятния му глас. И веднага отговорих:
- Нищо. Идвам да кандидатствам за шофьор при вас.
Поприказвахме половин час и той току отсече:
- Добре. Идвай и започвай!

Това беше през далечната 1973 г.
Шестнадесет години бяхме с Хайтов рамо до рамо. Често пътувахме само двамата из страната. Обикаляхме не само из родопския край, но и на много други места, където той имаше срещи с различни хора. Разбира се, по дългите пътища разговаряхме.

Спомням си един ден, когато ни се отвори приказка за творчеството на писателя. Никога няма да забравя думите му: „Творчеството на писателя много прилича на влакова композиция. Локомотивът – това е най-доброто произведение на автора, за което са закачени всички следващи, къде по-слаби, къде по-безинтересни, но така или иначе локомотивът ги тегли. За да бъде интересен един разказ, в него трябва да има конфликт – конфликт между положителния и отрицателния герой. Няма ли отрицателен герой – няма разказ“.

Веднъж един партиен секретар попитал Хайтов, защо в разказите му няма герой като него например. Писателят му отговорил, че има проект за такъв, но не бил сигурен, че ще му хареса, защото отрицателният герой бил партиен секретар, който дерибействал в малкото градче. Разбира се, такъв разказ не се появил на бял свят.
И така, от приказка на приказка, стигнахме до Яврово – родното село на Хайтов, където ни чакаше бай Иван с опечените картофи в разпалената камина.

Пак сме на път с Хайтов. Сега с нас е Михаил Топалов – стенограф, факир с феноменална памет. Малко след 9 септември 1944 г. той беше взел интервюта в затвора от принц Кирил и други тогавашни величия.
Можеше с часове да ни разказва истории за срещите си с интересни хора. Пътувахме за Тетевен, където Хайтов имаше среща и трябваше да нощуваме в хижата на горското стопанство.

Там ни чакаше гощавка с рибена чорба, на която Хайтов беше голям почитател. С пристигането влязохме в кухнята, за да наблюдаваме целия процес на приготвянето на чорбата.
Хайтов току подвикваше: „Любо, помни кое след кое се слага, като отидем в Яврово, да си направим“. Но така се случи, че явровска рибена чорба не ядохме, но от Тетевенския балкан съм запазил прекрасен спомен.

Ето ни отново на път.
Отиваме в родопското село Момчиловци при отец Канев – стар приятел на Хайтов. От години той събираше всякакви материали, разкази и спомени на стари хора за историята на Момчиловци. Хайтов ги взе, за да види ще стане ли от тях книга, или не.
След време ми каза, че е останал очарован от езика и стила на самоукия автор. Пипнал я тук-там и предал написаното за печат във Военното издателство.

Книгата на отец Канев „Миналото на село Момчиловци“ има и дълга история на нейното издаване. Колко пъти я сваляха от печат – ту хартия нямало, ту по някакви други причини.
Хайтов се бореше като лъв и най-накрая чудото стана – изданието беше в ръцете ни. Хубаво четиво, написано с любов към Родопите и хората.

Един ден, пътувайки към Родопите, стана приказка за любовта на човека към родното му място. Хайтов сподели, че не разбира хората, които бягат от България, било по икономически, било по политически причини.
- Аз, ако една седмица не видя баирите около моето родно село, ми става много криво и чоглаво. До старини човек го тегли натам, където той е прекарал първите 10-15 години от живота си.

Аз се убедих, че това е точно така. Роден съм в Казанлък, но детството ми премина в близкото село Шипка (сега вече град). 14 години живяхме там и след това „станах софиянец“, но и сега като си помисля за Шипка, една сладка болка ме бодва в сърцето. И при най-малката възможност бързам да отида до там, за да видя приятелите си от детските години и да обиколя Балкана над дядовата си къща.
Хайтов беше напълно прав – „Носталгията по родното място е едно от най-силните човешки чувства!“



Корица на изданието „Миналото на село Момчиловци”,  която отец Канев написва под редакцията на Хайтов

В категории: Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки