Германският конституционен съд одобри Европейския механизъм за стабилност
Мнозинството от германците се обявиха против плановете за спасяване на Еврозоната, показаха резултатите от два социологически сондажа.
Гражданите на Федералната република не са съгласни най-вече с плановете на Европейската централна банка за изкупуване на държавен дълг и бъдещия Европейски механизъм за стабилност (ЕМС), става ясно от анкетите.
Дни преди решението на Конституционния съд на Германия по ЕМС, 54% от германците се надяваха съдът да уважи иска за блокиране на механизма, сочи проучване, поръчано от ДПА. Само 24% от анкетираните са на обратното мнение.
Ратифицирането в Германия на ЕМС, който трябва да замени Европейския фонд за финансова стабилност, бе замразено до решението на Конституционния съд. Новият механизъм, който разполага с до 500 милиарда евро, 80 милиарда капитал и 420 милиарда във вид на гаранции, трябваше да започне да функционира през юли.
Според друго проучване на обществените нагласи 50% от германците се обявяват против изкупуването на дълг от ЕЦБ и само 13% нямат нищо против модела за подкрепа на закъсалите във финансово отношение членове на Еврозоната.
Независимо от красноречивите данни в анкетите, Конституционният съд на Германия одобри Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) на стойност 500 млрд. евро и паралелното Европейско данъчно споразумение против волята на мнозинството германци.
Осемте върховни магистрати дадоха „зелена светлина” на президента Йоахим Гаук да подпише текстовете, с което те се превръщат формално в част от германското законодателство.
В решението си Конституционният съд в Карлсруе настоява всяко увеличаване на германското финансово участие в ЕМС да бъде подлагано на одобрение от парламента в Берлин.
ЕМС трябваше да влезе в сила на 1 юли, или 12 месеца по-рано от предвиденото. След окончателната му ратификация той ще абсорбира неусвоените средства от неговия предшественик – Европейският инструмент за финансова стабилност (ЕИФС).
Европейският механизъм за стабилност използва комбинация от правителствено участие и гаранции. Фондовете заемат пари на финансовите пазари, след което ги презаемат на правителствата от Еврозоната при по-ниски лихви от тези, давани от частните кредитори.
ЕМС представлява по-съвременна версия на ЕИФС. Механизмът ще може да закупува суверенни ценни книжа едновременно на първичните и вторичните пазари, финансирайки програми за икономическо спасяване на страните, преди „да затънат” напълно, какъвто беше случаят с одобреното рекапитализиране на банките на Испания.
Цялостната идея е да се избегне допълнително задлъжняване на държавите, докато банките им се сблъскват с проблеми, свързани предимно с трусове на световните финансови пазари.
Единствено правителствата, ратифицирали паралелното споразумение, което ги задължава да водят балансирани бюджети, ще имат достъп до средствата от ЕМС.
Европейският механизъм за стабилност беше одобрен с решение на Европейския съвет от 25 март 2011 г.
До момента споразумението е одобрено от 20 от 27-те държави-членки на ЕС. Народното събрание на Република България ратифицира споразумението на 13 юли 2012 г.
Колкото и да звучи загрижено, за Еврозоната и ЕС като цяло въпросният механизъм е предназначен в крайна сметка да защити интересите на банките с парите на обикновения европеец, което за пореден път потвърждава, че евроолигархията държи всички ключови лостове на властта и ги използва, за да се предпази от локалните и глобални финансови трусове, а пешкирът както винаги ще операт данъкоплатците.
В цялата тая галиматия не пропусна да се намеси и вездесъщият милиардер-младоженец. Германия да се заеме с решаването на кризата в Европа или да излезе от Еврозоната, вместо да се опитва да изгони оттам Гърция. Тази радикална идея лансира финансистът Джордж Сорос, който наскоро се ожени за пореден път.
Германия трябва да поеме кормилото и да проведе политика, стимулираща растежа, да затвърди политическия съюз и да насърчи споделянето на бремето. Тя трябва да приеме цената на своето лидерство или да напусне Еврозоната доброволно, за да се запази Европейският съюз, смята Сорос.
Той отива и по-далеч - твърди, че една нова Еврозона без Германия, под ръководството на Франция, ще оцелее много по-добре и ще бъде далеч по-гъвкава.
След избирането на Франсоа Оланд за президент, стопанинът на Елисейския дворец нееднократно противопостави мнението си на германския канцлер Ангела Меркел. Франция е против германските идеи за безкрайни съкращения и настоява за политика на стимулиране на икономическото развитие – на което мнение е и Сорос.
Кой все пак причини кризата в Еврозоната?
Джак Юинг от в. „Интернешънъл Хералд трибюн" пише: Дебатът за това как да бъде разпределена цената за запазването на еврото често се съсредоточава върху един фундаментален въпрос, който остава неизречен, но се подразбира: "Кой все пак причини кризата?". Една догадка: не само гърците са виновни.
В Германия обаче цари стереотип, че разпуснатите гърци са пропилели предимствата, които носи членството в Еврозоната. Сред германските данъкоплатци се усеща явно негодувание, тъй като те чувстват, че от тях е било поискано да платят за греховете на гърците, както и на италианците и испанците. Нещата, естествено, не са толкова прости.
Макар да е вярно, че редица гръцки правителства носят голяма част от отговорността за кризата в Еврозоната, тъй като управляваха лошо националната икономика и финанси, има още куп други виновници. Сред тях са германските и френските банки, които отпускаха кредити на Гърция и надуха испанския строителен балон, както и европейските политически лидери, които преди повече от едно десетилетие въведоха еврото, въпреки че са знаели, че то има фундаментални дефекти.
Кръгът на виновниците за кризата в Еврозоната може да включва още капризните инвеститори в облигации, които подцениха риска от гръцкия дълг още преди 2010 година. Вина може да има и опасната им реакция дори на дребни събития, която нанесе вреди с високите цени на кредитирането на Испания и Италия, а оттам - и на техните икономики.
Други възможни „кандидати за злосторници" са банковите регулатори и националните правителства, които създадоха стимули за европейските банки да трупат държавни облигации на европейски държави.
Общественият дебат обаче изглежда се върти около културни стереотипи. Южняците са прахосници, които си живеят живота, а германците и понякога финландците, австрийците и холандците са скъперници без чувство за европейска солидарност. Някои от тези стереотипи са по-обидни: германският канцлер Ангела Меркел дори бе представена в гръцки и италиански медии като един съвременен Хитлер.
„Играта на хвърляне на вината, която взема превес в политическия дебат в Европа, ясно показва, че трансграничното политическо сътрудничество в Европа е замразено", казва Джанкарло Корсети, професор по макроикономика в университета Кембридж. Въпросът за вината витаеше във въздуха през последните дни, когато Меркел, френският президент Франсоа Оланд и други лидери от Еврозоната се сблъскаха с вероятността Гърция да се нуждае от още помощ, освен вече получената, за да избегне неконтролирано излизане от валутния съюз.
Еврото може да изчезне, освен ако европейците не спрат да търсят виновник и не се съгласят да си поделят цената на решението, предупредиха група известни икономисти от мозъчния тръст Институт за ново икономическо мислене (INET), който е финансиран от Джордж Сорос.
„Степента, в която пазарите сега наказват конкретни страни, може да е бледо отражение на национална отговорност”, подчерта съветът на INET в публикуван миналия месец доклад.
Редакционен коментар: Да посъкратим този фамозен списък и като изтрием „германски и френските”, да оставим само БАНКИТЕ.
Ето така, най-бързо, просто и ясно ще стигнем до отговора на този, както се изразява Джак Юинг неизречен въпрос "Кой все пак причини кризата?".
Да, банките, световните банкови империи, Рокфелеровци, Ротшилдовци.
Да ви припомня, че понастоящем почти всички ключови постове в Евросъюза и водещите национални държави в него са заети от настоящи и бивши членове на Трилатералната комисия, основен инструмент на Рокфелер за контрол над Европа, както и на Билдербергския клуб. Ето и малко факти по темата:
Марио Монти, министър-председател на Италия, член на Трилатералната комисия и на Билдербергите, съветник на инвестиционната банка „Голдмън Сакс“ – един от основните играчи, причинили кризата. Точно Монти обаче е одобрен от задкулисния световен елит да стане премиер на Италия.
Лукас Пападемос, също член на задкулисния световен кукловод – Трилатералната комисия и вицепрезидент на Европейската централна банка. ЕЦБ беше обвинявана от доста икономисти, че е действала неадекватно по време на кризата и е защитила големите банкови играчи от Германия и Франция, след като Папандреу подаде оставка, го поставиха начело на Гърция допреди последните избори.
Марио Драги, шеф на Европейската централна банка, бивши директор на Световната банка, човек на Голдман Сакс, разбирай на Трилатералната комисия.
Отмар Исинг, член на управителния съвет на германската централна банка „Бундесбанк“ и ЕЦБ е сред архитектите на еврото. Лобист на „Голдман Сакс” Питър Съдърланд, главен прокурор на Ирландия през 80-те години и също бивш еврокомисар по конкуренцията. Сега той е неизпълнителен председател на подразделението на „Голдман Сакс“ за брокерски дейности във Великобритания, „Голдман Сакс интернешънъл“, а преди колапса и последвалата национализация бе и неизпълнителен директор на „Роял банк ъф Скотланд“.
Да не продължавам списъка, той не е безкраен, но е доста дълъг.
Ще добавя само, че г-жа Меглена Пръмова-Кунева, също е свързана с Трилатералната комисия на Рокфелер, така, че сами си правете изводите, на кого ще служи нейната партийка ако се докопа до властта.
