Фердинанд в одеянието на византийски император, рисунка в Софийската катедрала
12 Септември 2012, Сряда
Как преди сто години цар Фердинанд предотврати световна война на исляма срещу християнството
Автор: Борис Цветанов
Клиширани, стандартизирани от десетилетия, непълни и банални са оценките за цар Фердинанд, особено стане ли въпрос за Балканските войни.
Той е некомпетентният, жадният за власт, блясък и театралност суетен маниак за величие и поради това – гробокопач на България.
И сякаш никога не е имало световни оценки за него: голям реалист с тънък политически усет. И винаги го забравяме, когато се говори за годините, в които сме показали икономическо чудо.
Сякаш не е казано: „През октомври 1921 г. България честно взе своето и си отвори пътя към Европейското семейство!“. Тази оценка е от особена важност, защото е дадена от един от най-влиятелните мъже в света тогава, ненавиждащият го иначе кайзер Вилхелм ІІ. Тя е още по-важна и затова, че той бе въоръжил турска армия с модерни пушки и крупови оръдия, беше дал на Цариград най-добрите си военни специалисти за съветници.
Две години преди войната в Париж, най-прочутата европейска пророчица Мадам дьо Теб бе предсказала на Фердинанд: скоро ще трябва да решаваш триумф или проклятие, но изборът ще бъде съдбовен, защото проклятието може да се яви пред теб, маскирано като триумф, а триумфът като проклятие...
Историците и до днес си блъскат главите над една от най-големите тайни във военната ни история: българската армия, удивила света, показвайки за първи път светкавична война, неочаквано спира пред стените на Цариград – вековната мечта на българските царе. И то след като Фердинанд изрекъл неведнъж пред чужди дипломати и журналисти: „Винаги мога да вляза в Цариград!“
Това е щяло да бъде триумфът му.
Величеството е носило в сърцето си незарастваща рана – унижението от целуването на ръката на Абдул Хамид като негов суверен, дочувайки пренебрежителното „Булгар вилает, Булгар вилает“...
Историците се надпреварват да иронизират шитите по поръчка на царя далматинка, византийски костюм, извезан със злато и обшита със скъпоценни камъни императорска корона. Неговото намерение е да влезе в Цариград не с автомобил и някаква военна униформа, а с каляска, теглена от шест бели коня, ограден от облечени в парадна униформа гвардейци. И да се заговори за него като за унищожителя на последния символ на османското владичество в Европа.
В това време Джордж V споделя с австрийския посланик Мендсдорф: „Суетата му ще го накара да отслужи тържествена литургия в „Света София“, след като влезе триумфално в града!“ А сър Едуард Грей добавя: „Цяла Англия с душа и сърце е за българите!“
Но да се върнем отново на Вилхелм ІІ, който казва: „Българите бяха умело ръководени и се сражаваха успешно. Никакви конференции на никакви Велики сили не могат да им отнемат и едно селце!... Готов съм да приветствам Фердинанд като император на Византия!“ И пак той пророкува: „Гласът на България ще се намеси най-шумно в европейския концерт!“
Когато на другия ден след тия му думи получава молба от Високата порта за посредничество в преговори, само и само българите да не влязат в Цариград, кайзерът отсича: „Отказвам каквото и да било участие в акция срещу българите, срещу техния победен марш!“
И веднага нарежда мнението му да стане достояние на всички европейски столици. След което обявява България за седма велика сила!
Същото казват и в Англия. Вестник „Таймс“ твърди: „Българите не знаят, че щикът е излязъл от употреба и от 500 метра тръгват неудържими в атака. „На нож!“... Роди се нова велика сила, която Великите сили не са в състояние да обуздаят!“
Нека видим що дума противникът. Шериф паша коментира: „След Лозенград българите можеха да унищожат цялата турска армия, да не й дадат да се реорганизира и да влязат в Цариград преди нея“.
И наистина турската армия отстъпва панически, оставяйки след себе си всички оръдия, обози...
Водачът на младотурците Таалат бей пък признава: „Бягството ни беше неописуемо. Никакви заповеди, никакви разстрели не помагаха срещу деморализираната армия“.
Джемал бей, командир на низамската дивизия, изтъква: „У анадолските войници настъпи неописуем душевен смут. Започнаха негодувания: „Четирите малиазиатски вилаета са ни достатъчни, защо трябва да мрем за Румелия!“
Министър-председателят Кямил паша се обръща към Букурещ „да употреби всички средства, за да спре българите да не влязат в Цариград“.
Кямил паша събира всички посланици: „Ако българите влязат в Цариград, аз ще изляза с меч в ръка пред стените на Високата порта, за да загина там. Но нищо не ще бъде в състояние да спре мюсюлманите! Всички посланици, всички дипломати, всички чужденци християни ще бъдат изклани до един! Всички християни в цяла Турция ще минат под ножа!“
Великите сили изпращат военни кораби към Босфора, за да евакуират гражданите си.
В Лондон се чуват гласове да се апелира към Фердинанд в името на хуманността да спре настъплението на армията си.
„Глупости! – удря по масата Вилхелм ІІ. – Българите трябва да влязат в Цариград! Кямил може да мре спокойно – вече е на сто години!“
Джордж V е роднина на Фердинанд. Даже доскоро династията е носела названието Сакскобурготска. Но кралят е ужасен от това, което може да стане. „Ако на кубето на „Света София“ – казва той – бъде поставен кръст, мюсюлманите ще хвърлят храма във въздуха. В цял свят ще започнат мюсюлмански вълнения... Най-страшно ще бъде във Франция и Русия. Ще пламне Индия. А аз имам 80 милиона поданици мюсюлмани“...
За Лондон нещата са черно-бели, но в Петербург Николай ІІ е между чука и наковалнята. Официална Русия отдавна е заявила: Цариград може да бъде или само на турците, или само на руснаците. Само че, откакто е започнала войната, денонощно край двореца с възторг от българите дефилира цяла Русия. Как при това положение да се стигне до изпълнение на тайните депеши, пратени до европейските държави, че ако българите влязат в Цариград, Русия ще изпрати целия Черноморски флот на Босфора, за да ги унищожи.
Не може да го каже официално. В разговор с брата на Вилхелм ІІ – Хенрих, на въпроса какво ще стане, ако Фердинанд влезе в Цариград, отговаря: „Да влиза! Никой няма да спре него и армията му. Пет пари не давам за Цариград. Да ми го подаряват, няма да го взема!“
Такава е в общи линии ситуацията. И нито един историк не се замисля над парадокса: суетният цар, парвенюто, маниакът за блясък и театро, лисицата, вместо да изпъчи гърди в готовия византийски императорски костюм, неочаквано, загадъчно, нелогично се затваря в Главната квартира в Стара Загора и не си показва носа навън. Не приема чужденци, журналисти, при все че не е пропускал случай да изтъкне, че и той е „човек от занаята“.
Но точно след „настъплението с невероятна скорост“ („Таймс“) край Лозенград от Главната квартира нареждат атаката да спре.
Историците цитират генерал Фичев: „Главната квартира, която не познаваше обстановката, спря настъплението и възможността да бъде разгромен оттеглящият се противник...“
И друг път в „Десант“ сме казвали, че истинската история се пише от тайните служби, от разузнаването. Историците се правят на ударени къде от некомпетентност, къде от недобросъвестност по този въпрос.
А там е отговорът на загадката за спрения устрем на първата светкавична война.
Фердинанд е разбирал значението на разузнаването.
На 23 октомври той вика при себе си капитан Самарджиев, заместник-началник на Разузнавателната секция към Генералния щаб. Той току-що е пристигнал с най-добрия си агент Ангел Пецев – най-добрия познавач на положението в Турция. Самарджиев докладва: „Цариград е осеян с подземни канали, тунели, катакомби. Фанатични мюсюлмани вече са заложили под „Света София“ стотици килограми взрив. Взривяването му ще бъде сигналът за свещена война на исляма срещу християнството в цял свят“.
Българският цар си спомня какво му е предрекла Мадам дьо Теб (самият той е нещо като пророк – предвидил е Първата световна война още през 1909 г., като греши само с 4-5 месеца, б. а.). И на 24 октомври ще издаде оная толкова будеща недоумение заповед за спиране на неудържимата българска армия.
След това задълго ще се затвори в себе си. Никой няма да разбере драмата на съдбоносния му избор. „Станах за посмешище в Европа“ - ще сподели той със свои. А когато европейските владетели ще започнат и гавра, ще кипне и ще заяви на испанския крал Алфонсо: „Европа не ме разбра! Но аз ще си го върна... Ще я подпаля тази стара Европа от четирите й краища!“
Глупаци, българите не влизат, защото Русия не ги пуска и проваля чрез своята маша Радко Димитриев атаката на Чаталджа.
5
Daniela Pencheva Dimitriadu
07.03.2019 08:15:58
0
0
danieladimitriadu@abv.bg
4
iv131313
14.02.2013 16:27:05
0
0
Прекрасна статия. Поздравления за "различният" поглед.
3
Ташунко Сапов
17.09.2012 08:28:48
1
1
Хъм,като кажеш А,кажи и Б,ние мисли не четем.Къде е манипулацията и кое е глупавото?
2
Хъм
16.09.2012 11:39:09
0
0
Крайно манипулативна и глупава статия.
1
читател
12.09.2012 15:19:33
1
1
Pax Ottoman или какво ни готвят на Балканите
Новото потурчване на България и полуострова
Регионалната глобализация и цивилизационните предизвикателства
Боян Чуков 12. Септември 2012
България подобно на редица източноевропейски страни преживява дълбока криза на идентичността. Този резултат е тежко наследство от мощната радиация на войнстващия атеизъм, вилнял в Източна Европа години наред след Втората световна война. След промените през 1989 г. и разпадането на СИВ и Варшавския договор се получи огромен геополитически вакуум. Самата перестройка в Източна Европа и Русия бе извършена от хора с нисък интелект, играещи единствено ролята на обслужващи "инструменти" в стратегията на атлантическия геополитически вектор. Мислещият човек в Източна Европа се оказа смъртен враг за западната демокрация и за местната колониална администрация. България се превърна в истинска "лъскава" витрина на западната лъжедемокрация в Балканския регион.
Десет години след началото на XXI век особено остро се поставя въпросът: Какво е бъдещето на нацията и националната държава? Преди 15-ина години отговорът бе доста избистрен.
Глобализацията мощно мачкаше
националните държави и целият свят методично, подобно на "пластилин", се формираше по образец тип Pax Americana. Днес сме изправени пред основната дилема на съвременната геополитика и международните отношения. Ако приемем, че оценката на националната държава и нацията трябва задължително да се разглежда през алгоритъма на неолибералната парадигма, която се налага методично кога чрез по-меки, кога чрез твърди методи, то правилният отговор е цитиран малко по-горе. Все още една немалка част от финансираните от чужбина неправителствени организации (НПО) в България с мощно медийно присъствие се опитват да налагат пред общественото мнение именно идеологията на неолибералния глобализъм като Проект на "вечния мир". Все по-силно се усеща инерционната съставка на това действие, която губи във времето първоначалната си сила. Логично в тази посока се развива и тезата, че трябва, че се налага да се разделяме във времето с толкова скъпия преди години "държавен, национален суверенитет". Последният според неолибералните идеолози е затворена страница, почти метафора в съвременните международни отношения. Глобализацията, от една страна, ерозира, размива и в крайна сметка срива принципите на суверенната и национална държава. Нагледен пример са страните от Югоизточна Европа. Най-релефно това се наблюдава в т.нар. Западни Балкани, където и с "невъоръжено око"
се вижда как дишат границите
Очевидно е, че идеологията на неолиберал-глобализма, вплетена в съвременния процес на глобализация, представлява недвусмислена заплаха за националната държава и държавния суверенитет. В ЕС обаче наблюдаваме и противоположния процес на описания по-горе. Германия, Франция, Великобритания напротив, укрепват своите държавност и суверенитет.
Прави определено впечатление, че на фона на разпадащата се държавност на редица страни в Югоизточна Европа и на Балканите, наблюдаваме точно противоположната тенденция по отношение и на Полша и Турция. За България е от изключително значение да си дадем правилния отговор на въпроса: защо Турция и Полша правят изключение от останалите страни в нашия регион? Не е сложно да се установи, че и двете страни са "базови" по отношение на глобализацията тип Pax Americana. По-ясно казано, и Анкара, и Варшава имат еднаква геополитическа ориентация. И двете столици обслужват на регионално ниво глобалния геополитически код на Вашингтон. Те са нещо като "кучета-пазачи" на геостратегическите интереси на САЩ в тази част на света. Проблемът на Анкара и Варшава се състои в това, че предвид задълбочаващата се финансово-икономическа криза на Запад (да не бъркаме, на Изток такава криза все още няма), поляци и турци ще трябва да обслужват интересите на американците на аутосорсинг - един вид като техен филиал. Накратко, с щатски "камертон" да настройват във фаза глобалния геополитически код на Вашингтон с тяхния собствен регионален геополитически код. И естествено, всичко това, както бе посочено по-горе, да става на аутосорсинг.
Протичащите световни политически процеси поставят под сериозно съмнение състоятелността на неолиберал-идеалистичната философия на глобализацията. Наблюдават се ясно очертанията на регионалната глобализация, която по един парадоксален начин се завръща чрез лозунга "Напред към миналото". Определени пространства се реинтегрират на чисто цивилизационна основа, като това става и на мрежов принцип. Не е сложно да се установи, че бавно, но методично се гради
буферна зона между Русия и континентална Европа
Основната цел е да се изгради бараж между Руската федерация и Германия. Това пространство се нарича още и Балтийско-Черноморска дъга. На Север като основен атлантически форпост се оформя Полша, а на Юг тази роля е предоставена от Вашингтон на Турция. Регионалната глобализация се развива, но на Балканите има различни проекти. Турция като регионален играч има определени амбиции да се превърне постепенно почти в глобална сила. Понятието Pax Ottoman е планиран субпроект на Pax Americana. Накратко, чрез исляма, които се завръща в Турция, се рециклира Османската империя. Синергията между идеологиите на неоосманизма, неопантюркизма, неокемализма, че даже и турското евразийство, води към... възраждането на Високата порта и превръщането на Истанбул в център на неохалифата (Neo-Halifelik).
В проекта Pax Ottoman на Балканите са включени Албания, Босна, Косово, Македония и България. По признание на турския външен министър Ахмед Давудоглу неоосманският проект е роден в САЩ и е базиран върху някои от трудовете на Джордж Фридман. Част на глобалния Pax Аmericana е субрегионалният проект "Големият Близък изток" (ГБИ), който при реализация предвижда мащабно прекрояване на границите в Евразия. Турският премиер Реджеп Ердоган е съпредседател на ГБИ. Последните събития в Сирия подсказват, че неоосманските амбиции на Турция вероятно ще бъдат преформатирани предимно в посока Балканите.
За България е вече абсолютно ясно, че в тази нова геополитическа мозайка София е "дадена" да обслужва турския геополитически регионален код. Огромният проблем и екзистенциална опасност за нас, българите, е, че южната ни съседка, на базата на своята неоосманска външнополитическа стратегия, се стреми да възстанови контролираните от Високата порта преди години територии на Балканите. Нещо повече, прави се откровен опит да се промени цивилизационният код на българския народ.
В момента Анкара води на българска територия обилно финансирана и модерна информационно-психологическа война. Какво казва теорията в такива случаи? При подобен вид информационна война имаме три фази: захват, настаняване и усвояване. Към днешна дата Анкара е на път да приключи първата фаза и има всички признаци, че се подготвя плацдарм за втората. Атаката на платената с европейски фондове "експертна група" по линия на Комисията за защита от дискриминация срещу титаните на българската история и литература Левски, Вазов и Ботев в образователната система на страната ни предизвика бурна реакция в българското обществено мнение. Това е очевидно доказателство, че българите все още не са загубили своя инстинкт за самосъхранение.
Пътят за спасение на цивилизационния код на българите е само един. Първоначално е необходимо да имаме връщане към националното самосъзнание и нациоцентризъм. Вторият етап е екзистенциално важен за оцеляването на всеки един даден народ и той е свързан с правилното намиране на "себеподобния" в цивилизационен аспект с цел многостранно сближаване и преживяване не само на финансово-икономическата глобална криза. Българите трябва да потърсят общата за нас
цивилизационна "пъпна връв"
колективната ни памет за общо минало с други братски народи, транснационална организация и достатъчно силно гравитиране в орбитата на родния за българите цивилизационен център. Ясното дефиниране на външния фактор, който желае да превърне българите в биомаса, също би могло да изиграе достатъчно мобилизираща и консолидираща роля във формирането на новата общност. Като членове на ЕС не можем да пренебрегнем един много важен факт. Повечето православни народи в т.ч. и България, имаме "закъсняло" в историческото време нациостроителство. Православието обаче е било винаги за българския народ основен стълб за самоидентификация.
Опазването на цивилизационния код на нашия народ може да стане само чрез изход от глобализацията тип Pax Americana и връщане към Православието, което е призвано да бъде духовен вожд на българите. Така, както е било през онези 500 години на варварското турско робство. Необходимо е и час по-скоро да се възстанови и загубената комуникация в рамките на евразийското пространство. Носеща конструкция в това измерение е руският език. Но това е вече друга тема. И да не забравяме! Конкретната любов към истината винаги е териториална!
Сподели във Facebook Приятел
