Защо Димитър Общи обра хазната


Защо Димитър Общи обра хазната
Димитър Общи
12 Септември 2012, Сряда


За да не дават свои пари за народното дело, тетевенски чорбаджии изнудват революционера да извърши нападението при Арабаконак

Автор: Борис Цветанов

Вече 140 години – от 22 септември 1872 г., когато е извършен легендарният обир при Арабаконак, та до днес – слушаме все едно и също: Арабаконашкото приключение е дело на недисциплинирания, неукия и без идеали Димитър Общи.

Заел се с авантюри, несъобразени с Устава, полицията попаднала по следите му, арестуван бил той и другите разбойници, те пък – за да представят делото си като политически акт, започнали да разкриват комитетите и на организацията е нанесен смъртоносен удар... Е, чуват се и други гласове. Вера Мутафчиева например отбелязва: „Общи е привлекателен образ, равностоен на Левски – двама силни мъже, различни в революционната си тактика“. А и Николай Генчев споделя това мнение: „Общи е силен българин, истински смелчага, за който пищовлъка е професия и смисъл на живота“...

Но това са гласове в пустиня. Наложило се е несериозното и невярно: Общи е неграмотен и без идеали.
Идеята ни не е да реабилитираме заместника на Левски, а да се опитаме само да вдигнем една прашясала и незабелязвана от ортодоксалните историци завеса, зад която рядко е надничано. Всъщност чие дело е арабаконашкия обир?

Няма да пропуснем да отбележим, че сам Апостола не е бил против „бастисването“ на хазната, но както е по Наредата, с решение на частния комитет... Има историци, според които е имало решение на Тетевенския комитет или пък на Ловешкия; и че Общи бил задължен под заплаха от смъртно наказание да предприеме тази стъпка, щото при отказ... Но не си струва да опровергаваме нелепости.
Иначе обирът е извършен перфектно.

Почти месец властта е далече от истината.
И както много други обири в империята, и този е щял да „мине към дело“. Още повече, че от самото начало е съгласувано със султана „категорично да не се раздухва“ случая, за да не се вълнуват духовете на населението. Везните клонят към „неизвестни извършители“ – арнаути гурбетчии, минаващи оттук, уволнени или дезертирали турски войници... Полицията търси разбойниците из цяла Европейска Турция. В хайките са включени българи. Стига се дори до парадокса каймакаминът на Орхание (дн. Ботевград) да кани за съвет самите инициатори на обира, като изпраща някои да шпионират в Букурещ...

Малшансът на Общи е, че мюдюринът (окръжният управител) Ахмед Мазхар паша е бил по неволя изключително амбициозен. Този обир слага на карта кариерата му. Оплаквал се е, че четири големи неразкрити престъпления тежат над него и ако не разкрие и това – ще го извикат в Цариград и ще му хвръкне главата.

Разкриването на обирджиите е било не въпрос на чест, а на живот и смърт. Освен това той вярвал на интуицията си, а тя му говорела за нещо различно от кажи-речи вече приетото.
Да видим преди всичко какво е съдържала хазната – 1 250 000 гроша. По онова време, който има 1000 гроша, е минавал за богат човек. С 1 200 гроша се е строяла къща. Грош е струвало кило месо.
Нека знаем още, че обирджиите били затруднени от това, че парите са главно в дребни монети – бешлик (5 гроша) и меджидии (20 гроша). Общата тежина на експроприираното била между 40 и 50 кг.

Стигаме до идеята на обира. Категорично тя не е на Общи. Тетевенският чорбаджия Станьо Врабевски, председател на комитета, и Петко Милев, също чорбаджия и касиер, подкокоросват председателя на Етрополския комитет Тодор Пеев. След което Станьо се заема със самия Димитър Общи. Така и така, комитетската каса няма да се напълни, ако тоя даде две лири, оня пет (една лира – пет гроша). Ето от Букурещ искат 50 000 гроша, откъде да ги вземе?!

Всъщност тия пари са могли да ги дадат двамата чорбаджии – бълха ги ухапало. Сам Станьо вредом се хвали, че за него 10 000 гроша не били пари, винаги можел да се бръкне за толкова. Той е дори прилично богат. Поради това – близък с властта. Върти търговия и в Румъния, и в Унгария. С него може да се мери в Тетевен само Петко Милев. Тия двамата затова са станали и членове (избрани за председател и касиер) на комитета, ще дадат каквото дадат, иначе комитите може и сами да си го вземат като ги натиснат.

И продължава Станьо: Ето тук ще мине турската хазна, хайде – обери я. Ще напълним касата! Това той не би казал на Левски. Апостола веднага би доловил потайната му мисъл. Но пък така не само ще се отърве от даване свои пари за народните работи, ами и тъй като парите от обира ще отидат на съхранение у Петко Милев, те двамата ще могат да бъркат в тях и вземат „на заем“ колкото им душа иска...

Ще изпреварим събитията и ще кажем, че така и става: общо 6 200 гроша щедро раздава Общи след обира на тетевенски чорбаджии да си свършат търговиите, а после от печалбата уж да ги върнат в комитетската каса.
Сега да видим дали Общи е бил неграмотен и без идеали.
Заместникът на Левски веднага отговаря: „Да нападна и обера хазната е много лесна работа! Но ще се вдигне голям шум и след три, пет месеца работата ще се открие и комитетските работи ще излязат наяве!“

„Левсковедите“ се правят на невидели този документиран отговор. Няма да го коментираме.
Ще продължим. Станьо знае, че Общи е честолюбив. И го удря в слабото място: „Бягаш от народна работа! Хайде върви си – нищо не става от тебе!“ Изследователи твърдят, че бил казал още: „Ти не си мъж!“. А това вече е много.
Два дни по-късно Общи запретва ръкави.

Ако някой смята, че откриваме Америка, лъже се. Тия работи открай време си ги има документирани. Само дето на историците им е удобно да има обичайния виновник. В протокол номер 1 на комисията на Али саиб паша до великия везир от 14 декември 1872 г. е отбелязано: „Най-накрая по внушение на заместник председателя на Тетевенския комитет хаджи Станьо Врабевски и касиер Петко Милев той (Общи) образувал една въоръжена група, за да нападне изпратената от Орхание за София хазна“. Станчо Хаджииванов пък казва пред комисията: „Това е дело на чорбаджиите, ние сме бедни хора...“

И Димитър Панчовски в изследването си „Последните дни на Васил Левски“ е написал: „...тетевенските чорбаджии, за които било по-лесно да използват самонадеяността на Димитър Общи..., отколкото да бръкнат в дълбоките си джобове да подпомогнат революционното дело...“

Има го и в думите на Мазхар паша, когато му става ясно що за човек е приятелят му: „Бе, хаджи, как не те досрамя да участваш в такова престъпление? Какво ти липсваше? От какво имаше нужда от богатство ли, от почести ли... Ти имаше власт да качваш и сваляш мюдюри, ако искаше и мене можеше да свалиш“. Тази оценка още повече разкрива истинския лик на Троянския кон хаджи Станьо – председател на революционния комитет в Тетевен (!?). Не само пари колкото е бил обирът е могъл да даде за делото без да загуби нещо съществено в търговията си, но е могъл да помогне и с влияние и власт...

Това е причината за драмата след арабаконашкото приключение. Самото то и масовото издайничество, отвратило турците по-късно, е следствие. А е могло да се мине и без него.
Защото има още един позорен епизод,
избягван от така самонареклите си „левсковеди“.

Хаджи Иванчо Пенчович (за него вече в „Десант“ писахме защо приема да стане член на тази комисия) се опитва да спаси организацията. Пише го в писмо до Каравелов и Данаил Попов на 26 януари 1873 г.: „Хаджи Иванчо изпратил до запрените хабер (тайним образом) с риск на живота си „да не се изказва нищо, щото знаят, ако искат да се освободят... Но те със своите преголеми простотии не приели да държат и да не казват нищо, но изказали всичко от игла до конец“. И втори път ги окуражава хаджи Иванчо, но запрените пак не приели...



Станьо Врабевски Тодор Пеев през 1873 г. Изглед към Арабаконашкия проход днес

В категории: История , Горещи новини

3
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
3
Иван Драганов
07.11.2017 10:18:49
1
1
Написали сте 1 250 000 гроша. Това не е вярно! Може би е грешка на ръката. 125 000 гроша е правилното.
2
кариди
21.11.2014 22:32:17
0
1
браво. страхотно. да четат и се учат глупаците и родоотстъпниците.
1
българин патриот
12.09.2012 15:22:32
0
1
Pax Ottoman или какво ни готвят на Балканите
Новото потурчване на България и полуострова
Регионалната глобализация и цивилизационните предизвикателства
Боян Чуков 12. Септември 2012
България подобно на редица източноевропейски страни преживява дълбока криза на идентичността. Този резултат е тежко наследство от мощната радиация на войнстващия атеизъм, вилнял в Източна Европа години наред след Втората световна война. След промените през 1989 г. и разпадането на СИВ и Варшавския договор се получи огромен геополитически вакуум. Самата перестройка в Източна Европа и Русия бе извършена от хора с нисък интелект, играещи единствено ролята на обслужващи "инструменти" в стратегията на атлантическия геополитически вектор. Мислещият човек в Източна Европа се оказа смъртен враг за западната демокрация и за местната колониална администрация. България се превърна в истинска "лъскава" витрина на западната лъжедемокрация в Балканския регион.
Десет години след началото на XXI век особено остро се поставя въпросът: Какво е бъдещето на нацията и националната държава? Преди 15-ина години отговорът бе доста избистрен.
Глобализацията мощно мачкаше
националните държави и целият свят методично, подобно на "пластилин", се формираше по образец тип Pax Americana. Днес сме изправени пред основната дилема на съвременната геополитика и международните отношения. Ако приемем, че оценката на националната държава и нацията трябва задължително да се разглежда през алгоритъма на неолибералната парадигма, която се налага методично кога чрез по-меки, кога чрез твърди методи, то правилният отговор е цитиран малко по-горе. Все още една немалка част от финансираните от чужбина неправителствени организации (НПО) в България с мощно медийно присъствие се опитват да налагат пред общественото мнение именно идеологията на неолибералния глобализъм като Проект на "вечния мир". Все по-силно се усеща инерционната съставка на това действие, която губи във времето първоначалната си сила. Логично в тази посока се развива и тезата, че трябва, че се налага да се разделяме във времето с толкова скъпия преди години "държавен, национален суверенитет". Последният според неолибералните идеолози е затворена страница, почти метафора в съвременните международни отношения. Глобализацията, от една страна, ерозира, размива и в крайна сметка срива принципите на суверенната и национална държава. Нагледен пример са страните от Югоизточна Европа. Най-релефно това се наблюдава в т.нар. Западни Балкани, където и с "невъоръжено око"
се вижда как дишат границите
Очевидно е, че идеологията на неолиберал-глобализма, вплетена в съвременния процес на глобализация, представлява недвусмислена заплаха за националната държава и държавния суверенитет. В ЕС обаче наблюдаваме и противоположния процес на описания по-горе. Германия, Франция, Великобритания напротив, укрепват своите държавност и суверенитет.
Прави определено впечатление, че на фона на разпадащата се държавност на редица страни в Югоизточна Европа и на Балканите, наблюдаваме точно противоположната тенденция по отношение и на Полша и Турция. За България е от изключително значение да си дадем правилния отговор на въпроса: защо Турция и Полша правят изключение от останалите страни в нашия регион? Не е сложно да се установи, че и двете страни са "базови" по отношение на глобализацията тип Pax Americana. По-ясно казано, и Анкара, и Варшава имат еднаква геополитическа ориентация. И двете столици обслужват на регионално ниво глобалния геополитически код на Вашингтон. Те са нещо като "кучета-пазачи" на геостратегическите интереси на САЩ в тази част на света. Проблемът на Анкара и Варшава се състои в това, че предвид задълбочаващата се финансово-икономическа криза на Запад (да не бъркаме, на Изток такава криза все още няма), поляци и турци ще трябва да обслужват интересите на американците на аутосорсинг - един вид като техен филиал. Накратко, с щатски "камертон" да настройват във фаза глобалния геополитически код на Вашингтон с тяхния собствен регионален геополитически код. И естествено, всичко това, както бе посочено по-горе, да става на аутосорсинг.
Протичащите световни политически процеси поставят под сериозно съмнение състоятелността на неолиберал-идеалистичната философия на глобализацията. Наблюдават се ясно очертанията на регионалната глобализация, която по един парадоксален начин се завръща чрез лозунга "Напред към миналото". Определени пространства се реинтегрират на чисто цивилизационна основа, като това става и на мрежов принцип. Не е сложно да се установи, че бавно, но методично се гради
буферна зона между Русия и континентална Европа
Основната цел е да се изгради бараж между Руската федерация и Германия. Това пространство се нарича още и Балтийско-Черноморска дъга. На Север като основен атлантически форпост се оформя Полша, а на Юг тази роля е предоставена от Вашингтон на Турция. Регионалната глобализация се развива, но на Балканите има различни проекти. Турция като регионален играч има определени амбиции да се превърне постепенно почти в глобална сила. Понятието Pax Ottoman е планиран субпроект на Pax Americana. Накратко, чрез исляма, които се завръща в Турция, се рециклира Османската империя. Синергията между идеологиите на неоосманизма, неопантюркизма, неокемализма, че даже и турското евразийство, води към... възраждането на Високата порта и превръщането на Истанбул в център на неохалифата (Neo-Halifelik).
В проекта Pax Ottoman на Балканите са включени Албания, Босна, Косово, Македония и България. По признание на турския външен министър Ахмед Давудоглу неоосманският проект е роден в САЩ и е базиран върху някои от трудовете на Джордж Фридман. Част на глобалния Pax Аmericana е субрегионалният проект "Големият Близък изток" (ГБИ), който при реализация предвижда мащабно прекрояване на границите в Евразия. Турският премиер Реджеп Ердоган е съпредседател на ГБИ. Последните събития в Сирия подсказват, че неоосманските амбиции на Турция вероятно ще бъдат преформатирани предимно в посока Балканите.
За България е вече абсолютно ясно, че в тази нова геополитическа мозайка София е "дадена" да обслужва турския геополитически регионален код. Огромният проблем и екзистенциална опасност за нас, българите, е, че южната ни съседка, на базата на своята неоосманска външнополитическа стратегия, се стреми да възстанови контролираните от Високата порта преди години територии на Балканите. Нещо повече, прави се откровен опит да се промени цивилизационният код на българския народ.
В момента Анкара води на българска територия обилно финансирана и модерна информационно-психологическа война. Какво казва теорията в такива случаи? При подобен вид информационна война имаме три фази: захват, настаняване и усвояване. Към днешна дата Анкара е на път да приключи първата фаза и има всички признаци, че се подготвя плацдарм за втората. Атаката на платената с европейски фондове "експертна група" по линия на Комисията за защита от дискриминация срещу титаните на българската история и литература Левски, Вазов и Ботев в образователната система на страната ни предизвика бурна реакция в българското обществено мнение. Това е очевидно доказателство, че българите все още не са загубили своя инстинкт за самосъхранение.
Пътят за спасение на цивилизационния код на българите е само един. Първоначално е необходимо да имаме връщане към националното самосъзнание и нациоцентризъм. Вторият етап е екзистенциално важен за оцеляването на всеки един даден народ и той е свързан с правилното намиране на "себеподобния" в цивилизационен аспект с цел многостранно сближаване и преживяване не само на финансово-икономическата глобална криза. Българите трябва да потърсят общата за нас
цивилизационна "пъпна връв"
колективната ни памет за общо минало с други братски народи, транснационална организация и достатъчно силно гравитиране в орбитата на родния за българите цивилизационен център. Ясното дефиниране на външния фактор, който желае да превърне българите в биомаса, също би могло да изиграе достатъчно мобилизираща и консолидираща роля във формирането на новата общност. Като членове на ЕС не можем да пренебрегнем един много важен факт. Повечето православни народи в т.ч. и България, имаме "закъсняло" в историческото време нациостроителство. Православието обаче е било винаги за българския народ основен стълб за самоидентификация.
Опазването на цивилизационния код на нашия народ може да стане само чрез изход от глобализацията тип Pax Americana и връщане към Православието, което е призвано да бъде духовен вожд на българите. Така, както е било през онези 500 години на варварското турско робство. Необходимо е и час по-скоро да се възстанови и загубената комуникация в рамките на евразийското пространство. Носеща конструкция в това измерение е руският език. Но това е вече друга тема. И да не забравяме! Конкретната любов към истината винаги е териториална!
Сподели във Facebook Приятел

Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки