34-годишният Иван Чалъков от Мараш изкара няколко месеца като отшелник върху гроба на баща си
10 Септември 2012, Понеделник
Варналия пък си изкопа сам гроб, направи си паметник, издялка върху него и датата на смъртта си, но се обеси четири години по-рано
Автор: Ева Сърнова Снимки: aвторът
Притиснати от немотията и отрасли в безбожие, все повече българи предприемат постъпки, по-подхождащи за сюжет на епизод от „Семейство Адамс“ или на друг подобен холивудски филм на ужасите. Но и тези, които все още успяват да запазят разума си в рамките на нормалното, вече започват да губят хладнокръвието си и масово се кръстят в ужас да не ги споходи и тях такава съдба.
Отскоро възрастните хора в шуменското село Мараш не спират да си плюят в пазвите и заобикалят отдалече селските гробища. Така е, откакто там се е заселил и 34-годишният Иван Чалъков – синът на самоубилия се точно на 1 май т. г. бивш старшина Борис Чалъков. Една вечер той просто не се прибрал в дома си, чийто покрив споделя заедно с майка си и сестра си Върбинка, ами нарамил един дюшек, турил го на гроба на баща си и заживял отшелнически, подобно на Робинзон Крузо, върху упокойното място.
Наоколо са погребани все хора от неговия род – баби, лели, чичовци, чиито „духове“ единствено му правят безмълвна компания. Иначе опечаленият мъж си примъкнал край погребалната могила на отеца си и най-необходимата му покъщнина. Пък „душ“ си взимал на чешмата в гробищния парк.
„Нощем го чувам да приказва с баща си. Крещи: „Тате, тук съм, излез да си поприказваме“ – нарежда пазачът от близкото летище, комуто е додеяло от виковете на клошаря и мръсотията, която твори около себе си.
От своя страна Иван обяснява: „Нито аз мога да живея без татко, нито той можеше без мене“. И разказва как преди време с родителя си гледали някакъв сериал по телевизията, озаглавен «Двама завинаги» и двамата единодушно стигнали до извода, че това се отнася и за тях. После разправя как преди три-четири години с баща си прочели мисълта на Лев Николаевич Толстой, че най-великото познание на човешкия живот е, че той е безсмислен. Тогава решили заедно да се самоубият. „Миналата година му казах: „Татко хайде да се хвърлим на релсите“, а той ми вика: „Синко, още е рано“. Иван още не може да проумее защо родителят му, с когото твърди, че е имал силна духовна връзка, е избързал да го стори.
В Деня на трудещите се – 1 май, 66-годишният пенсиониран старшина Борис Чалъков избира смъртта и се хвърля от жп моста под влака Комунари-Горна Оряховица. Избира и подходящо място за целта – точно зад завоя, така че да не го види машинистът. Стои известно време прав до електрическия стълб и пуши цигара. Когато локомотивът се задава, оставя недопушения фас на един камък и скача пред трена.
„Бяхме заедно. Аз отидох за вода и като се върнах, него го нямаше. Де да зная, че е отишъл на линията. След 2 часа дойдоха криминалистите и ми казаха. Голямо плачене беше”, спомня си синът. Отишъл да види мястото и заварил там бутилка бира, която баща му оставил. „Тате, тук ще има още една бутилка – моята”, обещал Иван. Още тогава бил готов да сложи край на живота си, но разследващите случая полицаи успяват да го спрат.
Една вечер, почти 2 месеца след погребението, вместо за вкъщи, той отива на гробищата и остава там. „Дойдох и викам: „Аз, татко, ще бъда при тебе завинаги“. Не го правя демонстративно, а от болка“ – обяснява постъпката си мъжът, който често бива забелязан почерпен.
В последно време вонята, която се носи от неговия импровизиран бивак, все повече тревожи местните жители. „Иван не е агресивен, но хората се плашат – все пак това е свято място“ – коментира кметът на селото Жечко Нейчев. Той няколко пъти се е обаждал на телефон 112, но дошлите полицаи не предприемали нищо, тъй като мъжът си кротувал и не нападал никого.
Няколко дни, след като случващото се на марашките гробища се раздуха по медиите, най-сетне пазителите на реда се намесиха и от миналата сряда Иван вече е настанен в психоболницата в Царев брод.
Но тревогата на кмета остава, след като за малко още същата вечер оттам щели да го върнат обратно в селото, защото не бил агресивен. Нейчев таи надежда, че Иван все пак ще бъде освидетелстван от ТЕЛК и ще получи някаква пенсия, за да не проси. „Вече всичко изчистихме след него. По принцип нашите гробища са едни от най-поддържаните”, хвали се кметът и уточнява, че поне два пъти годишно тревата в тях се коси.
От психиатричното заведение заявяват, че предстои диагностициране на опечаления пациент, който за първи път попада при тях. И ако има клинични основания за инвалидизиране, той ще бъде предложен за освидетелстване. Според шефката на клиниката д-р Нели Николова поведението на Иван и първоначалното му обследване говорят за сериозно психическо разстройство.
За съжаление, случаят в Мараш не е изолиран, що се отнася до нетипичните за нормалните хора постъпки, вдъхновени от очевидно влечение към отвъдното. В смядовското село Риш още потръпват от спомена за един 73-годишен самотник, който изкопал сам гроба си приживе, оборудвал го с мраморен паметник и издялал върху него годината на смъртта си – настоящата 2012-а. Четири лета по-рано обаче – през 2008-ма, варненецът Стоян Железов, който се бил прибрал в бащината си къща в Риш след пенсионирането си, внезапно решил да се самоубие.
Дни преди да си окачи въжето, отишъл до мемориала си и изчукал с длето новите цифри – 2008 година. Не сколасал да смени само датите върху порцелановата си снимка, която също сам си поръчал и залепил върху паметната си плоча. Затова върху металния обков около портрета му останала годината 2012. Като се погрижил за тези корекции, кротко се прибрал вкъщи и увиснал на примката.
Старецът някога бил як и здрав мъж. Цял живот работил като шофьор в ДАП-а, по едно време карал и такси. На младини дори натрупал актив от дузина скока с парашут. Само той си знае защо е планирал умирачката си за 2012 г., когато щял да чукне 77 лазарника. Но далеч преди това обявил из Риш, че дава 1000-1300 лева награда за този, който му изкопае гроб. И тъй като никой не се наел на жив човек гроб да копае, дядо Стоян сам свършил тази работа.
Междувременно обаче обявената награда изкушила крадците и една нощ неизвестни мъже нападнали самотника и го пребили, за да му вземат парите. Но така и не ги намерили. Старикът прекарал няколко дни в шуменската болница със счупен нос. Дори бил освидетелстван от съдебен лекар. Но като се прибрал в село, дали заради тази случка, или по друга причина, решил, че не си струва повече да живее.
В деня на смъртта си се окъпал и облякъл нов кат дрехи, а скованият собственоръчно ковчег застлал с одеало и чаршаф. Дори приготвил четири торбички с подавки за бог да прости за гробарите. После отишъл до гроба си да смени датите. След всичките тези старателни приготовления, запътилият се към „оня свят“ дядо Стоян звъннал по мобилния си телефон на селския полицай Марин и го уведомил, че ще се беси. И че ще го прави по собствена воля, а не че някой го е принудил да го стори.
Когато полицейската патрулка пристигнала в дома му, възрастният човек вече бил предал Богу дух. В предсмъртното му писмо намерили указания за погребението и негово послание до попа на община Смядово, с което покойният вече самоубиец се разпореждал от моргата в Шумен да го вземат с попската катафалка. За целта оставил и 300 лв., та божият служител да го опее подобаващо.
Като легенда в селото все още се говори как споминалият се старец преди време взел да отглежда малко момиче, в което се влюбил, когато пораснало. Тогава майката на девойката дошла и прибрала щерка си. А позастарелият мераклия изрисувал върху фасадата на къщата си полегнал лъв. На надгробния си паметник обаче издялкал... клюмнало кокиче.
Сега дядо Стоян отнесъл в гроба си и точните значения на тези определено символични образи. Като оставил тълкуванието им на живите.
Дали обаче някой ще може да разгадае на колко още българи ще им „хлопне дъската“ и ще предпочетат да хванат пътя към отвъдното, вместо да се мъчат на грешната земя в самота и мизерия.
