Подобно на много други бележити фигури от времето на Съединението, и името на Въльо Стефов постепенно се затрива от народната памет
Автор: Гергана Господинова
Светлата 127-годишнина от Съединението на Княжество България с Източна Румелия, обявено на 6 септември 1885 г., е повод да отдадем заслужена почит и на някои забравени дейци, борили се за каузата на националното обединение. Сред тези фигури се нарежда и името на поручик Въльо Стефов.
В родното му село Медово, общ. Братя Даскалови, той е познат като човекът, извършил практически акта на Съединението, тъй като в решителния момент, когато председателят на Българския таен централен революционен комитет Захари Стоянов е арестуван, след което минава в нелегалност, на Стефов е поверена нелеката задача да координира дейността на организацията. Така на практика тъкмо той е този, който дава заповедите на комитетите да въстанат и с пушки в ръце да продължат към Пловдив, където да обявят Съединението на България.
Малцина обаче са запознати с героизма и решаващата роля на този ревностен деец на каузата за обединението, с горчивина споделя Игнат Пенев – най-възрастният общински съветник от общ. Братя Даскалови и жител на с. Медово. По неговите думи освен липсата на обществено признание, героят Въльо Стефов не е споменат в нито един исторически филм за Съединението. Не стига това, ами и често се случва името му да се греши, като бива наричан Въльо Стефанов.
За съществуването на тази личност напомнят само паметникът в родното му село Медово, мемориалната плоча, поставена върху фасадата на новопостроената от наследниците му къща, както и една пловдивска уличка, която носи неговото име.
Въльо Илиев Стефов завършва прогимназия в родното село Медово, след което започва да служи като певец в местната църква.
И тъй като по онова време Божията обител е седалище на революционния комитет, тъкмо там той получава и първите си поръчения във връзка със съпротивителното движение, предизвикано от решенията от Берлинския конгрес и намеренията на Великите сили да попречат на усилията за създаване на българска държава в нейните естествени етнически граници.
С група свои съселяни Стефов постъпва в Източнорумелийската гвардия, а оттам е изпратен във Военното училище в София.
Подготовката и провеждането на Съединението го заварват на служба като адютант на командира на Втора дружина на Източнорумелийската милиция майор Данаил Николаев. В началото на август 1885 г. Стефов вече е член на БТЦРК и на него се възлагат отговорни задачи по привличане на войската към идеята за Съединението и укрепване на комитетите в села и градове.
Но събитията се развиват стремглаво и съвсем не според предварителните планове. Панагюрище въстава на 2 септември 1885 г., а Захари Стоянов е арестуван. Така се стига до момента, когато под ръководството на Въльо Стефов се взема решение Съединението да се обяви на 5 срещу 6 септември. Самият той организира и ръководи въстаническите сили в нощта между двете съдбовни дати, когато се пристъпва към овладяване на резиденцията на Главния управител.
През 1886 г. Въльо Стефов е преместен на служба в Русе, след това в Казанлък. Достига до воинското звание подполковник. През 1891 г. преминава в запаса и се премества да живее в Пловдив. През 1901 г. е избран за народен представител от името на Либералната партия. Умира внезапно от сърдечен удар на символичната дата – 3 март 1902 г.
