Българин разкрива истинската същност на блондинката и остава изненадан, че е писала остроумни афоризми
Автор: Борис Цветанов
На 5 август 2013 г. светът отбеляза половин век от загадъчната смърт на американската легенда Мерилин Монро. Милиони фенове, 8-метров паметник, книги, филми, сувенири напомнят за секссимвола на Щатите от последните романтични десетилетия.
Версиите за нейната кончина също се множат с времето, но преобладава тази за „отстраняването“ на блондинката, за да не създава проблеми на братята Кенеди: единият – президент, а другият – министър на правосъдието.
Читателят вече познава Димитър Адамов Димитров – повече като генерал Доналд Доналдсън, приятелят на Джон Кенеди, предупредил го за големия заговор срещу него. Тук ще се спрем на опита му година и половина преди ония събития да разкрие Мерилин Монро като съветска шпионка.
Този му опит вероятно ще легне в основата на идеята КГБ да фалшифицира биографията му през 1978 г., когато попада на негови следи (Доналдсън се укрива от 1963 г. от световната конспирация – убиецът на Кенеди). Представянето му като осем години по-малък поставя под съмнение всичко, което Доналдсън е разказал за убийството на американския президент.
Всичко е дозирано с доста истини, като тази, че в детските му години Димитров е бил наричан в родното си село Медковец Дико бибето (от „бибе“ – диалектна дума за малкото на гъската). Дори сестра му Василка Манойлова, която живееше в Лом, пригласяше на измислиците.
Не се мина и без баба Ванга – на пророчицата се приписа, че „видяла“ през 1978 г. Димитров жив. В неговото дискредитиране КГБ пусна в ход и платени журналисти от руското списание „Огоньок“, които в статия през 1978 г. му приписаха връзки с „Коза ностра“ и го изкараха наемен убиец на мафията, приятел на Джо Бонано и Карло Гамбино, убил по тяхно нареждане през 1976 г. разследващия журналист Дон Боулс, разобличил в статии Бари Голдуотър във връзка с мафията...
Когато през 1990 г. и десет години по-късно и в нашата преса се появиха публикации за „най-големия авантюрист в българската история“ (визираме вестник „Нощен труд“), от американския културен център декларираха, че в регистъра на US гражданите няма данни за човек с имена Доналд Адамсън Доналдсън. Като утешителна награда се казваше, че причината може да е попадането на този човек в някоя програма за защитени свидетели (голяма нелепост!) или с по-особения му статут на генерал от тайните служби.
На снимката, която публикуваме, Димитър Димитров – Дико бибето, е облечен в странна униформа. А тя е такава, защото като син на бедни родители той е изпратен в един жп полк в София като барабанчик и там завършва средно образование. Въпреки че между двете снимки има половин век разлика, приликата между двамата е убедителна.
Но да се върнем на Мерилин Монро и да видим какво разказва самият Димитров-Доналдсън – по това време той е един от ветераните разузнавачи, основали Бюро за информация. 16 септември 1996 г., село някъде в България, Димитров-Доналдсън:
„Търгувахме с информация. Разкривахме тайни и ги предлагахме при поискване. ЦРУ, ФБР, полицейски управления, щатски шерифи, дори Шарут бетахон – Израел... В търсене на тайни попаднахме на Мерилин Монро. Търкаляше се из креватите на Джон, американците го наричаха Джак, на Робърт, че и на Теди. Нищо особено като знаем за безкрайните женски истории на Джак и за нейните три брака и безброй мъже... Само дето край Кенеди Мерилин се бе задържала съмнително продължително.
Джак ми е разказвал с умиление как реела поглед в тавана, когато скучаела край двамата братя, които си водили разговори: „Ех, какви умни разговори водите – въздъхвала – а пък аз съм една глупачка...“
И друг път Мерилин е изтъквала, че е глупава: „Аз съм олицетворението на всички вицове за блондинки“. Само дето не беше така. Ние бяхме попаднали на нейни бележници – не дневници, каквито си водят ученичките или политиците-маниаци.
Тетрадки по всичко: стихотворения, рецепти за манджи и какво ли не, но аз бях впечатлен от някои изречения, които си бяха чисти афоризми, минимум думи – максимум смисъл, достойни да влязат във всеки сборник от рода на „Мъдростта на вековете“.
Ето: „Мъж – човек, който винаги забравя рождения ти ден, но винаги знае на колко си години“; „Холивуд – място, където за целувка се плащат 50 000 долара, а за душата ви – 50 цента“; „Умното момиче си тръгва преди да са си тръгнали от него“; „Със строго спазване на правилата не се стига доникъде“...
Така възниква въпросът: Защо се прави на глупава?
И отговорът: да си осигури възможност, без да се притесняват от нея, братята да си водят държавнически разговори. Беше началото на 1962 г. – Берлин, Куба, съветски ракети, атака на космоса, предстоеше излитането на Джон Глен, икономиката на СССР – Джак бе повярвал на Хрушчов, че СССР ще настигне икономически след десет години Щатите и през осемдесетте ще построи социализма.
Всяка дума беше безценна за Кремъл. Агент на КГБ в кревата на американския президент беше върхът на успеха в шпионажа. Не бързах да приемам, че в дъното е КГБ, можеше да е и Тел Авив – евреите бяха вдигнали мерника на Кенеди – пречеше им за атомната бомба. Можеше да бъде и работа на Фидел Кастро – Кенеди беше неговия кошмар... Но в крайна сметка стигнахме до извода, че Мерилин работи за Москва.
Третият й мъж Артър Милър си беше комунист от 1943 г. Но по-важното е, че открихме нейна връзка с Гюс Хол, председател на компартията на Щатите. И с неговите приятели братята Чайлдс – Джак и Морис, евреи, съветски шпиони поне от четвърт век.
Наши хора във ФБР ни казаха, че всъщност тия двамата били и федерални шпиони още от времето, когато нямаше ЦРУ и с шпионажа се занимаваше ФБР. (През 1980 г. Рейгън удостои братята Чайлдс посмъртно с президентски медали за свободата!).
Накрая открихме и руската връзка – Анатолий Гарбилов. Търговски представител към съветското посолство. Със съмнителен дипломатически имунитет. Но това беше от 1959-1960 г. Гарбилов беше отзован. Започнахме да търсим новата връзка.
Открихме и още нещо: Мерилин бе посещавала Москва с делегация, но всеки ден й се губели часове. Специалисти от ЦРУ бяха на мнение, че даже се срещала с Хрушчов. Кръгът се затвори. Много бяха шпионите около Мерилин Монро.
Скоро открихме и новата връзка – Генадий Григоренко, пристигнал и той като търговски представител в края на 1961 г. Всичко дойде на мястото си – дори отговорът на въпроса защо любовната връзка Монро-Джон Кенеди продължаваше вече осем години. Знаем вече философията на блондинката: момичето си тръгва преди да са си тръгнали от него. Не беше и влюбена кой знае колко. Нито пък за нея сексът беше нещо кой знае какво.
Един неин афоризъм го доказваше: „Какво нося в леглото – „Шанел“ номер пет, разбира се“.
Друг допълваше картината: „Аз съм едно малко момиче, което напразно търси някой да го обича“. И още: „Не заблуждавам никого, те се заблуждават сами, изграждайки си някакъв образ за мен“...
На 29 май 1962 г., облечена в съблазнителна вталена рокля, тя изпя „Happy birthday” на Джак. Тогава предрекох буря.
На 2 март наш човек я бе проследил до Мексико, където тя се бе срещнала с фанатичния комунистически емисар на Фидел Кастро Фредерик Фийлд. Тогава нашият човек бе забелязал, че я следи не само той, но и ФБР.
През юни засякох среща на Мерилин с Григоренко. На 26 юли – нова среща между двамата. И вероятно съм допуснал грешка. На 28 юли Григоренко отплава за Москва отзован. Усетих, че съм следен. Всичко можеше да е и случайно, но в разузнаването никога не се знае кое е случайно и кое – не.
На 5 август Мерилин Монро бе намерена мъртва. Официално: самоубийство вследствие свръхдоза успокоителни. Успокоение за неразсъждаващи.
Много ми приличаше всичко на почерка на КГБ. Тази смърт бе един вид предизвестена. Ана Фройд, дъщеря на Зигмунд Фройд – психоложка, при която Мерилин Монро бе ходила за съвети, бе отбелязала в лекарския си дневник:„емоционално нестабилна, силно импулсивна, не понася самотата, депресивна, параноична с шизофренични отклонения“. Беше изградена и легенда, вероятно полуистина за неин прадядо, който се самоубил в лудница, за майка й, че била изпадала в маниакална депресия.
Възможно е отдалече на Мерилин Монро в Москва да е заложено като на кон, който като се умори да бъде убит. Затова и вероятно е нагласена работата с това неуравновесеният психоаналитик Ралф Грийнсън да стане много близък с нея.
Наричала го е „моят Иисус“. А може би имаме работа с грандиозна измама, защото тя пише до психоаналитика си на 4 август: „Чувствам се много добре... Мисля, че най-сетне постигнах контрол над себе си и живота си...“
