Вежди потурчва киното ни

Автор: Илияна Христова

Докато просветният министър Сергей Игнатов патетично брани присъствието на Ботев и Левски в учебниците, а българското кино прави опити да се изправи след десетилетно падение, от Истанбул долетя новина. Тя гласи, че българският министър на културата Вежди Рашидов завел маса наши филмови дейци в югоизточната ни съседка, за да почерпят опит как се правят филми. В резултат България и Турция сключиха споразумение за съвместно кинопроизводство.

Договорът бе  подписан от Рашидов и турския му колега Ертугрул Гюнай. Церемонията се състоя във вторник вечерта. Същия ден пресцентърът на Министерството на културата напористо твореше съобщения, описващи почти на живо всяка стъпка на Рашидов. Все едно е холивудска звезда.

До 17 часа бяха произведени цели три съобщения, които спокойно можеха да се сместят в едно, но пък ударното им творене показа, че Рашидов е завел на екскурзия и текстописци, които трябва да оправдаят присъствието си.

Ето какво прочетохме на сайта на министерството в едното: “При изключителен интерес в Истанбул започна срещата на български и турски кинопродуценти и кинорежисьори, организирана по идея на българския министър на културата Вежди Рашидов”.
В следващото бе добавено: “Телевизионни канали, радио предавания и сайтове отразиха началото на безпрецедентната среща на български и турски кинорежисьори и кинопродуценти, която се случва за първи път в историята и е организирана по идея на Вежди Рашидов”.

Тези опуси трябваше не само да възпеят министъра, но и да втълпят, че край Босфора се вдига епохален шум. Не просто отишъл Рашидов, ами и местните го срещнали като примадона.
Всъщност, на поканата на Вежди откликнаха точно 37 турски кинаджии. За страна, произвеждаща 70 игрални филма и над сто сериала на година, бройката бе комично малко.

Интересно е също, че от българска страна да почерпят и предадат опит се явиха Любомир Нейков, Евтим Милошев, Зорница София, Влади Въргала, Андрей Слабаков, Борислав Чучков, Димитър Митовски, Димитър Гочев.
Някои от тях нямат свестен филм през живота си и са символи на халтурата.

Какво точно правят те там не стана ясно, но ако с това се изчерпваше целия фарс, можеше само да се посмеем.
Работата обаче е по-сериозна, даже страшна. Турция несъмнено има успех във филмовото творчество последните години, това се дължи на субсидиите, които отпуска държавата. Евтино произведените сериали след това приоритетно се пласират в съседни държави – със смесено етническо население, мюсюлманско.

Целта е да пропагандират турските бит и ценности. Да възпитават култ към турските актьори. Да приобщават и заинтригуват младите хора (те представляват голяма част от публиката) с турския начин на живот.
Това е тиха целенасочена културна инвазия, с трайни последствия, която трудно може да бъде спряна, защото се извършва съобразно всички юридически и пазарни закони. Сериалите са мекото оръжие на неоосманизма.

Те умишлено се правят леки, достъпни, атрактивни за масово гледане. Сръбски историци възроптаха срещу тях през пролетта.
Сега Вежди Рашидов, вместо да се поучи от Турция  и да популяризира нашите филми в държавите, в които има българско малцинство, ни тика още повече в културния капан. А той, покрай Фатмагюл и други прочути героини, и без това вече щракна. Занапред “сътрудничеството” ще се задълбочи - турците ще дават пари, ще пишат сценариите, наши актьори ще припечелят някой друг лев, най-вероятно филмите ще се снимат евтино в Бояна.

И не очаквайте ленти като “Време разделно”.




В категории: Горещи новини