Откриха изчезнал ръкопис на „Речник на българския език“

Автор: Стоян Райчевски

Едва ли някой от българистите и езиковедите се е надявал, че уникалният ръкопис „Речник на българския език” от Стоян Шивачев, подготвен за печат преди повече от сто години, не е загубен безвъзвратно като много други български книжовни паметници и че ще се появи на бял свят в наши дни.
Чудото стана! Откри го Христина Шивачева в семейния архив и го показа в началото на месеца в две поредни издания на предаването по Национална телевизия СКАТ „Прокудени от бащин край”.

Ръкописът е съставян възоснова на народните говори в българското землище през втората половина на XIX век. Подготвен е за печат окончателно през 1906 г. Съдържа около 75 000 български думи, някои от които са изчезнали вече и не се срещат в другите речници на българския език. Авторът на този колосален труд – Стоян Шивачев, в началото на XX век прави неимоверни, но безуспешни  усилия да го издаде. Изпраща ръкописа до Министерството на просвещението, до Българската академия, до редица учени българисти и слависти в София, Петербург и Прага.

Досега за този речник се знаеше само от кореспонденцията на автора му и от няколко отделни запазени листи на черновите му.
Сега наново този труд тръгва да търси своя издател.
Учените тепърва ще анализират и коментират събраното от Шивачев безценно езиково  богатство. Откритието е повод да си спомним и за неговия автор, който се явява един от най-ранните и продуктивни изследовател на езика, обичаите, традициите, фолклора и историята на българите.

Стоян Шивачев е роден в Малко Търново през 1854 г. в семейството на Петко Терзиниколов. Завършва класното училище в Лозенград и се отдава на учителска дейност. Даскалува най-напред в с. Граматиково (1868),  През 1872 г. е назначен за учител  в българското училище в Бургас, после – в родния си град. Там той е избран за член на революционния комитет и взима участие в подготовката на Априлското въстание. От 1875 г. отново се завръща като учител в Бургас, където тясно се обвързва с революционната дейност на поп Сава Катрафилов.

Шивачев е човекът, организирал посрещането на руските войски при освобождението на Бургас, а след това е избран за първи секретар на  новообразувания  български Общински съвет на  същия град. По-късно се отдава на юридическа дейност и служи като мирови съдия в градовете Бургас и Созопол и като адвокат в Нова и Стара Загора и на други места. През 1913 г. Стоян Шивачев е назначен за съветник на  българския генерал-губернатор на Тракия в град Одрин. Загива трагично при неизяснени обстоятелства край град Димотика през 1914 г.
Стоян Шивачев е изключително богата и многообразна личност.

Той се занимава с публицистика, съставя учебници, работи над юридически съчинения, превежда от старогръцки, латински и френски. Пише стихове, повести и драми, но най-трайни  интереси показва към научноизследователската работа. Централно място в тази негова дейност заемат проблемите на българската археология, етнография, диалектология, фолклор, история и география.

От 80-те години на  XIX век той започва да работи върху проучването на цяла Тракия в нейните географски граници в историческо, географско, етнографско, демографско и лингвистично отношение. Написва огромен труд от над 2000 ръкописни листа под заглавие „Тракия – от Балкана и Родопите до Бяло и Черно морета”, но така и не успява да го издаде.
Речникът на българския език е плод на  30-годишните му занимания с лексикология и диалектология.

Шивачев неуморно обикаля всички големи села и градове на Тракия, особено нейната южна половина – Цариградско и Одринския вилает. Докато кръстосва тези земи, той успява да събере и голям брой български народни песни, но за тях също не се намира издател.

Иначе големият родолюбец е имал планове да започне издаването на списание „Отечествознание”. За тази цел още през 1885 г. той отпечатва „Покана за спомоществувателство”. Според нея първата книжка на периодичното издание е трябвало да съдържа статии от рода на: „България в историческо, етнографско и географско отношение”, „Розовата долина”, „Едно пътешествие  по турско-българската граница”, „Пътеописателен очерк за Черноморското крайбрежие от Цариград до Кюстенджа”, „Описание на Цариград”, „Народни умотворения”, „Народни обичаи и вярвания” и др.

Повече от един век книжовното наследство на възрожденския изследовател енциклопедист Стоян Шивачев  чака  следовниците да дадат живот на книжовното му дело, които да съберат неговите ръкописите и намирайки спомоществуватели, да направят това национално богатство достояние на цялата българска общественост.



В категории: Горещи новини