Уважаема редакция на „Десант”,
Казвам се Антон Цачев и съм от Русе.
Наскоро започнах 89-тата си година, която може да се окаже и последната за мен. Лекарите ми откриха рак на дробовете, вече имам изкаран инфаркт, страдам и от лимфолевкоза. Инвалид съм ІІ група.
Понеже смъртта ми наближава, помолих дъщеря си да ме откара до Никопол – родния ми град, да го видя и се простя с него. Тя е добър шофьор, а и аз от 60 години шофирам.
Тръгнахме на 8 август. Беше около 12,00 часа на обяд, когато на завоя за гарата в Свищов зад нас изръмжа кола на КАТ. Дъщерята спря, почака и отиде до патрулката. Аз, поради слабото си сърце, лесно се вълнувам и получих задушаване. Излязох и се изправих до колата.
Веднага до мен, от около 7 метра изтича катаджия и извика нещо строго. Досетих се, че трябва да вляза в колата. Влязох, но вътре въздухът не ми стигаше, сърцето ми започна да прескача и отново излязох на въздух. Дори показвах на униформения, че имам болки в сърдечната област. Дъщерята се развика: „Вие ще уморите баща ми“.
Излизането ни от колата било забранено и можело да ни свалят по очи на земята, й обясни катаджията с груб тон, нетърпящ възражение. Нали и бивш министър легна по очи, гледахме по телевизията лекари от Г. Оряховица също да лежат по корем, нищо че после се оказаха невинни.
Нашето нарушение било, че сме пътували на светлини за мъгла. Бутончетата в колата са много близки и стават тия пропуски. Цялата работа беше за глоба от 10 лева.
Необходима ли беше цялата тази настървеност от страна на катаджиите в случая? Тия хора не прецениха ли, че сме мирни и спокойни пътници? Кой ги инструктира да всяват страх и респект при допуснато дребно нарушение?
Такова ли щеше да е поведението им, ако от колата се изсипе тумба цигани?
Успяха да угасят радостта, че ще видя за последно родния си град.
Смятам, че такива са инструкциите на цялостната политика в Министерството на вътрешните работи. Страх, респект и зрелищни, но безполезни акции. И то, от министър-борец срещу престъпността, който не обича да го питат колко апартамента има.
Съжалявам, че нямам подходяща снимка да ви изпратя заедно с писмото, за да прецените имам ли вид на терорист, който всява страх служителите на МВР.
Понеже уважаваният от нас бургаски хирург д-р Любомир Калудов не е успял да изтрие от тук заядливия си коментар, сме длъжни да направим следното уточнение. Копие на писмото е качено в групата на "Десант" във "фейсбук", можете да видите оригинала ето тук:
http://www.facebook.com/groups/145770118889773/
2
4i40
27.08.2012 12:32:07
0
0
В зората на демокрацията, когато вестниците бяха стотици, за да вдигне тиража се измисляха такива къси съобщения - "Баба в шок от триметров смок" "Извънземни кацат в с.Балабанчево, а кметът нехае". Съчиняваха се сутрин, на планьорките и се наричаха "патици"
Това с 89 годишния другар от Русе е типична журналистическа патица. Да сте ни жиди и здрави, мили десантчици!
