Ако нямаше почва, как чалгата щеше да вирее у нас?
17 Август 2012, Петък
И „мениджъри”, и „творци”, и „аграри” масово са влюбени в гьобека
Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net
Разговаряхме с приятел – невероятен меломан, изтънчен любител на хубавата музика. От дума на дума, като почти всеки префърцунен български журналист, нададох казионния вой за чалгата, как няма скоро да се оправим, народът се опростачил с тия чалги и така нататък, слушали и чели сте до болка... Тодор, обаче, умен мъж, ме засече веднага „Ако нямаше почва, как чалгата щеше да вирее у нас?”
Жегна ме силно, съгласих се и почнахме малко по малко да четем фактите от най-съвсем новата (и не чак толкова) история на България. Ако искате да ви ги споделя? Не съм сигурен, че ще ви стане особено приятно.
Хора, нашият народ много отдавна питае силна обич към кафанските чалгии на комшиите от Сърбия, към сиртакитата и барбаянетата на гърците от югозапад и към маанетата на турците, идващи ни най-южни. Лъжа ли?
Я, по-възрастните да си спомнят на колко сватби от 70-те и 80- те, ако не се думне един як гьобек, все едно сватба не е ставала? Интересно обаче, чисто румънски изпълнения у нас се забелязваха почти само в населените места стриктно покрай Дунава. Явно към чалгицата по си ни е теглело.
Тази музикална интонация (да извинява някой музикант, ако чете това) и по онези светли соцвремена беше приета на тайно, че и съвсем явно обожание от хората.
Какво, ако не друго, бяха вдъхновените изпълнения на хисарския поп: „Елате ви, през месец май, другари, когато розите са разцъфтяли! Екскурзии, разходки и забави – те ще върнат вашто скъпо здраве! Ой, Хисар, Хисар, ти си чуден край... „
Попът от курортното градче имаше и доста сърцераздирателни парчета, обожавани от любителите на такъв вид (хм) музика, лично аз си спомням някаква мътна и кървава история за майчиното сърце, дето любимата на един чвор го поискала, като залог, че я обича безумно.
Чворът убил майка си и изтръгнал сърцето й (приберете децата или им закрийте очите) и хукнал да го носи на кръвожадната зоза. По пътя се препънал и паднал. Тогава сърцето проплакало: „Какво ти има, миличък? Удари ли се, сине?”
Така е, хората си ги харесваха тези музики и си ги разпространяваха апокрифно. Имаше и поредица за някой си г-н Димо Терфелията, който се борел с мечки и бил майката си трака силен, здрав и смел. Неговата сага май беше от поредицата „мечкадарски”.
Всеки от тези опуси продължаваше докъм 12-15 минути, в детайли обяснявайки житието-битието на юнака Димо Терфелията. Така, както днешните чалги разясняват подробно душевните терзания на лирическия герой, изпаднал в свиреп сексуален глад, или лирическата героиня, намерила се в паричен или емоционален такъв.
Хайде сега кажете дали тези, които записваха на декове и разпространяваха нерегламентирано тези касетки, не са първообраз на инженер Митю Пайнера, създал и вдъхновил един от най-мощните лейбъли (ха-ха-ха) за чалга?
Ако имате време, отнесете се и към следната кощунствена мисъл: Ако в този момент чалгата не беше на мода, сегашният Пайнер дали нямаше да бълва рок или поп изпълнители?
Купища колеги, заели се неуморно с анализ на произхода, развитието и укрепването на чалгата у нас, търсят корените на явлението на всякакви причудливи места и изпадат в тежки философски спорове, тип „яйцето или кокошката” относно нейния произход и възход. А е толкова просто.
Тя беше наложена от силните на деня, веднага след разпада на соца – плоскочели муцуни, любители точно на сърбежа, гьобека и маането.
Поради странното разбиране на българите за пазарна икономика, именно на тях трябваше да се угажда и така тази „индустрия” се разви. Ако тогавашните босове, представете си, не харесваха чалга, а Стравински, какво би станало?
А после вече стана лесно. После вече стана полуофициална политика. Защото прост народ, който се интересува само от цици, джипове, кинти и гьобек, лесно се управлява.
Той веднага забравя, че нещо в живота му хич не е наред, само щом му щракнеш с пръсти и пред него нададе вой „певица” (с извинение), пременена в чеизи тип „магистрална”.
Като с кучето на Павлов, нали се сещате? Когато му светне лампата, е готово за храна. Чуе ли народецът пронизително цвилене „Айдее, ръцете горее, не ви виждаам”, знае, че е дошло време за радост. За спокойствие. Без да му пука, че е баш когато не трябва.
Този процес доведе до бруталното скудоумие в някои пеенки за началното училище да са дадени за примери на съвременна музика мазни чалгии. Все се чудя не си ли заслужаваме всичко това.
Разбира се, поради наложилата се у нас странна форма на демокрация, вече дори и огромна част от „художествено-творческата интелигенция” и „мениджърската прослойка” съвсем открито си признават, че по принцип ненавиждат чалгата, но като дръпнат две ракии им идва отвътре да скокнат връз масата и енергично да скършат ханш.
Мен ме радва този повик към естественост и искреност, така упорито възхваляван в 100% от всички парцали на медийния пазар, които се наричат „свободна преса” или „лайфстайл мегъзини”.
Освен специализираните телевизии и радиа, чалга можете да видите да се квичи и от медии, най-сериозно претендиращи за меродавни и водещи общественото мнение у нас. Кой квот` плати, пазарна икономика сме.
Вярно, пазарна сме. Затова не е случайно, че щом чалгата се котира, значи ще е на преден план.
Ама да се говори, че идва отнякъде, просто така, а не се харесва масово, хайде, моля!
