За оплакване е онзи народ, в който държавникът упражнява управленската си дейност като хоби, а хобито издига в ранг
на най-важнотов държавническото си изкуство. Той или забравя с каква ирония Монтен представя самохвалството на онзи побъркал се френски крал, който за най-голяма своя гордост и слава считал умението си превъзходно да свири на флейта, или – което е по-вероятно, никога не е чел „Опити“ на световно известния френски писател моралист. А те са школа за духовно израстване на всеки интелектуалец – бил той държавник, бил той обикновен учител.
\
Но нищо ново под слънцето. И такива чудеса са се случвали в световната история. Нали императорът на Великата Римска империя Комод, син на императора-философ Марк Аврелий, за да развлича тълпите, се е сражавал като гладиатор на арената с професионални бойци. Нали Нерон запалил Рим, за да придобие автентична представа за унищожаването на славната Троя от ахейските варвари, начело с мирмидонците на Ахил „богоравни“ –далечни прототипи на нашенските мутри.
Тъжна е аналогията на днешните сцени с моменти от историята на Римската империя, от която в крайна сметка остават само руини. Но преди тя да рухне, душите на римляните са били опустошени и са се превърнали в развалини. Големият ни враг всъщност се таи в самите нас. Или както е казал Емерсън: „Руините раждат руини“.
