Как Борис ІІІ за малко да стане крал на Унгария и Румъния

Автор: Борис Цветанов

През декември 1936 г. Хитлер изгубва най-големия си коз в играта за световно господство – приятелят му и съмишленик крал Едуард VІІІ се отказва от трона заради любовта си към една жена от народа – Уолис Симпсън.

След година и половина обаче в ръцете на фюрера има вече нова монархическа карта. Българският цар Борис ІІІ, сам измислил за себе си прякора Господин „Меката шапка“, неочаквано набира изключително силен авторитет в света. В момента, в който облаците на войната са се надвесили над Европа, той като жива совалка снове между Шотландия, Рим, Лондон и тайно до Париж, като охлажда страстите и подготвя прословутата среща в Мюнхен между четиримата големи – Хитлер, Чембърлейн, Мусолини и Деладие.

Социалистическата пропаганда е наложила отрицателна оценка за Мюнхенската спогодба, но ако се хвърли едно око на международните коментари от тогава (дори съветските), ще се види само едно – мирът в Европа е осигурен. Затова за нас е по-важна оценката за българския цар на английския премиер Чембърлейн, който изтъква: „Борис ІІІ се показа като най-големия европеец“.

Сам царят споделя при среща с Александър Божинов – един от най-големите български карикатуристи и негов добър приятел, когото нарича Божика и Сашка: „Уиски, вино, шампанско и бира на една маса – и мирът е осигурен... И все пак от българската гроздова по-добро няма!“

Проявил се като изключителен дипломат, Хитлер стига до идеята за още по-голямо издигане авторитета на царя. Още повече, че възможността излиза не от него, а от Будапеща. Сред видни политици и общественици там се заражда идеята цар Борис да бъде титулуван и за крал на Унгария. Бъдещият министър на външните работи Миклош Калай се среща с фюрера и обяснява необходимостта от такъв акт: след разпадането на Австро-Унгария и краха на Унгарската съветска република, Унгария е обявена за кралство.

Крал обаче така и не е избран. Цялата власт се съсредоточава в ръцете на регента Миклош Хорти.
Карл І и съпругата му Зита са тикнати зад решетките след неуспешния си опит за преврат през 1921 г. А е крайно време юридическата страна на въпроса да се разреши пред световната общественост. „Няма ни в Европа, ни в света, по-мъдър и по-прозорлив политик от българския цар Борис ІІІ“ – заявява Миклош Калай пред Хитлер.

Фюрерът е съгласен с оценката за царя и споделя, че той е най-уважаваният от него човек в света.
Освен да е цар на българите, да бъде още и крал на Унгария звучало доста по-влиятелно. Плюс била и една оценка с адрес от Швейцария за Борис ІІІ, според която нашият монарх имал много европейска външност.

Миклош Калай издирва и открива в родословното дърво на монарха връзки с унгарската династия Кохари. Сам Калай се смятал потомък на търновския болярин Петър Отшелник, живял в унгарските земи през ХІ век.
Унгарецът бил доста убедителен събеседник и минавал за душеприказчик на Хитлер. Той си  позволявал всякакви квалификации дори за приятели на фюрера – например за граф Чано казвал, че е „хашлак“. Така убедителен бил и с Хорти, който също приел идеята за короноване на Борис ІІІ за крал на Унгария, което щяло да разреши и проблемите му с опозицията.

Идеята постепенно добива очертанията на вече почти свършен факт. По лични указания на Хорти и Калай е разработен план за построяване на плавателен канал Русе-Варна (подобна идея битува още от времето на Митхад паша). По този начин Русе щял да стане най-важният град за България и Унгария, а освен Дунавско, щял да бъде и уникално черноморско пристанище.

В същото време в унгарската преса започва ударна кампания за пропагандиране на тесните връзки между двете страни. Някога те били имали обща граница, а скоро се очертавало отново да имат такава. В миналото много сегашни унгарски земи били под български скиптър. Заемането от българския цар още и на унгарския трон не било нещо необичайно за унгарската история. През 1490-1516 г. крал Владислав Ягело (внук на Владислав Варненчик) бил крал на Чехия и Унгария. Синът му Лайош – също. В началото на ХV век унгарският крал Сигизмунд Люксембурски бил едновременно унгарски крал, германски император и крал на Чехия.

Обнародвани са документи от 1428 г., в които Сигизмунд освобождава от данъци българи от Рошд и други градове. От документ на крал Янош от 1538 г., заверен с червено-зелена копринена лента, която била особен знак за привилегии, става ясно, че такива са дадени на българите през 1458 г., 1491 г. и 1517 г.

Открити са също и документални свидетелства за участието на българи в държавното управление. Марко Пеячев например бил главен губернатор на окръга Серем през 1751-1772 г., Петър и Тивидар Пеячеви били министри в правителството. Издирени са и още десетки българи губернатори и епископи. При крал Карой ІІІ диплома определя български бежанци подвластни единствено на императорската канцелария.

Особено ценна е находката в едно съчинение на Ян Длугош (1415-1480 г.), секретар на Краковския епископ, мастит полски историк. В него, използвайки западни и руски извори, той многократно се спира на различни епизоди от българската история. Така описва и един царски турнир в Буда с участието на български рицари. Това впрочем е единственият исторически извор, в който се съобщава за рицари-българи.

Описанието заслужава специално изследване, защото званието рицар предполага ред подробности, като получаване на такова, законно притежаване на родови цветове, герб, знаме, оръженосци, пажове и изобщо всичко, строго съблюдавано с рицарския кодекс.
В пресата се появяват и исторически изследвания за близостта на двата народа, особено за заселниците българи.

През 1941 г. вече официално се заговорва за уния и обявяване на Борис ІІІ за крал на Унгария. По това време особена роля в пропагандата започват да играят българските колонии в Будапеща, Мишколц и Пейч, където нашенци имали административни самоустройства. В Пейч легационният свещеник д-р Стефан Вълчев учредява Трансдунавско културно дружество. В България пък особена активност в това отношение развива Ради Василев – политик, народен представител, близък с двореца.

Сам Хитлер се захваща да разширява вече постигнатото – хрумва му например идеята за обявяване на цар Борис още и за крал на Румъния. Така щял да се разреши Гордиевият възел на вековните търкания между унгарци и румънци. А и с този неимоверно нараснал авторитет на български цар можело да се решат и българските национални идеали. Като връщането на Южна Добруджа в пределите на България бил само пробен камък.

Освен това, уверен, че в абдикацията на Едуард VІІІ има ръка съветското разузнаване (което си е било вярно), Хитлер решава да отстрани неудобния му крал Карол и нарежда на разузнаването на Химлер да разработи план. Осъществяването му много напомня историята с английския крал. За да влезе под кожата на крал Карол и да го омагьоса, е изпратена международната аферистка мадам Лупеско.

Тя е свързана с най-големите световни банки (и с Гестапо). Изкусителката свършва отлично работата – крал Карол изгонва съпругата си – гръцката принцеса Елена, и скоро след това абдикира от трона. С дискредитацията на румънския кралски двор се открива път и до ликвидиране на династичните права. Цар Борис ІІІ вече е на една ръка разстояние и от румънския кралски двор.

Обявяването на война на СССР и затягането й лека-полека отхвърля на заден план монархическите игри и идеята нашето величество да бъде коронясано за владетел на едва ли не половин Европа потъва в забрава.




В категории: Горещи новини